Правната комисия отхвърли ветото на президента върху антикорупционния закон с 10 гласа "за", 7 "против" и без въздържал се.
В началото на заседанието Филип Попов от БСП попита какво налага извънредността на заседанието и защо темата с ветото върху закона е точка първа. Това било нарушение на Правилника на НС, защото заседанието на парламента било утре, а председателят на НС трябвало да разпредели Указа на президента.
Председателят на комисията Данаил Кирилов заяви, че ветото е наложено между двете сесии, когато не текат срокове, но това не означавало, че не може да се разгледа. Освен това вече е обнародвано в Държавен вестник и е широко дискутирано.
По отношение на извънредното заседание Кирилов се позова на Правилника на НС, според който комисиите могат да заседават и по време на ваканция. Според него трябва да се даде възможност на пленарна зала да обсъди ветото, а правна комисия трябва да представи доклада.
"Смятам, че заседанието днес съответства на логиката на процедурата", добави Кирилов.
Проф. Емилия Друмева от правния екип на президента представи мотивите за наложеното вето. Тя определи президентското вето като баланс при функционирането на институциите.
Друмева представи справка, според която Желю Желев 24 пъти е наложил вето, от които 15 пъти е наложено цялостно вето. Петър Стоянов -10 пъти, Първанов за два мандата -32 пъти, от които 8 в цялост. Росен Плевнелиев - 14 пъти налага вето, като 2 пъти в цялост.
Румен Радев за по-малко от година 5 пъти, от които 1 път в цялост.
Евгени Стоянов - заместник-министър на правосъдието взе думата за становище и подчерта, че законът е обсъден при максимална публичност. Ветото е било предопределено още преди законът да е приет, а президента в мотивите си предлага съвсем различна концепция за корупцията. Той заяви, че корупцията е по-широко понятие и не е административно нарушение, не е криминално нарушение, а едно социално явление. Затова законът се насочва към незаконно придобитото имущество.
Крум Зарков от БСП припомни, че от август месец се спори какво е корупция. Според него имало определение за корупционни престъпления. Според него няма нищо ново в закона, а органът, който се занимава с разследването няма да е независим.
"Няма и никаква причина български гражданин да подаде сигнал по този закон", заяви Зарков.
Зарков беше категоричен, че само орган с разследващи функции може да се бори с корупцията.