Законът за цифрово телевизионно разпръскване има много слаби места. Най-неприятното е, че сме закъснели много, но така или иначе като страна-членка на ЕС трябва да се съобразяваме със срока 2012 г., определен от Европейската комисия за въвеждането на цифрова телевизия. Това заяви Антони Славински, председател на асоциация „Телекомуникации"(АСТЕЛ), в интервю за утрешния брой на в. „Икономически живот".

Според Славински другите държави са безкрайно напред и се хвалят, че ще успеят дотогава, но той не знае какво ще направи нашата страна. Реално погледнато инициативата на Европейския съюз да въведе цифрово телевизионно разпръскване имаше за цел да даде възможност за наистина по-достъпно информиране на хората и да притисне кабеларките да свалят цените. Нашите кабелни оператори обаче поддържат достатъчно ниски цени и този европейски мотив не проработи, а ЕС допуска грешка. В САЩ въвеждат цифрово телевизионно разпръскване едновременно с HD технология с висока разделителна способност, за да постигнат високо качество и при аналоговото разпръскване. „Така там ще могат да гледат  примерно „Евроспорт" по HD чрез спътникова телевизия или по кабеларка. Докато ние ще преминем про форма към цифрово телевизионно разпръскване, но ще има много недоволни от разпределението на цифровите мултиплекси", прави сравнение Славински.

По отношение на замразената сделка за Националното управление радио и телевизионни станции (НУРТС) председателят на асоциация „Телекомуникации" отбелязва, че тази структура е трябвало да стане гръбнака на новата цифрова мрежа. Дали да е в рамките на БТК или извън нея трябвало да се мисли, преди да бъде приватизирана компанията. Най-вероятно държавата ще направи собствен мултиплекс за държавната телевизия. Тогава на покрива си трябва да сложа една антена, за да гледам държавната, и втора, която да приема останалите телевизии. Това е ход, който ще унищожи гледаемостта, освен там, където се гледа и сега с аналогов сигнал. Така приоритетите и мотивите се разминават. „В момента почти 50% съм сигурен, че ако сложат неподходяща частна фирма, която да направи мултиплексите, следващото правителство ще я бламира. Каскада от гафове и изгубено време, но България започва да плаща жестока цена за несвършена работа", категоричен е Славински.

Друг пример за неправилни стъпки в телекомуникациите е телефонен номер 112 за спешни повиквания. той трябваше да бъде въведен още през 2001 г., но никой не си мръдна пръста. Сега се правят чудеса, но добре, че от Еврокомисията са благосклонни към нас и не ни санкционират. За цифровото телевизионно разпръскване се работи през последните две години, но защо не се направи нищо пет години преди това. Политиците няколко пъти уволняваха шефа на КРС Александър Александров и го връщаха на работа. Те обезкървиха комисията, за да не работи. Операторите са прави да недоволстват, че сега промените се правят прибързано. Щом не си ги направил, когато другите са действали, сега ще караш през пет за шест. Работата по директивите на ЕС трябва да се върши точно навреме и качествено, защото иначе цената е много скъпа.

Относно възможностите за ефективно развитие, където може да се инвестира в условия на криза, Славински отбеляза, че това би могло да е съвместното използване на ресурсите както по отношение на преносния капацитет, така и на изградените инфраструктурни обекти. Има доста страни в Централна и Източна Европа с голям ресурс от магистрални оптични кабели, които са недостатъчно използвани. В България амбицията е всеки оператор да изгради собствена инфраструктура, да закопае милиони в земята, но да притежава своя оптична мрежа. Начинът тя да се използва от много оператори, е много елементарен.

Затова е необходимо пазарът на наетите линии да бъде по-силно развит. Понякога и регулаторните органи са тези, които създават по-благоприятна среда за отдаването на линии под наем. Друга възможност е развързаният абонатен достъп. В България и в част от страните на ЕС тази директива почти не е приложена, а тя крие изключително големи възможности за ново навлизащите оператори да получат достъп до абонатите, да предлагат нов тип услуги, без да е необходимо да строят нова мрежа за достъп.

Факт е, че в кризисни ситуации качествата на отделни ръководители и специалисти започват да се ценят повече. Когато на пазара се търкалят много пари, всеки има самочувствието, че с много пари може лесно да се стигне до добър резултат, докато при по-ограничени финансови ресурси започват да изплуват качествата на отделните специалисти. Това важи и в сферата на образованието, което би могло да даде своя принос за преквалификация или усъвършенстване на експертите. Фазата на криза създава условия за известно предислоциране - едни хора напускат фирми, други идват, т.е. оптимизира се човешкият ресурс на всяка фирма, съгласно целите, които си е поставила.

Кризата се е отразила върху сектора на телекомуникациите и сега всеки се опитва да анализира възможните сценарии за развитие на този пазар. Ограниченото кредитиране се отразява най-вече на мащабните и дългосрочните инвестиции. Повечето от операторите биха предпочели да инвестират в по-кратки срокове и колкото се може по-малко, предпазвайки се от рискови ситуации.

Според много анализатори всеки оператор би потърсил вътрешни резерви за иновации и нови форми за предлагане на пазара. Класически пример в това отношение са услугите с добавена стойност. Те обикновено не изискват големи инвестиции, но трябва внимателно проучване на пазара, максимална гъвкавост при откриване на съответната целева група. Практиката показва, че това е атакувана ниша от навлизащите на пазара нови оператори. Често се сблъскваме със следната картина - историческият оператор не винаги е достатъчно изобретателен за тези услуги, докато новонавлизащите са по-гъвкави и готови за рискове. В такива случаи изкуството за коопериране и съвместни дейности се включва към взаимния успех. Създават се предпоставки както историческият оператор, така и установени мобилни оператори да разработват технологични платформи, на които новите оператори да предлагат нов тип услуги. Има достатъчно примери в по-развитите страни за такова технологично съвместяване и съответните търговски взаимоотношения. Това заяви Антони Славински, председател на Асоциация „Телекомуникации", в интервю за утрешния брой на в. „Икономически живот".

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo