Евентуално обсъждане на нивото на банковите лихви с представители на Асоциация на банките в България е опит за картелно споразумение.

Това смята Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Коментарът му е по повод изказването на финансовия министър Симеон Дянков, че банковите лихви по кредитите били необосновано високи. Освен това финансист номер 1 покани представители на Българската народна банка и Асоциацията на банките в България (АББ) на среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) до края на януари, където да се обсъди ситуацията.

„T.e. държавата хем се бори срещу картели в отделни сектори, за да има свободна конкуренция в тях, хем е инициатор за евентуално съгласуване на нивата на лихвите по кредитите. Подобни „инициативи" потъпкват основния принцип на свободния пазар, а именно конкуренцията - всеки пазарен участник сам да избира цената и качеството на предлагания от него продукт, като по този начин се надпреварва с другите участници за клиенти и пазарен дял", категоричен е Стайков.

„Филмът с държавен контрол върху цените вече сме го гледали неведнъж и всеки път завършва плачевно. Идеята, че някой чиновник в някое министерство или агенция може да знае колко е „правилната" цена на даден продукт или услуга, които се предлагат в цялата страна, е изконно сбъркана",смята още икономистът.

Той припомни, че цената зависи от търсенето и предлагането на дадени продукт или услуга.

„Единствените, които имат нужната информация, за да определят цената на предлаганите от тях продукти или услуги, са пазарните участници, които ги произвеждат или предлагат. Държавата няма място при определянето на тази цена", категоричен е Калоян Стайков.

„И за да не бъдем голословни, нека видим кои са основните фактори, които влияят върху лихвите по банковите кредити. На първо място това е цената на привлечения от банките ресурс, която включва лихви на международния и местния парични пазари и лихви по депозити. След това е кредитният риск - вероятността кредитополучателят да не си обслужи задължението", обясни икономистът.

Други фактори, които се взимат предвид, по думите му, са ликвидният риск - нужното време и средства за превръщането на кредита в пари; пазарният риск - перспективите пред развитието на даден пазар; оперативният риск - загуби от лошо управление; очакваната инфлация, изискваните обезпечения.

Той изтъква, че банките в страната разчитат все по-малко на този източник на финансиране и все повече на депозити. Под 16% от привлечените средства са от кредитни институции, а над 80% са от депозити от нефинансови институции и домакинства.

Това, което се наблюдава е, че лихвите по депозитите в периода ноември 2009 - ноември 2011 г. спадат с между 1-2 процентни пункта, което се отразява и в по-ниски лихви по кредитите - намаляват с под 1 процентен пункт.

„Същевременно перспективите пред развитието на световната, европейската, а оттам и на българската икономики през 2012 г. не изглеждат розови", обяснява Стайков.

Основните външнотърговски партньори на България в еврозоната се очаква да са в рецесия тази година, а родната икономика най-вероятно ще нарасне по-бавно, отколкото през 2011 г. в най-добрия случай.