Бисер Минчев - главен ревизор на НКЖИ пред Money.bg

Г-н Минчев, смятате ли, че тежкото криминализиране на посегателствата срещу жп инфраструктурата ще е достатъчна мярка за да се спре с тази тенденция?
Това няма да е достатъчно, но ще е важна част от целия процес. Едно криминализиране на тези деяния като тежко престъпление, т.е да бъде считано като терористичен акт, би довело до тежки наказания. От своя страна това е добра превенция върху всеки един, който има някакви желания да направи посегателство върху жп инфраструктурата.
По-тежки санкции трябва да има и за пунктовете, където се приемат такъв тип материали. Наложително е върху тези обекти да има по-стриктен контрол, най-вече за тяхната законност, защото почти съм убеден в това, че в пунктовете, които работят законно едва ли се допуска приемането на материали от жп инфраструктурата.
Според мен така трябва да бъде направен текстът, че независимо дали си откраднал една подложка, метър кабел или сто метра, то наказанието да е еднакво. Това е така, тъй като и най-минималната промяна в конструкцията на релсите или контактния проводник може да доведе до тежки последствия. Когато съзнателно искаш да причиниш смърт или нараняване,  или разлив на опасен товар, то това е терористичен акт.

Какво може да направи НКЖИ - да увеличи кантонерите или видеонаблюдението?
Ние сме оценили риска от намаляване на кантонерите и увеличаването на средния маршрут за обход, вследствие на това. Истината е, че колкото и кантонери да сложим, то след неговото преминаване, отново може да настъпи кражба - няма спасение.
На този етап видеонаблюдението е в гарите. Все още не можем да покрием междугарията, което ще е много трудно. Дори на Запад това не е направено, а има там, където са разположени високоскоростните линии, които са заградени с огради.
Имаме около 500 охранители, но те са разположени най-много по складовете, защото и от там се краде. На много места закритите помещения се охраняват от СОТ.
В този ред на мисли смятам, че правим необходимото с финансовия ресурс, който имаме. Нещо повече, на някои места, където концентрацията на кражби е по-висока, дори преди всеки влак има човек, който да следи за целостта на жп пътя, с тази отговорност са натоварени и машинистите на локомотивите.

Казахте локомотиви, смятате ли, че трябва да се наказват тежко и хора, които хвърлят предмети по пътническите влакове на БДЖ?
Категорично да. Трудно ми е да кажа дали и това трябва да се третира като тероризъм, но с такива действия също се застрашава животът на пътниците. Наскоро имаше случай, в който при такъв инцидент човекът беше със сътресение на мозъка, при това младо момиче на 20-21 години.

Имате ли наблюдения как стои проблемът с кражбите в останалата част от Балканите и Европейския съюз?
В Румъния и Гърция също имаха голям проблем с кражбите на елементи от инфраструктурата. Там решиха нещата точно по този начин, както се готвим да направим и тук - въведоха по-стриктни мерки на изкупвателните пунктове и разписаха по-големи наказания.

Т.е принудени сме да използваме тяхното „ноу-хау"?
Да. Дори наскоро говорихме и с колегите от Испания, където, заради горчивия им опит с терористични атаки и други посегателства, наказанията стигат до 30 години. Там обаче се наблюдават повече кражби на контактни проводници.

Смятате ли, че е възможно жп инфраструктурата, или поне части от нея, да бъдат застраховани?
Това е най-чистият вариант. Той ще ни помогне да се справяме и със ситуации като тази, при която дерайлира влакът при гара Яна. Защото сега ние трябва да възстановим щетите и на цистерните, които дерайлираха, тъй като ние сме тези, които носят отговорност за поддръжката на релсите.
В момента връзката е такава, че първо трябва да се намери извършител, да му се докаже вината и чак след това ние може да поискаме възстановяване на щетите, нанесени от него.
Като цяло вариантът със застраховането е свързан с много средства и едва ли има застрахователна компания, която да се съгласи да застрахова цялата инфраструктура. В момента на Запад вариантът със застраховките го има, като в процеса на оценяване на щетите има вещи лица, които участват и в самото разследване.

Колко би струвало, ако бъде взето решение НКЖИ да застрахова обектите си?
Нямам представа. Ние тепърва започваме да мислим в тази посока и да набираме опита на другите държави. Съвсем скоро ще имаме и срещи с колегите от Deutsche Bahn (германските железници - бел. ред.), с които ще говорим именно по този въпрос. В последствие ще разговаряме и със застрахователни компании, да кажат и те своето мнение и според това каква е цената, да преценим дали да пристъпим в тази посока.