Примерът от Ловеч, Пловдив, Варна или кратка история на родното автомобилостроене

В последните години, на световна стопанска контракция, автомобилостроителният сектор понася все повече загуби и укори, поне на Стария континент. Новите ветрове на глобалната икономика разместват и обогатяват и картата на автомобилостроенето. Някои традиционни марки си заминаха завинаги, други бяха преместени от домовете си, трети бяха успешно развити и вкарани в новата технологична перспектива на съвремието ни.

За щастие, тези промени направиха така, че нашата страна отново да се появи на световната карта на автомобилната промишленост.

В началото на тази година, както е известно, в Ловеч започнаха да се сглобяват коли на китайската марка Грейт Уол в сътрудничество с българската компания Литекс Моторс. Така, след 17-годишно отсъствие България отново се нареди сред европейските производителите на такъв вид продукция. В опит да се възстановят историческите традиции и реализира натрупания научно-технически потенциал на страната.

Първите родни опити

за развитие на такъв тип производство датират още от ранната 1967 г., когато в Ловеч, в завод Балкан започват да се произвеждат коли с марката Фиат под името Пирин. Поради политически и търговски причини производството се преустановява през 1971 година. За този период са произведени около 1500 бройки с тази марка. През същата година, в същия завод започват да се правят и Москвичи под марката Алеко. Тук производството продължава по-дълго, чак до 1990 гоидна. За този период от предприятието излизат около 304 хил.москвича.

Завод Балкан е легендарен

за българската икономика и автоиндустрията ни. През 30-те години на XX век в него започва строителството на български самолети. През 1954 г. предприятието се преструктурира. В атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята за разработка на български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика. Предварителната подготовка за създаването на първия прототип започва в края на 1958 година.

Паралелно с лекия автомобил е изработен и прототип на лекотоварен автомобил, базиран на Volkswagen Transporter, чийто дизайн е почти идентичен с оригинала. През септември 1960 г. един от леките автомобили и пикапът са изложени на открита площ на територията на Международния мострен панаир в Пловдив с надпис „Произведено в България".

На 26 септември 1966 г. е проведена среща между ръководителите на ДСО Балканкар и представители на Фиат. На 3 март 1967 г. в Торино, Италия е сключен договор с Фиат за монтаж на леки автомобили Фиат 850 берлина, 850 купе, Фиат 124 берлина и 124 комби.

Първите 18 броя коли Фиат 850 пристигат в „Балкан" на 10 май 1967 г. Скоро след усвояване на монтажа е взето решение да бъде избрано българско име на сглобяваните в Ловеч италиански автомобили. Те неофициално са наречени Пирин, въпреки че фирмените надписи върху каросерията остават непроменени. На 27 юни

1967 г. е монтирана първата кола Фиат 850

Днес, както ще видим и по-надолу, Фиат правят своята продукция в съседна Сърбия.

Една година по-рано, през есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966-1970 г., според която до края на 1968 г. завод Балкан, Ловеч трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 леки автомобила Москвич 408 годишно.

Първоначално монтажния капацитет на завода е сравнително скромен. През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, но през 1968 г. са заложени 2500, като годишният ръст на производство прогресивно нараства и до 1972 г. достига 8000 броя.

Трябва да се отбележи, че това количество е определено от доставчика и определено е под възможностите на завода. По това време вече активно се разисква въпроса за евентуално производство на различни детайли Москвич в Ловеч, но до осъществяването на тази идея така не се стига.

След 1974 г. количеството внасяни от СССР комплекти за Москвич е фиксирано на 15 000 броя годишно, което в общи линии остава в сила до края на 80-те години (през рекордната 1984 г. са сглобени 16 000 автомобила).
Така в периода 1988 - 1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии комплекти за производството на

10- 12 хиляди Москвич 2141 годишно

след което договора е окончателно преустановен. Известно е, че още през 1988 г. председателят на тогавашния Стопански съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов, води преговори с Министъра на автомобилната промишленост на СССР, за организиране на кооперирано производство на Заз 1102 Таврия, в резултат на което в завод Балкан да започне монтажа на 50 000 автомобила годишно.

Но политическата ситуация в Източна Европа се променя и преговорите със ЗАЗ са прекратени.

През 2002 година концерна Хюндай има намерение да произвежда части и компоненти, но до реално производство не се стига.

В момента марката Москвич не съществува, а завод Балкан е специализиран в прозводството на колелета, възли и детайли за кари, мотокари, специализирана продукция. Заводът е собственост на фирма притежавана от братя Домусчиеви.

Успоредно с това в друг български град -

в Пловдив се изгражда завод „Булгаррено"

в който се правят коли с марките Булгаррено и Булгаралпин. Производството спира през 1970 година. За този период от завода излизат общо около 6500 коли.

Стигаме до 1995 г., когато във Варна стартира проект за производство на английската марка Ровър Маестро. За съжаление поради не добра маркетингова и търговска стратегия произвоството е преустановено на следваща година -

Проектът Ровър Маестро във Варна се провали

От поточните линии на завода излизат около 2200 коли.

През годините на българския преход, когато Европа е залята от вълна от международни инвеститори, нашата страна поради управленско късогледство или алчност не успява да привлече сериозен производител в този бранш. Нещо, което направиха почти всички всички бивши социалистически страни.

Автомобилната индустрия сега е представена почти във всяка страна от ЕС, особено динамично се развива в Русия и Турция има не лоши традиции в Сърбия.

Стопанската инициатива Литекс Моторс, заедно със засиления интерес от страна на инвеститори от Азия (най-вече от Китай) за стартиране на редица проекти за сглобяване и производство на автобуси и ел.автомобили обявени в края на 2012 г., е може би най-значимото стопанско събитие за годината. А и за годините напред, сигурен съм....

Защото възражда българското автомобилостроене.Защото, при благоприятно стечение на обстоятелствата (вкл.далновидно мислене на българските власти) инициативата в Ловеч е шанс престижните световни производители на пазара да забележат потенциала на страната ни в тази област, което ще сбъдне мечтата и увенчае усилията на поколение български инженери от преди близо 50 години досега.

Освен това, развитието на проекта е шанс страната, възползвайки се от поддържаните вече 15 г. добри макроикономически показатели, с цената на всичко, да развие модерно, високотехнологично, с висока добавена стойност производство, създаващо устойчиви нива на заетост и висок жизнен стандарт.