В момента в България има няколко десетки инвестиционни проекти за развитие на зимния туризъм. Някои от тях вече са започнали да се реализират, а други ще стартират съвсем скоро. Не са малко и замразените обекти. Изключително бързо нарастващият интерес към ски спорта и зимния туризъм през последното десетилетие в страната роди безпрецедентна надпревара да се застрояват всевъзможни планински кътчета. Инвестиционни проекти се появяват дори и на места, където липсват всякакви условия за зимен туризъм. 

Представители на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и на природозащитната коалиция „За да остане природа в България" твърдят, че много от тези проекти заобикалят законите или директно ги нарушават. Дали обаче тези твърдения са верни? Това е най-често задаваният  въпрос напоследък. Той стана изключително актуален, когато преди два месеца премиерът Сергей Станишев прекара над половин час, заседнал в нерегистриран официално лифт при обиколка на съмнителния за законосъобразност ски курорт Бодрост-Картала в Рила. Компания на министър-председателя, увиснали на 30-ина метра в студа, правеха директорът на пожарната Николай Николов и кметът на Благоевград Костадин Паскалев. Причината за гафа бе спреният ток, но последвала проверка установи, че лифтът е пуснат в експлоатация незаконно и поне за 17 септември, когато стана аварията, премиерът волно или не наруши законите на България.

Отговорна ли е държавата
България като член на ЕС трябва да има предвид решенията на Европейската комисия, която през 2001-2002 г. в Лисабон прие стратегия за устойчиво развитие: "икономическият растеж, социалната еднородност и опазването на околната среда трябва да вървят ръка за ръка". За да има устойчиво развитие на даден регион, освен икономическите показатели трябва да се вземат предвид и социалните, и екологичните.

Според определението на комисията по околна среда и развитие към ООН за устойчиво може да се приеме "развитието, което осигурява потребностите на настоящото поколение, без да подкопава възможностите за задоволяване потребностите на бъдещите поколения". Изводът от това е, че отговорността на държавата е изключително голяма както по отношение спазването на законите, така и при налагане на ограничения, за да се предотвратят някои негативни процеси, дефекти на свободния пазар, тъй като сама по себе си пазарната икономика не може да осигури устойчиво развитие. Кризата в сферата на финансовите пазари в момента потвърждава тази теза.

Устойчивият туризъм
за който напоследък много се говори, е част от устойчивото развитие, тъй като е преди всичко дългосрочно планиране на ресурсите, грижа за околната среда, трайно подобряване на състоянието на местното население.

Планините в България са доста по-ниски от тези в Австрия и Швейцария, но подобно на зимните курорти в тези държави, в нашата страна също не липсват „супер" проекти, но са и шумно рекламирани като единствена алтернатива за региона, в който са изградени.

Филка Секулова, икономист от Свободния университет в Амстердам, смята, че инвестирането в поредния „супер" курорт е икономически неоправдано (виж таблицата). Трябва да се отбележи обаче, че оценката е направена преди да настъпи икономическата криза, както и евентуалните рискове от намалената дълготрайност на ски сезона заради по-ниските количества снеговалежи, свързани с промяната в климата.

Казусът „Супер Паничище"
Поводът за анализа е проектът Паничище-Езерата-Кабул, по-известен като «Супер Паничище". Той стартира в средата на август миналата година, преди да е минал процедура по ОВОС, а според природозащитни организации те не са получени и досега. Първоначалният вариант не е одобрен от МОСВ и е върнат за преработка през 2006 г. В Паничище са предвидени над 100 километра писти и хотелска база за 10 000 легла, а инвеститор е „Рила Спорт" АД с изпълнителен директор Славейко Стайков. Компанията е собственост на регистрираната на Вирджинските острови офшорна фирма „Рилстоун трейдинг бизнес корпорейшън".

Предизвиканата проверка на експерти на МОСВ, след подаден сигнал от природозащитни организации, установява много закононарушения и са съставени 9 акта, един от които е за 10 000 лв. Констатирано е, че община Сапарева баня е прехвърлила над 20 декара от Народен парк „Рила" в землището на с. Паничище. Въпреки липсата на изискваната от закона документация, строителите продължават да изграждат лифта, който трябва да обслужва новия мегаломански курорт.

„Потресени сме от системните закононарушения, свързани с околната среда в България", коментираха евродепутатите Кати Синод и Дейвид Хамерщайн от Комитета по петиции към Европейския парламент, които наскоро посетиха България и се запознаха как държавата прилага евродирективите. Като потвърждение на възмущението на евродепутатите Алесандър Дунчев от коалиция „За да остане природа в България" показа карта, на която се виждаше как обявените за противопожарни просеки места са много по-големи от нормалното и съвпадат със ски пистите, които фирмата „Рила Спорт" планира да изгради.

Резултатите от прибързаните и незаконни строителни дейности вече са очевидни както в Банско, така и в района на Паничище. Като следствие от тоталната сеч, след поройни дъждове и малко преди да паднат първите снегове за тази година започнаха да се образуват огромни кални свлачища (потвърдени и в становище на МРРБ от 25.07.2008 г). Освен че мегаломанските комплекси нарушават редица закони, което явно не притеснява никого, но много спорна е и икономическата ефективност от подобни „супер" курорти.

Опасната схема
Мегаломанията завладява планините според Свилен Овчаров, адвокат и член на сдружението "Зелени адвокати", защото основната цел на инвеститорите не е да развиват ски спорта и свързаната с него индустрия, а преди всичко да продават или да отдават под наем ваканционни апартаменти. Доскоро схемата почти навсякъде беше една и съща, каквато е прилагана първо в станалото вече нарицателно Банско.

Първоначално инвеститорите изкупуват земята почти на безценица (община Сапарева баня е продавала на фирма „Рила Спорт" АД земя от 7-9 евро за квадратен метър по данни на природозащитната коалиция „За да остане природа в България"). След това чрез свои агенции във Великобритания, САЩ и други държави, инвеститорите предлагат и рекламират апартаменти на зелено в новия „супер" курорт. Клиентите купуват, без да са видели дори самото място предварително, привлечени от възможността за бърза и изгодна печалба чрез препродажба.

Световната финансова криза на практика прекрати тази възможност. Банките престанаха да дават бързи кредити, както се случваше например във Великобритания, заради това и хиляди англичани вече не могат да се възползват от предишните изгодни условия при взимането на кредит. Банките в България също замразиха всякакви заеми, свързани със ски курортите.

Според Николай Пехливанов, изпълнителен директор на инвестиционната компания "Грийн лайф", първо са започнали да се измъкват спекулантите, които са принудени да продават на реална цена от 600 евро. Доказателство за тази тенденция е и обширният репортаж за България на агенция Reuters отпреди две седмици, в който се описва реалната ситуация в един от известните курорти. Британският автор обобщава: „Някога идилично място, най-големият български зимен курорт Банско сега е изпълнен с празни нови апартаменти, недовършени хотели и огромни неработещи кранове, които развалят спиращата дъха панорама на Пирин."

Сеч на поразия
Експертите на природозащитната коалиция „За да остане природа в България" са установили, че най-често срещаните закононарушения в инвестиционните проекти в планините са:

- липсваща процедура по ОВОС,
- завзимане на територия от национален парк,
- изсичане на ценна дървесна растителност за изграждане на незаконни ски писти.

В момента само на територията на Рила са предвидени 9 инвестиционни проекта, като някои от тях, освен че се извършват в нарушения на българското законодателство, са и нецелесъобразни.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo