Геологът проучил данните от 250-те най-значителни находища, от които идва по-голямата част от световния нефт. Проверил колко суров петрол е останал във всяко от тях и с каква скорост се изпомпва, после е добавил всички нови находища, които фирмите се надяват да въведат в експлоатация през следващите десетилетия.

Когато приключил с изчисленията си, Хусейни разбрал, че експертите „или тълкуват погрешно данните за световните запаси, или умишлено внасят неяснота в тях".

Общоприетите прогнози предвиждат, че продукцията всяка година ще се увеличава успоредно с нарастващото търсене. Според пресмятанията на Хусейни, производството на петрол спира да расте още през 2004 г.

Още 15 години добивът на петрол ще е в застой, след което „производството на конвенционален петрол ще започне постепенно, но необратимо да намалява".

Ако Хусейни излезе прав, предстои драматична промяна за нашия свят, чийто жизненоважни системи - от отбраната до транспорта и производството на храни - се крепят на изобилието на евтин петрол, пише National Geographic. „Независимо дали сме готови за това, ще се изправим пред постпетролна епоха - бъдеще, което може да е белязано от рецесия и дори война".

Петролен пик се нарича точката, в която половината от световните запаси на петрол са изчерпани. След oil peak, добивът на останалите залежи става все по-труден и по скъп, в крайна сметка невъзможен.

През 1900 г. петролното производство е било 1 млн. барела дневно, докато в наши дни е 85 млн. барела дневно. Не се знае колко точно петрол има все още в земните недра. Според някои- песимистите - петролният пик вече е достигнат, макар все още да остава скрит зад всекидневните колебания в производството.

Оптимистите настояват, че до петролния пик има още много време: има огромни неоткрити и неразработени петролни находища, както и „неконвенционален" нефт, например нефтоносните пясъци в Албърта. „Търсенето ще се изчерпи преди петрола" - казва главният икономист на BP.

В миналото, когато черногледците са предричали пик и последващ спад, откриването на ново находище или технология за извличане на нефт е позволявало ръстът на производството да продължи. Когато цените са се повишавали рязко (например след ирано-иракската война), това е водело до предлагане на такива количества нефт, че пазарите са се пренасищали.

Само че цените от доста време не спират да растат и да бележат рекорди, а промяна от дневното предлагане - 85 млн. барела суров петрол - няма. Това именно е платото, за което говорят изчисленията на Хусейни.

Миналата есен Международната енергийна агенция (огледална на ОПЕК организация със седалище в Париж) публикува доклад, според който до 2030 г. глобалното търсене ще се увеличи с една трета, до 116 млн. барела нефт дневно. Тогава главният изпълнителен директор на френския Total категорично заяви, че „оптимистичният вариант" за максимална дневна продукция е 100 млн. барела.

Потвърждава и Йероен ван дер Веер, шефът на Royal Dutch Shell: след 2015 г. предлагането на леснодостъпен нефт и газ ще започне да изостава от търсенето. Само че основните пречки за увеличаване на предлагането не се намират под земята, а на повърхността й: политиката и икономиката.

Геополитиката е ясна, но тук има и нещо друго. Преди да се извлече от земята, петролът първо трябва да бъде открит. От 1960те години насам новооткритите находища на петрол намаляват с всяка година. Миналия ноември петролният свят изпадна във възторг заради откритието на находището Тупи в Бразилия, най-голямата находка от 7 години насам.  

Макар и огромно, находището Тупи с капацитет 8 млрд. барела е 15 пъти по-малко от легендарното находище Гауар в Саудитска Арабия, съдържащо 120 млрд. барела петрол, когато е било открито през 1948 г.

В т.нар. зрели находища, където добивът е и по-евтин, вече е достигнат пределният капацитет, а в някога богати райони като Северно море и Северният склон на Аляска продукцията спада.

Навсякъде по света добивът от експлоатираните находища спада с 8% годишно, което означава, че петролните компании трябва да осигуряват допълнителен капацитет от 7 млн. барела петрол дневно, само да поддържат сегашното ниво на производство - „плюс още много, много милиони барела, за да задоволят търсенето, което нараства с около 1.5% годишно".

Авторът на статията в National Geographic Пол Робъртс през 2004 г. публикува книгата Краят на петрола, а това лято ще излезе новата му Краят на храната. Истината е, че големите петролни компании всяка година продават повече нефт, отколкото откриват - изтъква Робъртс.

По данни на шефа на Conoco Philips, през 2030 г. почти всичкият нефт ще идва от находища, които в момента не действат. Прогнозите на МЕА и другите „оптимисти" са, че петролът в бъдеще ще може да бъде откриван и разработван със същите темпове, както досега. Това становище вече се разклаща.

Според Хусейни, светът се осъзнава твърде бавно. „Още не е започнала сериозна дискусия за промени в нашия начин на живот". В тези условия глобалните конкурентни предимства ще са за тези държави, които разберат необходимостта от приоритетно развитие на енергийните алтернативи. Последните, по всичко личи, скоро няма да бъдат петролни алтернативи.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo