На основата на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ИК), публикувани на сайта на Народното събрание, Общественият съвет към Централната избирателна комисия (ОС към ЦИК) изразява становище по темите, които намира за особено важни.
Първоначално и изключително важно е да акцентираме, че както всяка система е възможно да бъде подобрена, така и настоящото желание за промени в изборното законодателство го приемаме като воля на законодателя за постигане на по-голяма балансираност и ефективност при осигуряване на равноправен и равностоен процес по основното демократично право да избираш и да бъдеш избиран.
Настоящите изменения и допълнения в Изборния кодекс се извършват в срок по-малък от една година преди провеждането на избори и основни постановки в изборните правила не би следвало да бъдат променяни.
Същевременно е в нарушение на правилата и добрите стандарти на законотворчеството да се внасят между две четения на законопроект предложения за промени по същество.
Като организации, участващи в наблюдението на избори и работещи активно за подобряване на изборния процес в страната и чужбина, с настоящето становище биха искали да поставят публичния фокус върху част от обществено оповестените предложения, които е възможно да влошат качеството на законодателството и доведат до понижаване на общественото доверие в изборния процес:
Предложенията за машинно гласуване (МГ) в значително по-голям брой секции спрямо досегашния опит и то секции с голям брой избиратели и без тези, в които МГ е практически неприложимо на този етап, ще позволи да се покаже потенциала на МГ за ограничаване на субективния фактор при отчитане на резултатите и намаляване броя на недействителните гласове. МГ би оптимизирало работата на изборната администрация по време на процеса на гласуване и би минимизирало грешките при отчитането на резултатите. Положителният опит от МГ ще позволи бързо разширяване на обхвата на новата технология, като в същото време идеята за изцяло МГ без хартиени бюлетини на изборите през 2019 г. в цялата страна е нереалистична. Важно е да се отбележи, че вписването в Изборния кодекс на конкретно юридическо лице, отговорно за МГ, противоречи както на пазарните принципи, така и на принципите на равнопоставеност, независимост и безпристрастност при определяне на компетентни изпълнители на волята на законотвореца.
Анализът на изборните данни ясно показва, че употребата на преференциално гласуване има значителен ръст с всеки изминал вид избори и в известен смисъл би могло да има позитивен ефект в борбата с гражданската апатия. Смятаме, че е важно употребата на преференция да не бъде неутрализирана чрез направените предложения за промени в ИК. Смятаме, че трябва да бъдат проучени добри практики и ЦИК да бъде ангажиран с активна информационна кампания. Проблемите, които бяха регистрирани в предходните изборни цикли (като явлението 15/15), най-вече се дължат на слабата информираност на гражданите и на липсата на кампания или отчетливо негативна такава от страна на някои от политическите партии. Очакваме законодателят да избере най-добрата от възможните промени в съдържанието на бюлетината, която би ограничила този феномен, изтъкван като основен аргумент срещу преференциалното гласуване.
Предложение за въвеждане на видеонаблюдение във всяка секция присъства в няколко от разглежданите законопроекти. Техническото изпълнение на подобна мярка би оскъпило сериозно организацията на изборите, а ефектът от нея е спорен и допълнително би повишил степента на недоверие в изборния процес. Това предложение е свързано с много сериозни технически, психологически и правни предизвикателства, включително по дилемата за онлайн излъчване, публично достъпно в реално време, или за видеозапис само за целите на последващи проверки. Очакваният дисциплиниращ ефект върху секционните комисии може да се постигне само ако камерите се включват с отварянето на секцията, което при публичен достъп би улеснило потенциални организатори на контролиран вот. При наблюдението на броенето е трудно да се очаква, че наблюдателите - граждани или оторизирани проверяващи - ще са в състояние да различат съдържанието на бюлетините и дали резултатите са вярно отразени в протокола. Не по-маловажни са и въпросите свързани с осигуряването на едновременно излъчване на живо на 12 хиляди линка от различните секции; осигуряване на качествена картина; запазването на този видео архив, осигуряването на достъп; начин на гарантиране на личните права на всеки гласуващ и нормативното уреждане на използването на подобни записи като доказателствен материал за извършени нарушения пред институциите. Следва приемането на подобно предложение за видеонаблюдение в секциите, да е съпътствано с особено сериозен и конкретен дебат.
Общественият съвет към ЦИК очаква от правителството и администрацията да участва активно в дебат за използването на нови технологии за гласуване. Смятаме, че поетапно тестване и внедряване на ДЕГ, започвайки от българите зад граница, би имало позитивен ефект върху избирателната активност и би било ефикасно в дългосрочен план в сравнение с физическото организиране на секции в чужбина. С оглед съмненията, които гравитират в публичното пространство, относно сигурността и рисковете при реализацията на такова решение, е важно държавната администрация да продължи да развива капацитет за развитието на новите технологии и чуждестранния опит от прилагането им. Същевременно е изключително важно отлагането на въвеждането на ДЕГ да не е за неопределено време, а със заявена от законодателя и правителството ясна и разписана рамка и пътна карта. 5. Като отчита многообразието от аргументи "За" и "Против" отпадането на забраната за обявяване на резултати от социологически проучвания в деня за размисъл и преди края на изборния ден, Общественият съвет намира за необосновано да се променят станали традиционни за българската изборна практика и съществували дълги години правила без сериозна оценка на въздействие широка публична дискусия и консултации с всички заинтересовани страни.
Общественият съвет е на разположение със своята експертиза за участието в разписването на визия за развитието на подобрения в изборния процес с цел постигане на високо обществено доверие и смисъл в упражняването на основното демократично право всеки гражданин да избира управляващите си.