Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Това е нашето макроикономическо управление. В държавния бюджет числа­та са красиво подредени, но предпоставят, че унижените и оскърбените ще продъл­жа­ват да проявяват "разбиране" и в бъдеще. Те обаче се оказват неблагодарни и престават да "разбират". Балканското уп­рав­ление продължава със своя инат на за­щи­та на красивите числа - докато държавата се скапе.

През двете седмици на учителската стачка макроикономическото управ­ле­ние демонстрира учудващо дебелоглавие, пълно неразбиране и погрешна оценка на ситуацията и/или чиста проба спе­ку­ла­ция. Топ ръководители на държавата начело с премиера С.Станишев, министрите Д.Вълчев, Пл.Орешарски, Н.Василев и П.Ди­мит­ров, подкрепени от работодателите (И.Прокопиев), се надпреварват официално да ни сервират и да ни заблуждават от всички възможни медии с купища грешни оценки и проекции. Ето примери:

1. Удовлетворяването на учителските искания предполага печатане на пари??
В условията на действащ паричен съвет подобно развитие е невъзможно. Ако БНБ си позволи подобна волност, тя ще наруши Закона за БНБ с всички про­из­ти­чащи от това последствия. Съвсем друг е въпросът, ако макроикономическото уп­равление си мисли да се откаже от паричния съвет, но такава заявка ни­кой не се решава да подаде!

2. Удовлетворяването на учителските искания ще доведе до неудържима инфлационна спирала (хипер­ин­фла­ция)??
Невъзможна проекция! В условията на действащ паричен съвет съществува естествен ценови таван, който не само че не може да се достигне (при текущото състояние на българската икономика), но и не може да се доближи твърде близко - равнището на европейските цени.

3. Удовлетворяването на учителските искания ще наруши финансовата стабилност??Отново грешка! Нарушаването на финансовата стабилност не е следствие от преразпределителните процеси по същество, а от злоупотребата с прераз­пре­де­ли­телните процеси. Ако в страната се въртят определени парични ресурси и техният прираст не е следствие от дискреционни управленски решения, преразпреде­ле­нието не може да наруши финансовата стабилност. Такъв тип пре­разпределение не е инфлационно, защото отнема от едни и предоставя на други. Финансовата стабил­ност е в опасност тогава, когато дефицитът на държавния бюджет нараства непре­ме­рено. А това е следствие от възприетата фискална политика.

Министърът на финансите се осмели да признае, че все повече и повече възможното решение започва да превишава неговите компе­тенции. Защото въп­ро­сът опира до основни принципи на фискалната поли­ти­ка, а не до администриране. Това, което правителството упорито не иска и се стре­ми да не разбере е, че проб­ле­мите на страната са институционални, а не техно­крат­ски!

Технократските решения са относително лесни решения. Трудни са ин­сти­ту­цио­налните решения - те засягат индивидуални и групови интереси и изискват ясно изразена политическа воля. Лайтмотив на правителствената защита например е необходимостта от провеждане на структурна реформа в образованието (отново ин­ституционален проблем) и е интересно какво (и кой) е попречило на прави­телст­во­то да я проведе до сега.

4. Учителските искания застрашават икономическия растеж??
Спекулация! По-долу са приведени две илюстрации на резултатите от пра­вител­ствената политика за стимулиране на икономическия растеж.

• 1.1. На Фигура 1 е представена динамиката на нетните печалби на ТБ у нас и на платените от тях данъци. Абсолютната сума на платените данъци за целия пе­риод е относително постоянна, докато нетните печалби нарастват стрем­главо. И това причинява главоболия на БНБ, която трябва да предприеме не­обичайно строги мерки за овладяване на кредитната експанзия. Тя (кре­дит­на­та експанзия) може наистина да застраши стабилността на финансовата система;
  Фиг.1
• 2.2. Страната ни се осея с бетонови гори - неугледни, наблъскани една до друга бездушни каменни грозотии, непривлекателни - вековни паметници на ко­рупция и недомислия. Това е също резултат от "стимулирането на ико­но­ми­ческия растеж".

Никакви магически фискални решения не са в състояние да решат ико­но­ми­ческите проблеми на България. Хубавите неща се раждат в мъка и по­стоянство. Към настоящия момент пра­вителството трябва да осигури: (1) Неотклонно нарастване на фискалния ре­зерв; (2) Достатъчно постъпления в държавния бюджет за посрещане на дъл­го­срочните нужди на страната. Ако не достигат постъпленията следва да се емитира държавен дълг. Уроците на рейгъномиката са живи.

Учителските искания не са нито прекалени, нито ненавременни. Сигнали за на­­трупващо се напрежение са давани многократно в последните години. Грижа на правителството е да пред­види своевременно възможните варианти на промяна в социално-ико­но­ми­ческата обстановка в страната и да предприеме необходимите действия.

Всичко това, което се случи през последните две седмици у нас и продъл­жава да се случва вероятно в бъдеще ще се нарича нарицателно "Учителската стачка". Тя ще бъде урок за тези, които могат да учат.

Етикети: учителска стачка 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo