Кой балон ще се спука след Дубай? Как отеква кредитната заплахата от арабското емирство? Изолирано явление ли е дълговата криза или предвестник на нова вълна от фалити? Това са въпросите, на които се опитват да намерят отговор двама анализатори от New York Times.

Засега инвеститорите не се поддават на паника, но големите банки, които са отпускали кредити на държавния инвстиционен фонд Dubai World и дъщерната му строителна компания Nakheel с тревога оценяват своята потенциална уязвимост при евентуална верижна реакция от фалити, ако емирствата не си изпълнят обещанията да помогнат. Не се ли случи това, което беше заявено от общата централна банка на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да се дадат пари на фонда и строителната компания, за да не изпаднат в ликвидна криза, с колосални дългове може да се окажат не само отделни корпорации и банки, но и цели правителства.

Всички кредитори от Балтика до Средиземноморието си търсят парите, макар че тяхна е вината за безпрецедентния кредитен бум. Вече се трупат дефицити в бюджетите на не малко държави, които наляха пари за антикризисни програми. Държавният дълг расте дори в страна като Германия, която дълго време беше бастион на строга фискална политика. Външният дълг на България, Унгария и страните от Балтика нарасна като част от БВП, твърдят авторите от New York Times.

Въпреки това те смятат, че не може да се очаква подобна на дубайската ситуация в други страни на света. Но това не означава, че държавите ще тръгнат да спасяват отделни компании от фалити. Отказът на официалната власт в Дубай да гарантира погасяването на задлъжнялостта на държавния фонд Dubai World може да създаде прецедент и да накара други правителства да хвърлят с лека ръка на произвола на съдбата компании, които са очаквали, че ще получат такава гаранция.

Едва ли ще се повтори случилото се преди броени месеци в САЩ, когато бяха спасявани банки, застрахователни компании, автомобилни гиганти.

Все пак анализаторите на New York Times прогнозират, че ако се стигне до вълна от фалити, това може да стане най-рано след две години, когато правителствата ще бъдат прионудени дза се откажат от антикризисните си програми, защото ще трябва да се вгледат в социалните проблемите на своите граждани.

Според икономиста от Харварт Кенет Рогоф, когота цитира New York Times, в този период развитите страни, които са обременени от натрупаните кредити, ще откажат да помагат на развиващите се пазари. Само през 2010 г. тези развиващите се пазари ще трябва да намерят около $65 млрд., за да платят дълговете си. И точно Дубай подсказа, че това най-вероятно ще се случи.

Относно задлъжнялостта на корпорациите, анализаторите на американския ежедневник смятат, че мениджърите на тези корпорации трябва да търсят свежи капитали, за да погасят над $200 млрд. през следващите две години. Изчисленията показват, че половината от тази сума се пада на компании от Русия и Обединените арабски емирства. По данни на JPMorgan Chase в периода от 2006 до 2008 г. руски компании са взели от банките кредити или са емитирали акции за $220 млрд., което представлява около 13% от БВП на Русия. Кредитите на компаниите от ОАЕ съставляват 53% от БВП ($135,6 млрд.), а компании от Казахстана са с дългове за 44% от БВП ($44 млрд.). В Русия най-тревожна е ситуацията с алуминиевият гигант "Русал", който е задлъжнял с $16 млрд.

В заключение анализаторите от New York Times отбелязват, че след като стана ясно, че ще има кредитна рестрикция на дълга на Dubai World, стойността на заемите на руските компании са се повишили.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo