ЕП публикува изследване, "Картиране на фалшиви новини и дезинформация в Западните Балкани и определяне на начини за ефективно противодействие". То разглежда дезинформацията в Западните Балкани по-скоро като симптом, отколкото като причина за смущения в общественото сближаване и демократичното управление. Това означава, че съществуващите етнически или други разделения в обществата, липса на обществено доверие, но и политическото господство на една група или слабо ръководство, представляват уязвимости, които могат да бъдат използвани от дезинформаторите, пише EUvsDisinfo.
Изследването е изготвено от външни изследователи и е поръчано от комисията по външни работи на Европейския парламент. Изследването картографира ключови тенденции и модели на дезинформация и контрадезинформация в целия регион в периода от 2018 до 2020 г.
Разделението в обществата и слабостите в управлението също причиняват по-висока възприемчивост в Западните Балкани и увеличават шансовете дезинформацията да окаже влияние върху вярванията на хората, според изследването. Проучването разглежда 74 потвърдени кампании за дезинформация, проведени през последните две години в шестте страни от региона.
Според изследването както местни, така и чуждестранни участници използват дезинформация, за да подкопаят доверието в Европейския съюз. Сред външните действащи лица Русия е най-доминиращата, като в същото време се наблюдава и влияние от страна на Китай и Турция - в по-малка степен.
Проучването установи, че изместването на американската политика в региона, далеч от целите на политиката на ЕС, трансатлантическата празнина, открита от администрацията на Тръмп, създаде нови възможности за Москва, Пекин и Анкара, както и за местните участници, да използват дезинформация, за да подкопават европейското влияние.
Авторите на проучването твърдят, че кризата с COVID-19 и нейните последици могат допълнително да задълбочат недоверието и разделението в Западните Балкани, като по този начин увеличават уязвимостта към дезинформация. Липсата на надеждна перспектива за разширяване на ЕС може допълнително да отслаби управлението и стабилността в Западните Балкани и следователно да увеличи шансовете за дискредитиране на ЕС.
Изследователите призовават участниците в ЕС да установят диалог с гражданското общество от Западните Балкани и международни донори, за да координират усилията за борба с дезинформацията в региона, за да засилят регионалния опит. ЕС трябва да се съсредоточи върху ролята, която може да играе за укрепване на качеството на демокрацията и управлението в Западните Балкани, като най-мощната потенциална опора срещу дезинформацията.
Относно Република Северна Македония, обществото и политиката на страната осигуряват пукнатини, в които клинът на дезинформацията може плодотворно да се забие. Кампании за дезинформация, каталогизирани за това проучване, изострят вътрешните конфликти, увреждат международните отношения на РСМ (особено с България, Гърция и ЕС в по-широк смисъл) и нарушават или изкривяват критичните изборни процеси - главно, референдумът от септември 2018 г. за приемане на името на Северна Македония, който имаше последици за по-нататъшната европейска интеграция на страната.
Необичаен дял от кампаниите за дезинформация в РСМ се фокусират в международни въпроси. Отчасти това е така, защото много от ключовите въпроси в политическия дневен ред на РСМ - промяната на името и по-специално присъединяването към НАТО - имат ясен геополитически контекст и отчасти защото вътрешните подразделения на страната включват трансгранични и диаспорни общности.
За разлика от другаде (например в Черна гора) подкрепата за членство в НАТО в Северна Македония е 79% (към март 2020 г.) и по този начин надхвърля етническите разделения. В резултат на това НАТО не е лесна цел, ако целта е да се изострят и манипулират разделенията.
Вместо това, кампании за дезинформация в РСМ, които включват външни отношения, се съсредоточават изключително много върху въпросите за идентичността - независимо дали е промяна на името или междуетнически отношения - а не по въпроси на интеграцията или геополитическата привързаност.
За разлика от повечето страни в региона, където медийният пейзаж е относително стабилен от десетилетие или още повече, Северна Македония е с две значителни промени в структурата на своите медийни системи и двете водят до последици за производството и разпространението на дезинформация.
Първо, по време на управлението на Вътрешната македонска революционна организация - Демократическа партия за Македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) от 2006 до 2017 г., и особено в последните години, масово медиите бяха под строгия контрол на партията и участваха в почти цялата дезинформационна дейност на партията. Те имаха за цел преди всичко да дискредитират политическите опоненти и да популяризират националистическите - и често антизападни - позиции.
След смяната на правителството, ключовите телевизии смениха своите редакционни процеси и станаха по-балансирани и професионални. Някои от тях, видни източници на дезинформация и кампании за клевета, продължават да бъдат активни, но най-вече без достъп до масовите медии. Вместо това те вече са маргинализирани и могат да бъдат намерени само на избрани местни телевизионни обекти или в собствените им канали в YouTube, където обхватът им е сравнително по-нисък.
Второ, през последните няколко години се наблюдава нарастваща инвестиционна активност от Унгария в македонския медиен пазар. Унгарски граждани, свързани с подкрепящия правителството медиен пазар в Унгария, са закупили няколко македонски медии, притежавани преди това от хора, близки до ВМРО-ДПМНЕ (като TV Alfa и интернет порталите "Курир" и "Република"), които преди това бяха сред първоизточниците на пропаганда. Докато ВМРО-ДПМНЕ е в опозиция, тези медии участват в множество кампании за дезинформация, не само за дискредитиране на Социалдемократическия съюз на Правителството на Македония (СДСМ), но също така да подкопаят Споразумението от Преспа с Гърция и другия Евроатлантически усилия на страната.
Македонски разследващи журналисти откриха, че са инжектирани над 3,2 милиона евро в медийния сектор на Северна Македония чрез няколко тъмни транзакции за маркетингови услуги. Парите са прехвърлени предимно от словенски фирми, притежавани от същия унгарски гражданин, Петер Шац, който е собственик на две медийни компании в Северна Македония, които са получили парите за фиктивни реклами на маслиново масло и магнити за хладилник. Понастоящем тези сделки се разследват от македонските и словенските власти.
Тези инвестиции са част от проекта на унгарския премиер Виктор Орбан за разширяване на медийното влияние извън Унгария до други страни, в които неговите евроскептични ценности на "Нелибералната демокрация" може да резонират. Този проект включва не само РС Македония, но също така и Словения и дори Обединеното кралство, където Орбан има интерес да разшири своята идеология. Важно е също така да се отбележи тясната връзка между Орбан и Груевски (бившият министър-председател на РСМ и бивш лидер на ВМРО-ДПМНЕ), който получи убежище в Унгария, за да избегне затвор в Северна Македония.
Поглед към македонския медиен пейзаж, включително медиите на албански език, като сериозните дезинформационни кампании включват:
• Няколко преплетени кампании, подкопаващи подкрепата за референдума за смяна на името. Те са изтласквани от различни посоки, най-вече от притежаваната от унгарци "Република" и в малко по-малка степен от Sputnik. Те се центрират около поляризиращи разкази, които включват въображаеми заплахи за македонската идентичност;
• Набор от кампании за дезинформация, смесващи антибългарска, антигръцка и антиалбанска реторика и чувство със страхове, че македонската младеж ще се превърне в "оръдие" за войните на НАТО и твърдения, че НАТО ще принуди РСМ в развитието на 5G технология с вредни ефекти за здравето и обществената безопасност;
• Обвързани с назначаването на Талат Джафери, етнически албанец, за председател на парламента в началото на 2017 г. и приемането на законодателство, разширяващо употребата на албански като официален език. Руски и свързаните с Унгария медии и други предизвикват страхове от "Велика Албания", както и от предполагаема подкрепа на ЕС и НАТО за такъв предполагаем проект. Това има за цел да наруши и изкриви изборите, като разпространението е от свързани с Русия участници;
• Обвинения за COVID-19 "оръжия" от съседни държави, включително Албания и Гърция.
Кампаниите за дезинформация в РС Македония обикновено имат важни компоненти на социалните медии - повечето на видно място във Facebook, както и в YouTube и Twitter, но разчитат критично и на традиционните медии, особено общностни и местни медии, вестници и периодични издания и телевизия, за тяхното разпространение.
Основните медии обаче вече не са на видно място сред най-големите дезинформационни канали за разпространение, според данните, анализирани за това проучване. Единственото изключение е TV21, която обикновено е призната за висококачествена телевизионна медия, но участва в разпространението на COVID дезинформация.
Други широкомащабни канали за дезинформация, разкрити в анализа на социалните медии, включват уебсайта Infomax.mk, акаунти в социалните медии, свързани с кампанията за бойкот на референдума и акаунтите в социалните медии на видни личности, включително лидера на опозицията Християн Мицкоски, антизападният коментатор Миленко Неделковски и бившият министър-председател Никола Груевски.
Сред широко разпространените дезинформационни "истории" са теорията, че хидроксихлорохинът може да излекува COVID-19 (най-сериозно свързана с Доналд Тръмп) и предполагаемите подли планове на Бил Гейтс за ваксиниране на света (популяризирани съответно от TV21 и News24, но и двете очевидно произхождат от Албания) и призив на Неделковски да съди Гейтс за престъпления срещу човечеството.
Припомняме, сред исканията на РС Македония са България да признае т.нар. "македонско малцинство" на своя територия. Македонците оспорват, че езикът им е изкуствено създаден на базата на западно наречие на българския език преди десетилетия. Според македонската академия на науките техният език имал история няколко стотин години. Освен това македонците си присвояват исторически личности на България.
В Македония има полярни мнения след интервю с техния премиер Зоран Заев пред българската агенция БГНЕС. В интервюто той казва, че Гоце Делчев е общ, че българите не са били фашистки окупатор, както пише в техните учебници и че България ще охранява небето на Македония. Интервюто е след като България спря началото на преговорния процес за еврочленство на РС. Македония, заради неспазване на Договора за добросъседство с България.
На 17 ноември 2020 г. България представи своята позиция за започване на преговори с Р С. Македония - подкрепяме Албания за ЕС, но не и Македония.
В споразумението за асоцииране на Северна Македония с ЕС има клауза, че Скопие трябва да спазва сключените споразумения със страните членки и Договора за приятелство с България, така че София не иска нищо ново. България спря РСМ заради двустранни проблеми.
След позицията на България за отлагане на началото на европреговорите с Македония министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи заяви, че не е разочарован от решението на България и Скопие иска да продължи преговорите със София.
В същото време председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски настоя, че България не трябва да блокира за еврочленството, а да признае (някакво - б.р.) македонско малцинство.
USD
CHF
EUR
GBP
Thomаs Linke
на 05.01.2021 в 18:49:52 #1