Новото европейско законодателство за личните данни е толкова строго, че може да убие интернет услуги, работещи, благодарение на тези данни, и да забави значително иновации като автономните автомобили, предупреждават технологични бизнеси. Компаниите не се страхуват от GDPR, който влезе в сила миналата седмица, а от нови текстове, одобрени от Европейския парламент, а в момента обсъждани от Съвета на ЕС, пише The New York Times.

Американската търговска камара в ЕС нарече законодателството "твърде стриктно", а Алиансът на разработчиците - група, представляваща Facebook, Google, Intel и дузини разработчици на приложения, смята, че то ще струва на бизнесите в Европа над 550 милиарда евро в загубени приходи всяка година. DigitalEurope пък казва, че то "покопава развитието на европейската дигитална икономика".

Новите текстове се подготвят под името ePrivacy Regulation и са насочени конкретно към конфиденциалността на електронната комуникация.

Ако сегашните текстове окончателно влязат в сила, законът ще изисква компании като Skype, WhatsApp, iMessage, видеоигри, в които играчите могат да комуникират, и други електронни услуги, които позволяват лични разговори да поискат изричното разрешение на потребителите преди поставянето на т. нар. "проследяващ код" - код, който събира данни и ги праща на компаниите.

"По-голямата част от лобирането днес е неразумно и подминава фактите", казва Ян Албрехт, член на ЕП от Германия, който задвижи GDPR през парламента. Така индустрията и потребителските организации в крайна сметка водят битка върху един въпрос, основен за интернет икономиката след Cambridge Analytica: дали дигиталните услуги, задвижвани от лични данни, са благодат за потребителите или начин за следене, който заплашва демокрацията.

"С един клик можеш да манипулираш стотици хиляди или милиони хора, без значение дали знаеш имената им, или не", казва Биргит Сипел, член на ЕП от Германия, която създаде черновата на новото законодателство. "Затова защитаването на личните данни е все по-важно, особено в дигиталната среда".

Новите текстове дават възможност на компаниите да използват данни или метаданни за електронната комуникация на потребителите само при едно условие: просто потребителят трябва да даде своето изрично и информирано съгласие за използването на тази информация при предварително уточнени начини и цели. Но ще изисква компании да предлагат същата услуга, без значение дали потребителите са съгласни данните им да бъдат събирани.

"Искате ли наистина това приложение да използва вашите метаданни? Искате ли наистина да четат съдържанието на приложението за запознаства, което сте качили?, пита Сипел.

Но технологичната индустрия твърди, че законът е толкова стриктен, че ще убие иновациите като умните коли, които разчитат на автоматично пренасяне на данни към производителя. Освен това, казват те, изискването компаниите да предлагат една и съща услуга без значение дали потребителите дават своите данни, ще накара някои приложения и страници, които разчитат на реклама, или да спрат работа, или да започнат да събират такси.

Cisco, Facebook, Google, IBM, Microsoft, SAP, Американската търговска камара, DigitalEurope и Interactive Advertising Bureau Europe лобират в ЕК законодателството да не бъде одобрено. Колко харчат за тази цел, засега е неясно.

Асоциациите и компании са лобирали и пред Съвета на ЕС, а още през октомври представители на Computer and Communications Industry Association - която представлява Amazon, Google, Netflix и други, са били на посещение в България, за да говорят с кабинета. Оттогава няма особен прогрес по текстовете.