След като бъде почистена, одържавената банка трябва да бъде върната в частния сектор колкото се може по-бързо. Този сценарий е наложителен за повечето от големите банки. Не става дума за създаване на държавни банки, обяснява Рогоф. Въпросът е за процедура по фалит, която изцяло ще се контолира от държавата.

Според Кенет Рогоф, собствениците на големи дялове в банките трябва да бъдат лишени от акциите си, без компенсация. Топ мениджърите трябва да бъдат уволнени. На притежателте на облигации част от парите трябва да се върнат под формата на акции на новите кредитни институти, тогава когато банката бъде обратно приватизирана.

Рогоф изтъква колко важно е приватизацията да се осъществи колкото се може по-бързо след национализацията, евентуално в рамките на няколко месеца, най-много до две години. Според учения, мерките, които той предлага, не трябва да се описват като „радикални" - в научните среди на тях в момента се гледа като на проява на здрав разум.

„Знам, че звучи като нещо немислимо. Но и нещата, които се случват в момента, са също толкова немислими".

Според Рогоф, с една „лоша банка" на банките ще бъдат подарени тонове от парите на данъкоплатците, може би между 700 и 800 млрд. долара. Проблемът обаче е в това, че дупката във финансовата система е много по-голяма. Ако се запуши само една малка дупчица от голямата дупка, банките няма автоматично да започнат да отдават пари на заем, или най-малкото не достатъчно. А в момента става дума за това, счита икономистът: малките и средните предприятия имат затруднения, за да получат кредит.

Какво е „лоша банка?" Специална кредитна институция, в която се поместват рисковите вземания на банките, например лоши ипотечни кредити или „токсични активи". „Лошата банка" се стреми да реализира колкото се може повече от лошите активи на пазара. В „изчистените банки" балансите се стабилизират и към тях се връща доверието на пазара, надяват се привържениците на този метод, приложен успешно в Швеция през 1990те, също така изпробван от Швейцария за лошите активи на UBS през миналата година.

Според Рогоф икономическият екип на Обама е чудесен и вижда нещата в перспектива. Помощта от 820 млрд. долара, която новата администрация се опитва да прокара, е добра инициатива. Но истинският проблем според Рогоф се корени във финансовата система и в това, че няма кредит. В този смисъл конюнктурният пакет не е достатъчен.

Според Рогоф, още много дълго време няма да видим в САЩ силен икономически растеж. Причината за това не е само финансовата криза. Администрацията на Обама иска да създаде повече равенство в разпределението на доходите, да се бори за опазването на околната среда, да подобри системата на здравеопазване. Това са великолепни, но скъпи идеи. Така че със сигурност ще трябва едно десетилетие, преди икономическият растеж в САЩ отново да стане „силен". Според Рогоф, Европа ще излезе от кризата много по-рано, отколкото САЩ.

Разбира се, Европа също е в рецесия и между двата икономически блока има взаимна зависимост. Но европейските проблеми не са толкова фундаментални като американските. В САЩ нещата трябва да се преосмислят от самата им основа.

Без съмнение икономическото влияние на САЩ в света ще става все по-малко, докато Европа може да излезе от кризата по-силна, посочва още Рогоф пред „Шпигел" в кулоарите на Давос. Все пак Европа ще се засили само ако правителствата провеждат удачно „управление на кризата". Засега европейските правителства се справят - но щом рецесията се задълбочи, ще е нужен единен подход. Тогава ще проличи доколко европейските правителства са в състояние да се кооперират.

Относно създаването на нова световна финансова система, Рогоф споделя, че надали срещата на Г 20 през април в Лондон ще я доведе. Групата на водещите 20 икономики е най-доброто, с което разполагаме на глобално ниво, но въпреки това е хаотична група. Освен това Швейцария, един от най-важните финансови центрове, не принадлежи към Г 20. Така че на първо време трябва да бъде сформирана нова Група.

Рогоф изразява твърдо убеждение, че се нуждаем от едно глобално правителство и до пет години ще го имаме. Защо се нуждаем от глобално правителство? Защото живеем в глобален финансов свят. Щом в САЩ цари каубой - капитализъм, където нищо не се регулира, всички пари изтичат в САЩ. За останалата част от света остава да носи риска. „Точно това се случи".

Сега САЩ ще регулира пазарите си, но може би някоя друга страна разсъждава: защо пък ние да не оберем всичкия капитал? За да се попречи на това е нужно глобално правителство. Втората причина е нуждата да се избегне политически натиск върху новите регулатори на финансовата система.

Накрая, известният макроикономист е на мнение, че сегашните институции като например Международния валутен фонд, не са никак подходящи за изпълнение на тази задача, защото преди време са били създадени с друга цел. Трябва да се създаде една нова институция.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo