Георги Ангелов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.

Нивото и качеството на знанията и уменията на хората в едно общество в значителна степен определя потенциала и темповете на развитието му. Тук висшето образование има особено важна роля, която надгражда над вече наученото в средното и основното училище.
Българското висше образование среща големи пречки, които пречат за достигане на възможния потенциал.

Един показател за това е, че през последните години броят на българските студенти, които избират да учат в чужбина, нараства постоянно и достига над 50 хиляди в момента. Възможности за подобрение отбелязват и ректорите на висшите училища, според които въпреки развитието през последните години все още има нужда от сериозни промени. Основното сред тези необходими промени е свързано с начина на финансиране и, по-общо, с икономиката на висшето образование.

Пречки пред развитието на висшето образование:

1. Липса на автономия - държавните университети са изцяло зависими от министъра на образованието, той заедно определя техните такси, броя на студентите им и субсидията като това няма връзка с някакви техни конкурентни предимства или обективни показатели. Държавата определя броя на студентите и в частните университети, което е още по-странно.
2. Бариери за навлизане - има сериозни трудности при създаването на частен университет, процедурите са неясни, зависят от волята на едни или други чиновници, нужно е и одобрение от парламента, което прави всичко прекалено политизирано. В допълнение, в закона съществува и забрана за откриване на чужди университети в България /което би трябвало да отпадне след влизането на България в ЕС/. 
3. Трудности пред учените и преподавателите - израстването им е затруднено и бавно, с много бюрократизъм, а условията на работа я превръщат в непривлекателна за много млади хора.
4. Липса на конкуренция - начинът на финансиране на държавните университети и бариерите за навлизане на частни и чужди водят до по-слаби стимули за конкуренция за привличане на студенти и съответно по-ниски стимули за подобряване на качеството.
5. Монополна акредитация - всеки университет трябва да има акредитация от държавна агенция за да работи, като не се признават акредитации от чужди агенции за акредитация. Така, няма конкуренция и по отношение на акредитацията.

Какво може да се направи?

1. Делегиране на университетите права да определят таксите си и броя на студентите, както и заплащането на своите служители. По този начин те ще имат реално влияние върху своите финанси.
2. Държавата да отпуска не субсидии на университетите, а стипендии на отделните студенти - с тях те ще могат да учат в университета, в който изберат /ако бъдат приети, разбира се/. Така ще се създаде конкуренция между университетите за подобряване на качеството и условията за студентите.
3. Допускане на чужди университети в страната - всъщност, би могло да се отиде и по-далеч като се поканят и насърчат известни и утвърдени университети да навлязат в България. Въпреки че те едва ли ще заемат голям дял, тяхното присъствие ще има положителни ефекти върху системата като цяло.
4. Признаване на акредитация от чужди институции - това би трябвало да стане за европейските университети от началото на 2007, може би е добре да се разшири и за други развити страни.
5. Система за кредитиране - тъй като таксите на университетите вероятно ще нараснат, а държавата няма да може да отпусне пълни стипендии на всички, които завършват училище, една такава система ще осигури възможност за финансиране на образованието на много младежи. Идеята е да се вземе дългосрочен кредит, който след това да се изплаща чрез по-високата заплата, която получават висшистите.
6. По-ясни и обвързани със срокове процедури за регистрация на нови университети и премахване на възможностите за дискреция или политизация.
7. Повече автономия на университетите - така че всички важни решения да се вземат на ниво университет.

Това са няколко стъпки, които биха могли значително да улеснят и насърчат развитието на висшето образование. Разбира се, те не са единствените, които са необходими, но биха дали възможност на университетите да се движат по-лесно напред.

Етикети: висше образование  колумнист 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo