Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 година, съобщиха от Министерския съвет.
Приоритетните сектори са образование, отбрана и сигурност, социална и здравна политика, както и провеждането на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година.
Министрите одобриха и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, която представлява мотивите към законопроекта. В прогнозата са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за 2018 година.
С Бюджет 2018 са осигурени пари за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Според вносителите на проектобюджета, са осигурени пари, включително и за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби.
Предвижда се увеличаване на разходите за персонал, необходими за изпълнението на политиките в областта на отбраната и сигурността.
Според проектобюджета за 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) в размер до 1 млрд. лева. Той е за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1,6 млрд. лв., в т.ч. 1,2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми.
Останалата част от 0,6 млрд. лв. ще бъде покрита с пари, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23,5 млрд. лева към края на 2018 г. или 22,3% от прогнозното ниво на БВП, гласи информацията от МС.
При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през тригодишния период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв. или 20% от БВП, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.
Според проектобюджета, се предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 година, на 560 лв. от 1 януари 2019 година и на 610 лв. от 1 януари 2020 година.
Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. нараства вноската за фонд "Пенсии" на ДОО с един процентен пункт. За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година - 560 лв.; за 2020 година - 610 лв.
Същевременно отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи както за НАП, така и за задължените лица.
От началото на 2018 година се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.
И през 2018 година продължава постепенното увеличаване на възрастта за пенсия - от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Целта е жените да се пенсионират при 35 години и 10 месеца трудов стаж, а мъжете - при 38 години и 10 месеца. Това ще стане през 2020 година. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност" продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 година.
В приоритета за социална политика от 1 януари 2018 г. е предвидено увеличение на обезщетенията и помощите за отглеждане на дете от една до две годишна възраст и обезщетението при безработица.
През 2018 г. се предвижда продължаване на финансирането на социалните услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Домашен помощник". Според вносителите се предвиждат средства за увеличаване на броя на социалните работници, за да бъде запазен административният капацитет и нормалното функциониране на структурите към министъра на труда и социалната политика, гласи съобщението на МС.
В сферата на здравеопазването за 2018 г. е предвидено допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на НЗОК.
В тази област приоритетни остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. Предвиждат се допълнителни средства за спешната медицинска помощ според приетата от Министерския съвет Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 г.
В приходната част на бюджета, правителството цели поетапно поскъпване на акциза на цигарите до минимум 177 лв. на 1000 къса към 01 януари 2018 година.
Възможностите за финансиране на публичните разходни политики са ограничени в рамките от 37,2% от БВП през 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 г. Общите разходи по Консолидираната фискална политика (КФП) в средносрочен план показват тенденция на намаление като процент от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита, се казва в мотивите към проектозакона за бюджет 2018.
За приоритет образование, според вносителите, се осигурява привличане на млади хора в професията. Продължава започналото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование. Целта е да има двойно увеличение на възнагражденията до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството.
За по-добро качеството на образованието от 2018 г. ще се промени системата на делегираните бюджети. Финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период - и от качеството на образователния процес.
За периода 2018-2020 година правителството ще създава условия за икономически растеж спрямо заложените приоритети, цели и мерки в управленската програма, гласят мотивите към проектозакона за бюджета за 2018 г.
Според съобщението, "В актуализираната прогноза се запазват целите за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП), заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, съответно за 2018 и за 2019 година от 1% и 0,5% от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г., чрез придържане към плавни и премерени консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за прогнозния период".
Според прогнозата, приходната част на бюджета цели насърчаване на инвестициите чрез запазване на ниски данъци и ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план.
В средносрочен план проектът за бюджет е с тенденция на намаление от 36,2% от БВП за 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 година. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците, които са един от основните инструменти на фискалната политика.
В проектобюджета са разчетени средства за реализиране на основната част от големи проекти по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. като лот 3.1 и лот 3.3 от автомагистрала "Струма", рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на метрото в София. Оперативна програма "Региони в растеж" също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура.
В мотивите към проекта за Бюджет 2018, пише, че управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели.
Към края на първото полугодие на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг намалява до 25 199,3 млн. лв. в сравнение с нивото от 25 751,1 млн. лв., отчетено в края на 2016 година. Към края на деветмесечието на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг е вече на 23,5 млрд. лева. Въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на бюджетната година се предвижда да достигне ниво от 23,6 млрд. лв. или под прага на предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2017 г. дългово ограничение от 23,9 млрд. лева.
USD
CHF
EUR
GBP
