Сагата по приемане на проектобюджета на правителството, както и тези на ДОО и НЗОК придобива нови измерения в последната седмица. Наистина налице са някои обективни причини, като променени прогнози на водещи рейтингови агенции и на Европейската комисия, но бе налице и изчакване да премине еуфорията около президентските и местни избори и на българския народ да му се „сервират" поредните бюджетни рестрикции.

В Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, когато в нея се гледа проектобюджета за 2012 г. на първо четене министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че вероятно между първо и второ четене да бъдат променени някои негови параметри. Той обясни това с обявените от ЕК актуални прогнозни данни относно растежа в региона  и в частност за нашата страна, които рязко се разминават със свръхоптимистичните разчети за 2,9 % ръст за 2012 година.

Според Дянков,

единствено разходите за образование, здравеопазване и култура  няма да бъдат редуцирани

Вероятно ще бъдат намерени и обещаните от бъдещия президент Росен Плевнелиев 5 млн. лв. за „закърпване" на продънения бюджет на БАН. Откъде ще бъдат отрязани средства ще видим. Вероятно пари няма да има за по-високи пенсии на повечето български пенсионери, а със сигурност също и за по-високи заплати на служителите в бюджетната сфера. Те не са получавали увеличение на своите заплати от 01.07.2008 г. и независимо от високата безработица у нас, то текучеството поради ниските заплати в публичната сфера е факт.

В доклада към проектобюджета изрично е записано, че през 2012 г. не се предвижда увеличение на заплати и пенсии. Понастоящем се говори ще има средства само да бъдат увеличени най-ниските пенсии с цели 9 лв. - от 136 лв. на 145 лв.?!  Това можеше да стане и без да се увеличава пенсионната възраст с една година и мъжете и за жените от 2012 г., което се лансира между първо и второ четене на проектобюджета. В петък на 25.11. бяха внесени предложенията за промени в пенсионната възраст, както и на параметрите на бюджета на НОИ от депутати от управляващото мнозинство. На предупрежденията на експерти и синдикати, че ефект от тази мярка през 2012 г. няма да има, а тя ще се почувства след няколко години, управляващите засега се правят, че не чуват. Ефектът е засега е - многолюдни опашки през гишетата на НОИ от кандидат пенсионери, които освен своите пенсии ще получат и обезщетение при пенсиониране между 6 и 20 брутни работни заплати, с което ще се натовари още повече бюджетът на държавата. На практика бе игнорирано подписаното споразумение от 2010 г. между премиера и синдикатите, с което възрастта за пенсиониране ще бъде вдигана плавно от 2021 г., а дотогава ще се вдига с 4 месеца стажът за пенсия. Несериозни понастоящем са обясненията на социалния министър, че кризата е причината за промяната на позицията на правителството по отношение вдигането на пенсионната възраст.

На практика резерви за по-високи пенсии и то не само за увеличение с мизерните 9 лева на най-ниските пенсии, а поне с няколко процента на всички пенсии, можеха да се намерят и без да се повишава възрастта за пенсиониране. В Бюджет 2012 е налице възможност за

увеличаване на приходите от данъци и акцизи и поради  по-висока от очакваната инфлация

както стана и през настоящата година. Бюджет 2011 вероятно ще се преизпълни от по-големите  приходи въз основа по-високите цени на горива, еленергия и цигари, в резултат на вдигане на цените на горивата на международните пазари, както и на по-високите акцизи, които бяха повишени от началото на тази година. Оаквания за засилена инфлация са налице и през 2012 г. и тя неизбежно ще е по-висока от заложената в макрорамката от 2,8 %.

Очаква се ново поскъпване на цената на електрическата енергия, заради таксите, които нашите ТЕЦ следва да плащат от следващата година за изхвърлените във въздуха вредни емисии. Цената на тока за крайните потребители може да се повиши с най-малко 10% през следващата година, тъй като централите трябва да купуват квоти емисии парникови газове, каквито са изискванията на Европейския съюз. Това ще рефлектира върху цените на всички потребителски стоки е ту ще нараснат с няколко процента. Това ще доведе до нарастване на приходите в бюджета от косвени данъци (ДДС и акцизи). Едва ли ще се сбъдне силно занижената прогноза на ДКЕВР, че поскъпването на тока няма да е повече от 10% при цената на едро и до 7 на сто за крайния потребител. Най-вероятно приходите в бюджета в резултат на по-високата цена на еленергията, а също и на горивата (на метана от средата на 2012 г. се предлага акциз, а трендът на цените на петрола е възходящ за следващата година), ще се увеличат с няколко процента, но засега този въпрос не се коментира.

В проектобюджетите на ДОО и НЗОК за 2012 г., които вече са приети на първо четене от НС също са заложени редица

решения, които ще се отразят твърде негативно на българските пенсионери, майки с малки деца и на всички, ползващи здравни услуги

Предвидено е например максималният осигурителен доход да остане 2000 лв., като се игнорира разумното предложение той да е в размер на 10 минимални работни заплати - или 2700 лв., а от 1.05.2012 г. да се повиши на 2900 лв. Ако то бе прието, в НОИ щяха да постъпят още няколкостотин милиона лева. Но правителството на ГЕРБ очевидно повече е "загрижено" за комфорта на по-богатите, които и без това не са много у нас.

Предвидено е относителният дял на разходите за пенсии от БВП за 2012 г. да е 8,9 на сто. Участието на държавата с трансфер във фонд "Пенсии" на ДОО възлиза на огромната сума от 2369,1 млн. лв. и над една трета от пенсионния фонд вече е „национализиран" Парите за пенсии (без пощенската такса и ДДС) през 2012 г. са 7270,0 млн. лв. и нарастват със 172,6 млн. лв. спрямо т.г. Това се дължи не само на увеличените "вдовишки добавки" (около 96,0 млн. лв.), а и на по-високите новоотпуснати пенсии в сравнение с прекратените (около 66,6 млн. лв.), както и на увеличените разходи за пенсии по международни спогодби и във връзка с прилагането на европейски регламенти (около 10 млн. лв.). Една от най-важните причини за този огромен трансфер, с който по същество наполовина е национализиран пенсионният фонд е слабо работещата българска икономика и ниските доходи, които получават заетите, големият сив сектор и укриването на доходи, за които не се внасят осигуровки, ниският горен праг на осигуряване.

По отношение на разходите на ДОО за 2012 г. са заложени следните параметри: запазва се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст - 136,08 лв. (посочено бе, че от 01.06. тя ще се увеличи на 145 лв.); пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО; запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв., и ограничението му на 60 на сто от осигурителния доход преди загубата на работа; запазва се режимът на изплащане на болничните - първите три работни дни от осигурителя, след това от ДОО. Вдига се прагът на бедност на 250 лв., но от него нищо не произлиза.

В проектобюджета на НЗОК също са налице колизии с бюджетната практика

в сравнение с развитите страни от ЕС. В частта за приходите разчетите са направени при здравноосигурителна вноска от 8%. Съгласно данните от преброяването у нас през 2011 г. на НСИ  у нас живеят около 7,4 млн. души, но реално внасят здравни вноски около 6,3 млн., т.е. здравно неосигурените са около 1,1 милиона. Вноската от работодател (осигурител) и работник (осигурен) за 2012 г. е в съотношение 60:40. Предлаганият минимален размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 г. е 420 лева. За лицата до и след 18-годишна възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование осигурителната вноска е 4 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

С парите на здравноосигурените лица ще се лекуват и над 1,1 млн. неосигурени чрез предоставените трансфери на МЗ за заплащане на медицински дейности и изделия, лекарствени продукти, осигурявани от него през 2011 г. в размер на 100 млн.лв. В частта на болнична помощ има увеличаване на разходите спрямо 2011 г. поради прехвърляне на финансови тегоби към НЗОК от здравното министерство за определени медицински дейности, свързани с лечение, диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания, както и болни на диализно лечение. Например около 57 000 хил. лв. са за пациенти на хемодиализно лечение, за диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания са между 40 000 и 50 000 хил. лв. Увеличението на средствата за лекарства за домашно лечение се дължи на факта, че ще се заплащат лекарствена терапия на болни със злокачествени заболявания и диализно болни в размер на 38 000 хил. лв. над определените за 2011 г. средства, за която до този момент е плащало МЗ. Продължава тенденцията на източване на НЗОК като плащани досега дейности от бюджета се прехвърлят на касата. Освен с директния трансфер към МЗ на 100 млн.лв. допълнително 95 млн.лв. от касата се отделят за лечение на онкоболни и за осъществяване на хемодиализа, които вече ще се поемат от НЗОК, а не от бюджета. Налице е буквално "ограбване" на НЗОК. Подобна погрешна стъпка се прави вече втора година след текущата 2011 г. и по този начин се лишават от средства болниците и особено по-малките, както и доболничната помощ.

Какво ще приеме на второ четене парламента по отношение на републиканския бюджет, както и относно бюджетите на НЗОК и ДОО тепърва ще видим, но вероятно то ще е с доста по-различни параметри от тези които бяха депозирани в парламента от финансовия министър в края на октомври.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo