Осем критерия за определяне на извънредна епидемична обстановка

Министерски съвет ще определя извънредна епидемична обстановка по осем критерия.

Това решиха депутатите на второ четене на Закона за здравето.

Доктор Даниела Дариткова изтъкна, че днес ще се вземе най-правилното решение в полза на обществото. Целия свят се бори с пандемията, във всички страни се вземат аналогични мерки, изтъкна тя. От ГЕРБ настояват за задължителна изолация, защото тя спирала разпространението на заразата.

От БСП поискаха качествени стандарти, по които да се определя пандемичността. Социалистът Георги Михайлов разкритикува осемте критерия, в които имало крайно непрофесионални неща. Тези осем критерия можело да се отнесат към всички заразни заболявания на територията на страната. Имало само общи симптоми на всички тези заболявания. Левите настояват за ясни цифрови критерии. Да не влизаме в лабиринта на минотавъра, настоя Михайлов.

Нигяр Джафер от ДПС се присъедини към притесненията на червените по отношение на критериите. Затова тя настоя за обяснение от къде идват тези критерии. Имало и противоконституционни моменти в тях.

Доктор Даниела Дариткова обясни, че критериите са взети от СЗО, а решенията на Министерски съвет подлежат на съдебен контрол, което давало гаранция, че кабинетът няма просто ей-така да обявява епидемична обстановка.

Текстът за обявяване на извънредно санитарно положение не е противоконституционен, смята правосъдният министър Данаил Кирилов.

В република с парламентарно управление обявяване на извънредна епидемична обстановка, както извънредно положение, може да реши само Народното събрание, каза и червеният депутат Красимир Янков.

Конституцията постановява, че ограничаване на основните права може да стане само при извънредно положение и със закон за определен период от време, изтъкна той. С този закон се опитвате напълно да игнорирате демократичната обществена регулация, гарантирана от конституционната уредба, обвини червеният депутат управляващите. Той настоява за стриктно спазване на основния закон.

Ангелкова зове българите: Всички на българското море

От утре хотелите могат отново да отворят

В обсъжданите в зала промени влизат още:

• Два месеца без наказателни лихви по бързите кредити, предвиждат промените в Закона за здравето.
• До средата на юли работодателите ще имат право да пускат в принудителен платен отпуск служителите.
• От 1 юни родните плажове посрещат плажуващи.
• Сметките за ток ще трябва да се плащат в срок след края на извънредното положение.
• С два месеца се удължава възможността общините да освобождават от наеми бизнеси, засегнати от пандемията.
• До 30 септември социалните помощи ще се дават, без децата да ходят на детска градина или училище.
• Няма да се иска бележка за имунизация, за да се получи помощта за дете до една година.
• Учебната година завършва онлайн.
• До 30 юни се удължава мярката 60/40. След това ще се отпускат за два месеца по 290 лева на запазен работник. Тепърва ще се определят секторите, които ще могат да се ползват от мярката.

Парламентът гласува промените в Закона за здравето, с които правителството да може да продължи прилагането на противоепидемични мерки и след изтичане на извънредното положение, тоест до 13 юли.

Земеделските производители ще могат да наемат трайно безработни за прибиране на реколтата, реши парламентът. Депутатите приеха окончателно на второ четене промените в Закона за здравето, свързани с изтичането на извънредното положение в страната на 13 май 2020 г. 

До 31 октомври т. г. безработни лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по Закона за социално подпомагане и не са включени в програмите за заетост, може да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за срок не повече от 120 дни, като това време не се признава за трудов стаж.

Трудовият договор е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа. Трудовото възнаграждение се изплаща в деня на изтичане на срока на трудовия договор срещу разписка, неразделна част от него. Предвижда се безработните да запазят правото си на месечна помощ по Закона за социалното подпомагане за времето, през което имат сключен договор за прибиране на реколтата.

От БСП се противопоставиха на тези текстове, както и на предложение на Мария Белова /ГЕРБ/, направено в пленарната зала, което беше подкрепено от мнозинството.

Сама преди час и половина оттеглихте същото предложение, посочи Крум Зарков от левицата. Той отбеляза, че в дефиницията на "обществено полезна дейност" в Закона за насърчаване на заетостта се въвежда и обирането на продукцията. Това е ангария, това е да вземете едни хора и да ги накарате да работят, не по тяхно желание, за частния интерес на някой друг, коментира Зарков. Закарвате някакви хора при частник да му оберат продукцията, която той после продава, добави той.

Христиан Митев /"Обединени патриоти"/ го репликира, че няма как да има ангария, тъй като при нея има безвъзмездно извършване на трудова дейност. Той посочи, че безработните могат да сключат доброволно трудов договор и трудът, който ще се полага, не е безвъзмезден.

Мария Белова обясни, че тези предложения са свързани единствено с възможността земеделските стопани да могат да взимат на работа трайно безработни. Изправени сме пред опасността да имаме реколта и да няма кой да я прибере, отбеляза тя.

С един месец се удължава срокът за строителство по Черноморието тази година, реши още парламентът. През 2020 г. забраната за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие е от 15 юни до 1 октомври, вместо от 15 май, записаха депутатите.