1. Презгранично движение на финансови ресурси

Състоянието на платежния баланс е от възлово значение за финансовата устойчивост. ­Проблем за страната в близкото минало бяха високите стойности на дефицита по текущата сметка. Добрата новина бе, че този дефицит се финансираше с излишък от финансовата сметка, т.е. от притока на чуждестранен капитал в страната. След 2008 г. ситуацията се промени съществено. Дефицитът по текущата сметка намаля, но много по-чувствително намаля финансовата сметка. В резултат нетният приток на чуждестранна валута в страната, който служеше като двигател на икономическия растеж, се трансформира в нетно изтичане.

През първото полугодие на 2008 г. платежният баланс фиксира нетен приток на чуждестранна валута от 1,3 млрд.EUR, за същия период на 2009 г. вече има нетно изтичане на валута в размер на 0,9 млрд.EUR, а през 2010 г. нетното изтичане на чуждестранна валута за полугодието е вече 1,2 млрд.EUR. Нетното изтичане на чуждестранна валута се финансира от валутните резерви на страната. Такава ситуация е неустойчива и не може да продължава прекалено дълго.

Намаляват реалните нетни трансфери (текущи и капиталови) от ЕС. През първото полугодие на 2008 г. нетните текущи и капиталови трансфери от фондове на ЕС са 480 млн.EUR, през първото полугодие на 2009 г. са 408 млн.EUR (намаление от 15%), а през първото полугодие на 2010 г. са 144 млн.EUR (намаление от 65%!).

2. Ликвидна криза

През 2008 г. започнаха да се проявяват кълновете на настъпващата финансова криза. Кредитирането продължи да расте много повече по инерция и подкрепяно от вя­рата на банкерите, че позитивният тренд не би могъл да се срине току така. През последното тримесечие на 2008 г. се изясни окончателно, че финансовата криза е неизбежна и кредитирането постепенно затихна.

С известно закъснение БНБ намали паричната рестрикция - от 1-ви декември 2008 г. БНБ намали задължителните минимални резерви (ЗМР) на ТБ с два процентни пункта (до 10%). Бяха въведени и до­пъл­ни­телни съпътствуващи облекчения при поддържането на ЗМР. Тези мерки се ока­заха недостатъчни за под­дър­жане на приемлива кре­дитна активност и за противодействие на драстичния спад на инвестиционната ак­тивност.

През следващите 20 месеца БНБ не предприе никакви мерки за регулиране на кредитната активност.

ТБ видимо чувстват ликвидни трудности. При пасивното поведение на БНБ вътрешният депозитен пазар се оформи като единствен източник на свежи финансови ресурси.

Задълбочаващите се ликвидни затруднения на ТБ могат да се проследят отчет­ли­во от седмичната динамика на резервите, които ТБ са длъжни да поддържат в БНБ. Наредба №21 на БНБ позволява на ТБ "... да ползват без ограни­чение наличностите по своите сметки при БНБ, по които се отчитат задължител­ни­те минимални резерви, през време на периода на поддържане ..." .

ТБ използват тази възможност за решаване на ликвидните си проблеми, като се стремят да попълнят резервите си в БНБ към края на месеца и по-късно да изтеглят до една четвърт от тях. Към края на м.юни ТБ регистрират повече от 5 млрд.лв. (5019 млн.лв.) резерви в БНБ, които към средата на юли (16.07.) спадат под 4 млрд.лв. (3963 млн.лв.). Към края на юли поддържаните резерви на ТБ в БНБ са на равнище от 5312 млн.лв. и спадат на 4032 млн.лв. две седмици по-късно (13.08.). Тази амплитуда на колебания на резервите нараства с времето.

Опасенията на БНБ за отпускане на паричната рестрикция се свързват с хипотетичната възможност ТБ да се възползват от евентуално намаление на ЗМР за репатриране на финансови ресурси. Тези опасения се подкрепят от ситуацията през последното тримесечие на 2008 г. Числовата информация обаче е неубедителна. През последното три­­месечие на 2008 г. ТБ дейст­ви­тел­но из­ползваха облекчаването на рестрикциите за преобладаващо изтегляне на резерви в чуж­дестранна валута, но те обясняват около 40% от общото намаление на незлатните валутни резерви за същия период. Вменяването на вина на ТБ за намаляването на незлатните валутни резерви не е оправдано, а именно това обяснение служи като спирачка за по-нататъшно облекчаване на па­рич­на­та рестрикция.

3. Държавен бюджет

Проблемите в държавния бюджет са както в приходната част, така и в разходната.

НСИ отчита номинален БВП от 29,4 млрд.лв. през първото полугодие на 2008 г., 30,3 млрд.лв. през първото полугодие на 2009 г. и 30,4 млрд.лв. през първото полугодие на 2010 г., т.е. фиксира се последователно нарастване на номиналния БВП за полугодието. Същевременно приходите и грантовете в консолидирания държавен бюджет намаляват от 14,0 млрд.лв. през първото полугодие на 2008 г. на 13,0 млрд.лв. през следващата година и на 11,2 млрд.лв. през първото полугодие на 2010 г.

Защо се случва това при условие, че си прилага плосък данък, а не пропорционално нарастващ, т.е. данъкът е фиксирана част от номиналния доход? Обичайното обяснение е свързано със свиването на постъпленията от ДДС поради намалелия внос (намалява обаче и износа, върху който не се начислява ДДС!), но то не се подкрепя от данните. Делът на приходи и грантове в консолидирания държавен бюджет в БВП намалява от 40,9% през 2008 г. на 37,8% през 2009 г. (т.е. с 3,1 процентни пункта) и по-малко от половината от това намаление (1,5 процентни пункта) се обяснява с намалената събираемост на ДДС. По-голямата част е следствие от влошена събираемост на другите данъчни и неданъчни приходи.

Странно е защо ревностните апологети на плоския данък не предлагат неговото по-нататъшно намаление (на 8% или дори на 5%) с оглед повишаване на данъчната събираемост. Нали това беше основен аргумент за неговото прилагане!

Традиционно и банално балансирането на държавния бюджет се свързва винаги с разходната част. Адекватна оценка на величината на разходната част се дава от отношението му към БВП. По оценки на EUROSTAT, пресметнати по една и съща методология за всички страни на ЕС, държавните разходи у нас през 2009 г. са 40,7% от БВП, докато средно за 27-те страни-членки те са 50,7% от БВП. България, заедно с Румъния и Словакия имат най-ниски относителни разходи в държавния бюджет в ЕС, като Словакия беше принудена да увеличи разходната си част през последната година.

България има проблеми с разходите в държавния бюджет, но те не са свързани с тяхното относително намаление, а с тяхното преструктуриране и рационализиране. Продължават да съществуват знайни и незнайни пробойни в държавния бюджет, от които изтичат средства незнайно къде. Същевременно по качество на публичните услуги продължаваме да бъдем на опашката на ЕС.

4. Евро-мираж

Старателно и последователно макроикономическото управление си поставя задача да се включи в ERM II. Не се получава, но опитите продължават. Преследваната цел е с много повече (ако не изключително) PR-ефект, отколкото е свързана с икономическа изгода.

Първо, включването към ERM II не означава практически нищо. Естония е приета за член на еврозоната от 01.01.2011 г., но Естония е включена в ERM II от 2004 г., т.е. стои в "чакалнята" 7 години. Същата е ситуацията и с другите две балтийски републики - Литва и Латвия.

Второ, приемането на EUR като единствена платежна единица в страната не означава кой-знае колко много. Косово и Черна гора използват едностранно EUR като единствена платежна единица, Еквадор прие едностранно USD като единствена платежна единица през 2001 г., но нито Косово, нито Черна гора, нито Еквадор са променили съществено своя международен имидж.

Трето, ядрото на Централна и Източна Европа - Полша, Чехия и Унгария, все още избягват дори да приказват за включване към ERM II. Няма основания да се мисли, че техният международен имидж страда от това тяхно решение.

Четвърто, ние като страна и като народ все още не сме готови да се включим в еврозоната. Ние като народ дори не заслужаваме да оперираме със същата валута, с която оперират германци, французи, холандци с т.н. Преди да сме свършили някаква работа ние мислим как да излъжем и как да откраднем и доказателства могат да се открият на всяка крачка в нашия живот и на всяко социално-икономическо равнище.

5. Заключение

5.1. Правителството все още не съумява да създаде действени условия за привличане на чуждестранен капитал, без който проблемите на страната ще бъдат особено трудно решими. Било поради макроикономически управленски неудачи, било поради административна немощ реални ЕС-грантове остават неизползвани и излъчват отблъскващи сигнали за чуждестранния инвеститор.

5.2. Икономическият растеж предполага по-високо парично обращение. Засиле­ната парична рестрикция възпрепятства разгръщането на инвестиционната и икономическа активност. БНБ следва да поеме своята отговорност за смекчаване на ликвидните затруднения.

5.3. Държавният бюджет има проблеми както с приходната, така и с разходната си част. Събираемостта на приходите се влошава. Разходната част има необходимост от преструктуриране и рационализиране, а не от съкращаване.

5.4. Включването към ERM II не оправдава изразходваната за това енергия. Рано или късно България ще трябва да се включи към еврозоната. Чиста илюзия е, че това включване може да се извърши в рамките дори на следващата декада, толкова повече в контекста на съвременните реалности.

5.5. Натрапва се изводът за необходимост от подобряване на научното обслужване на макроикономическата политика.