Когато казваме, че нещо в диалога между България и Еврокомисията куца, обикновено търсим проблема в нас. Така сме свикнали от много години - има ли грешка, тя задължително да е при нас.

Докладът на ЕК обаче опровергава с един замах тази представа. „Bulgaria is fourth (0.14 % of GNI, of which 0.05 % for the decommissioning of the Bohunice nuclear plant)".

На страница 51 от доклада на ЕК пише, че България е получила пари като компенсация за затварянето на АЕЦ в Бохунице. Такава централа съществува, но не у нас, а в Словакия.

Смесването на централите може би означава уеднаквяване на проблемите. Разбирането за икономическите проблеми на страната ни очевидно създава асоциации с тези на Словакия.

Става дума за една малка, но досадна грешка, вероятно свързана със затварянето на реакторите на АЕЦ Козлодуй.

Тази грешка, обаче, е показателна за степента на информираност на служителите в ЕК за икономическите проблеми на България.

В началото на 2009 г. Словакия спря втория блок на АЕЦ"Ясловске Бохунице". Първия блок на централата беше изваден от експлоатация още през 2006 г. В "Ясловске Бохунице" има още два блока ВВЕР 440, от по-съвременния тип V-213, които са пуснати в експлоатация през 1984 г. и 1985 г.

Все пак това е официален документ и то не на някоя малка община в България, където сме свикнали хората да допускат грешки. Тук става дума за официален документ на ЕК, отчитащ изразходването на стотици милиарди евро.

Тази грешка ми напомня на представата, описана от драматурга Станислав Стратиев за нашата държава в очите на света: „Според света Стоян е тъмен балкански субект. Живее някъде, в някаква държава, която никой не може да запомни.

Но името й звучи като марка олио. Или като шевна машина. Столицата на тази държава, ако въобще има столица, е Букурещ. А може би и Истанбул. Във всеки случай някъде там - около Каспийско море. Ориента."

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo