Президентът Румен Радев налага вето и върху Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Държавният глава оспорва приетото законодателство по принцип и в неговата цялост.
Така Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се връща за ново обсъждане в Народното събрание
Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото.
В мотивите за връщане се посочва същественото несъответствие на закона с поставената в него цел - ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна.
В мотивите си държавният глава посочва, че за борба с корупцията, като явление с многостранни измерения, което ограничава основните права и свободи на гражданите и ерозира доверието в държавата и краде от благосъстоянието на нацията, е необходимо да се прилага всеобхватен и мултидисциплинарен подход.
Според президента обаче въпреки че са изпълнени процедурите по обществено обсъждане, приетият на 20 декември 2017 г. закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея.
Като мотив да наложи вето върху закона Румен Радев посочва нереализираните на практика в разпоредбите мерки за противодействие на корупцията.
Според държавния глава от чл. 3, ал. 2 е видно, че противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията). Извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта на противодействието на корупцията. Такива са например: инспекторатите по Закона за администрацията, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който е ангажиран с проверките за почтеност и конфликт на интереси, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция.
Същият подход за ограничаване на предметния обхват и на ангажираните органи и звена е приложен и по отношение на превенцията на корупцията, според президента.
По този начин законът създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка и прави непостижима прогласената цел - ефективно противодействие на корупцията.
Принципно държавният глава счита за уместно обединяването на функциите на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР) и на звеното в Сметната палата, ангажирано с отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
Припомняме, споровете около новия антикорупционен закон вървят от месеци наред, като имаше и два законопроекта - на управляващите и на този на БСП. Основната разлика обаче между тях е кой да назначава шефа на новия орган - парламентът или президентът.
По темата корупцията и борбата с нея през октомври месец се състояха и два Консултативни съвета по национална сигурност при президента Румен Радев, които също не завършиха със съгласие по темата.
Правителството имаше амбицията да приемат закона до края на годината. На 15 декември президентът зяви, че ще наложи вето на закона, който тогава беше на второ четене в НС. Това можеше да провали амбицията на управляващите, но законът беше приет на 20 декември.
Относно намерението на президента да наложи вето на закона председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов посочи, че е абсолютно несериозно президентът да се изказва, че ще наложи вето на антикорупционния закон, който още не е приет.
Според мотивите на Радев що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Тази разнородност намира израз в различното приложно поле спрямо лицата - глави пета, осма и девета се прилагат за заемащите висши публични длъжности, докато разпоредбите за отнемане на незаконно придобитото имущество са приложими за много широк кръг лица, включително за привлечени като обвиняеми за престъпления по чл. 108, ал. 1. Производствата, свързани с конфликта на интереси и с отнемането на незаконно придобитото имущество, имат много малко общо като предмет, основания за образуване, доказателствени средства, срокове, съдържание на крайните административни актове и последици от влизането им в сила. Принципно различният им характер е виден и от съдопроизводствените правила - за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за тези относно отнемането на незаконно придобито имущество - Гражданският процесуален кодекс.
Аргументът, че обединяването на двете материи е оправдано, тъй като се поставя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущество, чийто произход е свързан с корупция, не намира подкрепа, според държавния глава, в чл. 108, ал. 1, където преобладават престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици и само малка част са корупционни престъпления.
"Това означава, че за други корупционни престъпления, непосочени в чл. 108, ал. 1, производството по отнемане на имущество няма да се прилага. Например няма да бъде отнемано имущество по този закон за същински корупционни престъпления - взимането на подкуп или неправомерно разпореждане с бюджетни средства, както и осуетяването на наказателно преследване и др.", посочва Румен Радев в мотивите си.
Необяснимо е защо сред изброените в чл. 108, ал. 1 престъпления не са включени укривателството на вещи, поставени под специален режим (чл. 215, ал. 2, т. 2 от НК), квалифицираната кражба от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение (чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК) и най-вече кражбата в големи размери по чл. 195, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Според държавния глава се налага изводът, че при изброяването на съставите по чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ са еклектично приложени множество критерии, които не са съобразени с целите на приетия закон и с връзката между особеностите на отделните престъпни състави и предмета на регулиране на този нормативен акт. Всичко това показва, че механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията.
Законът е изграден върху постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на "единен антикорупционен орган". Без да поставя под конституционното правомощие на Народното събрание да създава държавни органи със закон, Румен Радев смята, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логика - съобразно предмета на регулиране.
Освен това натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на "окрупняваните" органи и структури, пише още в мотивите си президентът.
Според държавния глава са спорни и някои положения в Глава втора от ЗПКОНПИ. Като пример се посочва чл. 8, който засяга изискуем стаж и образование за заместник-председеталите и членовете на Комисията.
"Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия "високи професионални качества", посочва Румен Радев, който е озадачен и от това, че законът не предвижда за членовете на Комисията проверка за почтеност, каквато има обаче за служителите в администрацията й, нито посочва нейното неуспешно преминаване като основание за освобождаване на член на Комисията.
"По този начин изискуемите по чл. 8, ал. 2 - 4 високи нравствени качества остават само с декларативен характер, защото липсва механизъм за установяването им", мотивира се Радев.
Държавният глава счита също, че не е подходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство. Освен това отсъствието на конкретика в чл. 17, ал. 2 от приетия закон - каква точно информация може да се иска от членовете на Комисията при явяването им в Народното събрание, създава опасност от намеса на народните представители в текущи проверки на Комисията. Така се увеличава възможността от политическо влияние в дейността на Комисията, която законът по никакъв начин не прегражда.
Също така с чл. 13, ал. 5 се изключват от обжалване някои от решенията на Комисията. "Считам, че липсата на съдебен контрол не е оправдана за решенията, с които Комисията отказва да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако такива решения са незаконосъобразни, тяхната необжалваемост препятства изпълнението на правомощието на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията да следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В този смисъл уредбата не предоставя необходимите гаранции за спазване на законността в дейността на Комисията и за обществения интерес, чиято защита несъмнено е легитимна цел", посочва в мотивите си Румен Радев, който очаква това да доведе и до сезиране от страна на засегнатите лица на Европейския съд по правата на човека.
"Това поставя с изключителна острота въпроса за регресната отговорност, когато Република България е осъдена да заплати вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица", заявява Румен Радев.
Според Румен Радев отговорността на членовете на е намалена и обхваща само вредите, настъпили в резултат на престъпление от общ характер, което е недопустимо.
"Не може нарушенията, извършени при упражняване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица", категоричен е държавният глава.
Според ветото върху закона, уредбата относно конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава убедителни гаранции за независимост, безпристрастност и отговорност. Една такава гаранция досега беше балансът между няколко конституционно предвидени органа при определяне на персоналния й състав.
Според Румен Радев не може да има успешно противодействие на корупцията без участието на гражданското общество, което включва и подаването на сигнали. В момента в действащите законови уредби няма яснота кой всъщност е компетентен да разглежда сигналите за корупция и конфликт на интереси.
Подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност, подчертава Румен Радев и допълва, че според него приетият закон не предоставя това.
Съществен недостатък на уредбата е въвеждането на децентрализирано установяване на конфликт на интереси, който не гарантира политически неутралитет и безпристрастност на установяващите конфликт на интереси. Освен това необходимостта от специални обучения неминуемо ще доведе до продължителен "нулев" период в прилагането на този изключително важен способ за противодействие на корупцията.
Освен това според държавния глава предвид широко разпространените практики на конфликт на интереси, предвиденото в чл. 67 от ЗПКОНПИ ограничение лица, за които е установен конфликт на интереси, да не могат да заемат висша публична длъжност в продължение само на една година, няма да постигне възпиращ ефект.
Това се отнася и за едногодишния срок по чл. 38, ал. 1, т. 4 относно подаване на декларация за имущество и интереси след освобождаване от висша публична длъжност. Предвид всичко това считам, че уредбата няма да подобри, а ще затрудни дейността по установяване на конфликт на интереси.
Румен Радев атакува и езика на разпоредбите, които "изобилстват от понятия с неясно съдържание. Той дава за пример "прояви на корупция" (чл. 82, ал. 1), "нарушения и престъпления, свързани с прояви на корупция" (чл. 102, ал. 1, т. 1), "действия или бездействия, които разкриват прояви на корупция" (чл. 102, ал.1, т. 2),"заплаха за корупция" (чл. 103, т. 2).
Държавният глава поставя въпроса и за предвидената възможност в чл. 104, ал. 3 за използване на специални разузнавателни средства, без да се конкретизира в какви случаи те ще се прилагат.
"Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления. Необходимо е да се отчита, че при използването на СРС-та временно се ограничават неприкосновеността на личния живот и жилището, както и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Това са основни права, гарантирани с чл. 32, 33 и 34 от Конституцията на Република България и с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи", посочва в мотивите си президентът Румен Радев.
"Не поставям под съмнение определената в чл. 2, т. 3 от приетия закон цел да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество, защото това явление е особено вредно за демократичните общества, националните икономики и правовия ред. Същевременно в някои от разпоредбите на ЗПКОНПИ не се съдържат достатъчно гаранции за обективното и безпристрастното им прилагане, което в производството по отнемане на незаконно придобито имущество е особено важно с оглед сериозното засягане на конституционно защитено право, каквото е правото на собственост", посочва още Румен Радев.
Форма на възстановяване на нарушената социална справедливост е отнетото незаконно придобито имущество да се използва в обществен интерес или за социални цели. Това изисква имуществото да бъде управлявано адекватно, за да не се губи от икономическата му стойност, което не е разписано в закона, според Румен Радев, по адекватен начин, тъй като с междуведомствен орган няма да се постигне бързина и оперативност.
Противодействието на корупцията не може да се ограничи само до дейности по деклариране на имущество и интереси, проверка на имущественото състояние, установяване на конфликт на интереси и отнемане на имущество.
Тези мерки са важни и са се прилагали досега, но не са достатъчни... Очакванията на българското общество са за бързи и ефективни резултати в борбата с корупцията. Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване, завършват мотивите на държавния глава, с които се налага вето върху закона.
58eng
на 03.01.2018 в 05:01:46 #9Европе,ти лъжеш. От кои мои простотии се оплакваш?
58eng
на 02.01.2018 в 23:51:11 #8Старае се ,човекът...
58eng
на 02.01.2018 в 20:47:00 #7Нормален изказ за червен простак! Админите- поздрави,емблемата на сайта ви- Куку и Боре
58eng
на 02.01.2018 в 18:27:52 #6Няма ли кой да вземе клавиатурата на Боре-глупака?
Civic Mundi
на 02.01.2018 в 15:40:10 #5Другари, дорогие болгарские друзия, като не можеме друго, поне ще пречиме, саботираме, рушиме. Да здраствийет, ма'а му стара !
el viejo
на 02.01.2018 в 14:47:23 #4Тези "вето на президента" не вършат никаква работа! Тези "вето" са толкава безсмислени, че нема до дека! С тяхното налагане президента хаби енергия напразно, но се продължава. Едва ли депутатите от мнозинството четат мотивите. В ГЕРБ, ОП и ВОЛЯ има определени дежурни, които прочитат мотивите и правят изказвне в Парламента против тях! Всичко се формализира и се гласува по нареждане от Бойко Борисов, пренесено с цвета на запалката при гласуването! Всяко вето по тази причина намалява рейтинга на Президента. Така е заложено по закон! Всеки българин по свой начин е осъзнал, че нищо е зависи от него, че българските управляващи се посочват от Влиятелните ни съюзници и партньори и всяко нещо за промяна на това статукво е напълно безсмислено и още повече усложнява халът ни! Този път пак не случихме на съюзници, както стана и преди ВСВ. А, ТСВ вече се припалва. Всичко е камуфлаж на демокрация по Бойко Борисовски. Явно пребиваването му в близко съжителство с Тодор Живков е дало своето отражение! Всичко в нашта политика е една цветна фасада! На няколко метра зад фасадата гетото си се развива и смърди ли, смърди.
posredstven
на 02.01.2018 в 13:51:14 #3Ако мутрите от СИК искаха да преборят корупцията за 30 години щяха да са го направили
Бай Мангал
на 02.01.2018 в 13:43:23 #2То, хубаво че налага вето, НО лобито е доста голямо - тоест ще го върнат за преразглеждане и ония дeбили ще излязат със заключение, че закона е "перфектен". Да не забравяме, че на първото съвещание, Боко & company му "направиха сечено" И все пак това е похвално - да се види че има една работеща институция и че се опитват някои хора да променят статуквото
Българан
на 02.01.2018 в 12:36:27 #1Браво! Бий гейберастите и лъжепатриотите по сурите! 30 години лъжи ни стигат!