Ядрената енергия се разглежда като една от опциите, способни да осигурят мощно производство и по-силна икономика поради високия си капацитет. Националният енергиен план на Турция, който е насочен към 7,2 гигавата (GW) инсталиран ядрен капацитет до 2035 г., отразява именно тази роля като официална политическа цел, пише Daily Sabah.
"Приносът на атомната електроцентрала "Аккую" не се ограничава само до добавяне на нов производствен капацитет. Тя също така дава на Турция първи практически опит с експлоатацията на атомна електроцентрала. "Аккую" напредва с цел от 4800 мегавата инсталиран капацитет в четири блока. Този мащаб е значителен за диверсифициране на портфолиото от производство на електроенергия и укрепване на непрекъснатото базово електрозахранване", коментира Ерол Кам, професор в Истанбулския технически университет.
Турция прави големи инвестиции в ядрената енергетика и планира да построи три конвенционални централи. Първата, "Аккую", се строи от руския конгломерат "Росатом" в южната провинция Мерсин.
Докато аргументираше конкретния принос на Аккую отвъд доставката на електроенергия, Кам посочи три ключови аспекта: "ефект на обучение, човешки капитал и регионална позиция".
"Чрез атомната електроцентрала Турция изгражда институционален, наземен опит в области като култура на ядрена безопасност, осигуряване на качеството, практики за лицензиране и инспекция, готовност за аварийни ситуации и оперативна дисциплина", подчерта Кам.
По отношение на човешкия капитал Кам отбеляза, че "Аккую" ефективно функционира като практическа тренировъчна площадка, подобна на академия. Очаква се специалистите, обучени във въвеждане в експлоатация, тестване, експлоатация и поддръжка, да формират пул от опит, който може да бъде прехвърлен към бъдещи проекти, включително потенциални ядрени централи в Синоп и региона на Тракия.
Около 2000 турски компании са участвали в проекта, като 350 в момента работят по договор в строителни, доставъчни и монтажни дейности.
Също така, близо 300 турски инженери са завършили програми за ядрено обучение в университети в Москва, като още 300 студенти ще се присъединят.
"Тези инженери скоро ще обучават други в Турция", отбелязва Антон Дедусенко, председател на борда на директорите на Akkuyu Nuclear JSC.
Значението на "Аккую" се простира отвъд електроенергията, която ще произвежда. Изграждането и експлоатацията на съоръжение, което изисква такава напреднала технология, укрепва институционалния капацитет на страната в областта на определянето на стандарти, безопасността, надзора и управлението на кризи. Човешкият капитал и техническото ноу-хау, развити чрез този процес, подобряват способността на Турция да управлява високотехнологични системи и да абсорбира трансфер на технологии.
"В резултат на това Турция се доближава до позиция в енергийната дипломация не само като вносител на енергия, но и като страна, способна да управлява сложна инфраструктура и да формира правила в сектора."
Случващото се може да вкара Турция в малкия клуб на нациите с гражданска ядрена енергия. След като заработи напълно, атомната електроцентрала трябва да генерира около 10% от електроенергията на Турция.
"Най-критичната категория, отработеното ядрено гориво, се обработва по стандартната практика, като първо се охлажда и безопасно се съхранява в горивни басейни на площадката на централата. Ако е необходимо, могат да се въведат междинни решения, като например сухо съхранение. Този подход се използва широко по целия свят", посочва експертът.
Междуправителствено споразумение от 2010 г. между Турция и Русия включва разпоредби, които оставят отворена възможността за преработка на отработено гориво в Русия. Ниско- и средноактивните отпадъци, генерирани по време на експлоатацията, се преработват на място и се управляват в рамките на лицензирана верига за съхранение и обезвреждане.
Анкара казва, че нейната енергийна политика е основана на баланс и диверсификация, управлявайки съществуващите потоци с Русия без внезапни прекъсвания, като същевременно отваря нови канали за доставка, за да се противодейства на рисковете.
На този фон Европейският съюз се съгласи на рамка за постепенно премахване на руския газ с цел да се прекрати вносът на руски втечнен природен газ (LNG) до края на 2026 г. и на газ от газопроводи до края на септември 2027 г. Този план отслабва очакванията, че руският газ ще се върне на европейските пазари и е на път да промени регионалните газови потоци и динамиката на цените, коментират турски енергетици.
USD
CHF
EUR
GBP
