Георги Ангелов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.

Здравеопазването в България страда от множество проблеми - за което, освен пряко, можем да съдим и по постоянните оплаквания на пациенти и лекари, по множеството статии в пресата. В последните дни - главно заради приемането на бюджета на здравната каса - на публичен протест лекари поискаха голямо увеличение на разходите за здравеопазване, Върховният административен съд отмени лимитите за прегледи и изследвания, а няколко дни по-късно Парламентът ги прие отново - под формата на закон. Самата здравна каса също постоянно иска повече пари и дори когато получи, те не й стигат. За капак, фармацевти поискаха фиксиране на цените на лекарствата от страна на държавата - т.е. тяхното увеличаване.

Доста разпространено е схващането - най-вече сред заинтересованите групи, че ако се отпуснат повече пари за здравеопазване всички проблеми ще се решат и ще имаме по-добро здравеопазване. Това, обаче, въобще не е сигурно - изследванията показват, че връзката между разходите за здравеопазване и качеството на здравеопазването е доста несигурно, ако въобще съществува. В България такава връзка е още по-малко вероятно да съществува - заради погрешни стимули, голяма корупция, множество ограничения.

Накратко, в България без реформи няма да се подобри здравеопазването - колкото и средства да се излеят в него.

Кои са основните структурни проблеми в здравната система?

• Здравната каса е централизиран държавен бюрократичен монопол - държавната собственост, централизацията и бюрокрацията са проблем и сами по себе си, но този проблем нараства значително в резултат на наличието на монопол. На практика, всеки български гражданин е задължен да плаща 6% от дохода си на здравната каса. Това лишава касата от конкуренция - и съответно от стимули за подобрение на услугите и ефективност на разходите.
• Здравната каса преговаря всяка година за сключване на национален рамков договор с друг монопол - лекарския съюз. Отново имаме погрешни стимули - една организация, която има монопол да получава 6% от доходите на работещите, се договаря с друга организация, която има монопол в получаването на тези средства. Харчат се чужди средства в полза на трети лица - най-неефективният възможен начин на разходване. В преговорите не са включени нито тези, които плащат вноските, нито пациентите, нито болниците - които организират медицинската дейност и предоставят услугите.
• Болниците са прекалено много, но за сметка на това са държавни и с остаряло оборудване - тези проблеми изглеждат далеч един от друг, но на практика те са взаимосвързани. Държавната собственост върху болниците не дава възможност на болниците да инвестират средства в обновяване - те нямат достъп до капиталовия пазар. Държавата, като собственик на болниците, не може да отдели средства за инвестиции във всички, нито допуска други инвеститори в тях.
• Въпреки че болниците формално са автономни институции - регистрирани по търговския закон - те всъщност нямат свобода да определят цените, по които продават услугите си. Това е класически пример за таван върху цените, който поражда дефицит - който пък поражда корупция и черен пазар.

За да се преодолеят тези проблеми, е нужен системен подход - не отделни несвързани една с друга реформи, а кохерентна политика, насочена към ясна цел. Ще предложа два възможни модела - модел на конкуренция между здравни фондове и модел на лични здравни сметки. И двата са възможни - дори е възможно тяхното комбиниране, за още по-голям избор на пациента.

При модела на конкуренция между здравни фондове човек е задължен да плаща здравна вноска - но може да избира в коя здравна каса да я внесе. Може да се определи определен пакет от услуги, който задължително трябва да бъде покрит от здравната каса, а при желание от клиента, касата може да му предложи и допълнителни услуги.

Преминаването към система на конкуренция между здравни каси не може да стане изведнъж - тъй като в България няма достатъчно развити здравни фондове, които да поемат почти 8 милиона човека. Възможно е, обаче, постепенно преминаване - през първата година избор на частен фонд могат да имат само хората с доход над 1500 лева, през втората година - хората с доход над 1000 лева, през третата - 700, а през четвъртата - всички. Така, в рамките на 4 години постепенно всички хора биха могли да получат възможност за избор на здравен фонд - след което държавната здравна каса може да се приватизира.

При модела на личните здравни сметки човек е задължен да плаща здравна вноски всеки месец - но тази здравна вноска влиза в негова лична сметка, наречена здравна спестовна сметка, или лична здравна сметка. Когато човек има нужда да направи разходи за лечение, той тегли средства от своята лична здравна сметка. С малка част от сумата по сметката той си купува застраховка, която покрива редки, но много скъпи лечения - например скъпи операции.

Моделът на личните здравни сметки е изцяло приложен в Сингапур и според изследванията действа много добре - разходите за здравеопазване са на нивото на България, но качеството му е на световно ниво.

При сегашния модел на здравеопазване в България всички решения се вземат от бюрокрацията в една централизирана система, докато пациентите и тези, които плащат здравни вноски, нямат никакво влияние върху нея. При модела на лични здравни сметки решенията се вземат изцяло от пациентите/работещите като бюрокрацията няма почти никакво влияние върху тях. Моделът на конкурентни здравни фондове - ако бъде реализиран добре - също дава на пациентите големи възможности да влияят на решенията.

Преминаване от сегашния модел към модел на здравни сметки или модел на здравни фондове /или комбинация от двата/ е добър начин за реформиране на здравната система и подобряване на качеството й.

Етикети: здравеопазване 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo