Въпреки че до няколко десетилетия всичките ни работни места на практика могат да изчезнат и да бъдат заети от изключително сложни машини, хората може и да не излезем от употреба. Причината за това обаче не се крие в талантите, които сме придобили и усъвършенствали през хилядолетията. Ново проучване доказва, че в основата си все още превъзхождаме другите по основни вродени умения – като слушането, пише Quаrtz.

В рамките на изследването, проведено от Джулиен Планте-Хеберт от Université de Montreal, били тествани хора и машини за разпознаване на звуци, за да се установи кой разпознава говорещия по-бързо. За да бъде измерена точността на отговорите, ученият създал няколко „гласови подреждания” – малки вариации на същия акустичен запис.

Планте-Хеберт изследвал 44 субекта на възраст от 18 до 65 години, започвайки от една сричка и стигайки до 18. Той установил, че за 99,9% от хората било достатъчно да чуят четири или повече срички (“merci beaucoup” в конкретния случай), за да идентифицират правилно говорещите, ако те са близки приятели или роднини. За сравнение – само 92% от машините успели да сторят същото.

Макар устройствата да са по-добри от хората при записване на информация, съдържаща се в по-дълги откъси аудио, хората са непобедими, когато става дума за разпознаване на глас. Много помага човешкият капацитет за филтриране на странични шумове, обяснява изследователят.

„Още с раждането си бебетата вече могат да разпознават гласа на майките си и да разграничават звуци на чужди езици”, добавя Джулиен Планте-Хеберт, като с това дава научна тежест на факта, че никой не ви слуша по-добре от тези, които ви обичат. Дори и машините.