Кабинетът ще се постарае безработицата у нас да не надхвърли 7%, заяви социалният министър Емилия Масларова. Прогнозата на правителството и бизнеса е за 40 и 50 хил. души, които ще останат без работа догодина поради отражението на световната финансова криза в България. Това означава безработицата у нас да не надхвърли 7% при 5.8% в момента. Прогнозата на председателя на БСК Божидар Данев е, че през 2009 г. ще фалират 2.5 хил. строителни фирми. Ако във всяка от тях си отидат средно по 10 човека, само строителството ще преизпълни половината от „плана" на социалното министерство, а строителният сектор ще повлече и свързаните с него отрасли.

Като прибавим бъдещите съкращения в Кремиковци, БДЖ, Стомана и пр. металургични, транспортни, химически...компании едва ли безработицата ще остане едноцифрена, ако световната рецесия продължи през цялата 2009 г. Според други оценки около 210 000 души ще излязат на пазара на труда. Но едно е сигурно, че безработицата ще бъде проблем №1 за българската икономика през 2009 г. Нито инфлацията, нито бюджетният дефицит, нито забавянето на икономическия растеж ще имат това отражение върху националното стопанство и очакванията на домакинствата каквото ще окаже свиването на пазара на труда.

Засега в бюрата по труда няма подадени предупреждения от работодатели, съгласно закона, за масови съкращения на работещи, включително и за "Кремиковци".

Според данни на Международната организация по труда, към края на 2009 г. поради световната икономическа криза ще загубят работа около 20 млн. души и армията на безработните ще достигне 210 млн. човека. Едва ли България ще остане оазис на благополучието при реализацията на подобна прогноза, защото това означава намаляване на експортните възможности на българската икономика, свиване на средствата влизащи в България от работещите зад граница български граждани и фирми, свиване на инвестиционната активност и пр. Подобен сценарий в песимистичният си вариант може да предизвика двойно свиване на заетостта или нарастване на безработицата в рамките на 10-12%. За подобен сценарий обаче бюджет`2009 не е подготвен. 

Маршът на безработните, започнал с легендарните мениджъри на Lehman Brothers, излизащи от бившите си офиси с картонени кашони под мишница и каменни лица, продължава навсякъде по света синхронно с финансовата криза. Фигурата на безработния, стоящ с купичка в ръка на опашка за безплатен обяд обаче остана само във филмите за Великата депресия. Но страхът остава, въпреки че уволнението в Европа винаги се е считало за крайна мярка, т.е. нещо изключително едва след като са изчерпани всички други алтернативи - намалено работно време, платен отпуск и пр., докато в САЩ може да бъдете уволнен и по електронната поща.

Парадоксалното е, че средностатистическият българин, изключвайки социалистически насаденият навик за постоянното работно място - нещо като вечната рента, психологически е по-подготвен за периода без работа, отколкото средният европеец. Просто защото "добрата" половина от населението през последните почти 20 години живее по законите на "вълчия капитализъм" - без социални помощи, профсъюзи и пр. гаранции, спасявайки се чрез неформалната и сивата икономика. Според данни на социологическата агенция „Медиана", реалните заплати, които се получават в България, са между 25 и 30% по-високи от сумите, които се декларират и върху които се внасят осигурителни вноски, а като стойност в годишно изражение сумата е над 4 млрд. лв. укрити заплати.

Негативното влияние на нарастващата безработица в реалния сектор ще даде отражение върху финансовия сектор, т.е. ако световната икономическа криза започна като финансова и се прехвърли върху реалния сектор, в България ще е обратното. Очакванията за съкращения на заетостта в металургията, ж.п. транспорта, строителството, химическата промишленост, производството на строителни материали, туризма и пр. в рамките на 20-30% за различните отрасли вероятно ще вкара финансовия сектор в зоната на риска. Първо, това ще доведе до неплатежоспособност на редица кредитополучатели, взели ипотечни и потребителски заеми; второ, ще намали потребителското търсене и трето, ще свие ръста на кредитирането и дори може да го намали. Ако подобна ситуация на пазара на труда продължи повече от 6-8 месеца, т.е. през цялата 2009 г., това неминуемо ще рефлектира негативно върху финансовия сектор.

С други думи за българската икономика инфлацията или дефлацията ще са по-малкият проблем от безработицата.