Населението на света купува един милион пластмасови бутилки всяка минута, разкриват нови статистически данни, публикувани от The Guardian. Това прави 500 милиарда бутилки годишно!
Макар да е вярно, че много от тези шишета могат да бъдат рециклирани, става все по-трудно човечеството да се справи с огромния обем боклук, който се нуждае от рециклиране, ала голяма част от него в крайна сметка се озовава в океаните и трови морския живот, пише GreenTech.
През 2016 г. хората на планетата са купили над 480 милиарда пластмасови бутилки за вода. Но това е само началото на лошите новини. По-малко от половината от тези 480 милиарда бутилки са събрани за рециклиране. А само седем процента от тях са намерили втори живот във вид на нови бутилки. Какво се е случило с останалите? Опустошават океаните и се трупат по сметищата. А оценките от Euromonitor International показват, че употребата им ще се увеличи "само" до 583,5 милиарда годишно до 2021 година.
"Кризата с пластмасовото замърсяване съперничи на заплахата от изменението на климата," казва Уго Таголм - изпълнителният директор на "Сърфисти срещу отпадъците". "Науката показва, че пластмасите не могат да бъдат вградени в хранителната верига по полезен начин. Бидейки погълнати, те излъчват токсини, които след това се отправят към вечерята в чинията ни".
Пластмасите вече се "появяват" в човешката храна, доказват и скорошни проучвания. Учените от Университета в Белтън са открили, че хората, които ядат морски дарове, несъзнателно консумират 11 000 малки пластмасови частици годишно. Изследователи от университета в Плимут в Англия пък откриха пластмаса в една трета от рибата, уловена в Обединеното кралство.
Според "The Guardian", пластмасата се популяризира още от 1940-те години, но голяма част от произвеждания тогава материал е около нас и днес, защото са нужни стотици години за разграждането на веществата в нея.
Пластмасовите бутилки могат да са направени и от 100 процента рециклирана пластмаса, но много марки не искат да правят такава промяна, защото предпочитат лъскавия вид на традиционната пластмаса.
От друга страна данъкът върху найлоновите торбички, прилаган в някои страни, показва, че справянето със синтетичните контейнери за еднократна употреба е постижимо: налогът от 5 лири за найлонова торба в Англия е довел до спад в използването на замърсяващите торбички с 85%.
d-r Miroslav Balchev
на 10.07.2017 в 08:49:39 #2Още преди повече от 25 години в вестник Добруджанска трибуна имаше една статия "Наслада чака пазарът да ожъднее", където се описваше как ще се налива лимонада в бутилки от PET или PETG не помня точно. Още тогава им казох мнението си, че това ще бъде вредно и лошо за всички нас, но естествено кой да ме чуе. Пазарът не чува дори учени със световна известност и авторитет и продалъжава да бълва милиарди опаковки. Рециклирането на тези опаковки е възможно, но няма организация, няма навици, няма култура. По света има много опит и много заводи за рециклиране. В България откритите сметища са нещо обичайно. Няма такива заводи. Няма организация. Каква е причината да не се използва чуждият опит? Сами се сещате. Нещо повече. Всяка една фирма с традиции в това производство може да изгражда безплатно заводи за рециклиране само срещу правото безплатно да използва нашите боклуци. Така е, защото в т.нар. боклуци има наистина купища пари. Боклуците са богатство, което много хора искат да притежават, а ако нямат възможност да го направят пречат на другите по всички възможни начини да го сторят. защото става въпрос за много пари. Една празна бутилка тежи около 30 грама. Сами можете да направите сметката, ако приемем, че 1 кг PET/PETG се изкупува обратно по 20 ст. Ето защо на България чуждият опит пречи. Само вижте сметището край Ихтиман. Но то явно е по-особено, българско - гори си, но не отделя вредни вещества. Сигурно е Био - сметище.
lili-dimitrova
на 09.07.2017 в 21:23:21 #1Гледах филм за Япония. Показаха машина, чрез която от найлонови торбички получават, нефт, течеше като мед. Може да се обмени опит с тях.