Виждам, че тук има различни мнения, отразяващи много истини и безпорни факти. (коментар към статията "Млади хора, не се връщайте в България!" - бел.ред).

Факт е и това, че 9 години съм извън България. Това е времето след моето завършване на Икономическия техникум в София - ФСГ (точно 10 години) и студентстването ми в Руската Федерация - Москва. Още от момента, когато стъпих в Русия започнах и работа в българска държавна структура, където и до ден днешен работя. Обкръжението ми е съответно основно от българи работещи там, но спецификата на дейността ми е така, че имам контакт с повечето българи работещи в Русия.

Наблюдавайки внимателно за тези години как се развива България и възможността ми последните години да пътувам по Европа сравнително често (2-3 пъти на месец), за съжаление мога да кажа че сме далеко от истината. Имам в предвид отношение на държавата към частния сектор, към обикновенния народ, стандарта на живот и това как се развива и всички фактори които са необходими един човек да си направи извод къде е по-добре да живее, да създава поколение и да бъде сигурен в утрешния ден. България не е това място!

Едно от нещата, което прави впечатления - ниската култура на българския "бизнесмен". Мога да дам редица примери - такива са ми пред очите почти ежедневно. Които обаче руската действителност ги вкарва в малкия си джоб и те са нищожества! които пък в бедна България са най-големите! Нормално - "и едноокият сред слепите е вожд", както казва нашата поговорка... така и те.... и представете си такива хора да дават хляб на младото поколение което завършва в чужбина - дали било това ЕС, САЩ или Русия.

В България няма грам закони, които да защитават правата на населението, на работещите и безработните - неща които са силно отрегулирани в централна и западна Европа, а да не говорим за Скандинавия. Тук, т.е. там - в България - работодателят се подиграва с работниците си.... ако е младо и симпатично момиче - няма шанс да го наеме с цел да му работи на бюро, а естесвено има задни мисли и какво става - момичето по никакъв начин не може да си търси правата, няма на кой да се оплаче, то дори не знае към кой да се обърне... и просто напуска и на нейно място идва следваща.... която ако е по-слабохарактерна уйдиства на тузара.....

Има много неща, много които може да бъдат описани като причина защо не искам да работя в България... просто след всеки път като се върна - ми става все по-мъчно... наблюдавам колеги и приятели които по времето когато аз съм навън, те са си останали в България и какво? НИЩО! Едно голямо НИЩО! - викат ми - "Косьо - няма какво да правиш в тази скапана страна... тук пари няма! Ако нямаш свой бизнес, да работиш тук за някой мухльо - абсурд, просто забрави!" И това са млади хора, завършили преди 3-4 години....

Наистина какъв е смисълът да се прибирам за 1000-1500 лева заплата - смешна работа и да живея в градове пълни с буреняци, цигания, мръсотия, простотия... Да се чуствам виновен че съм влязал в магазин и че съм нарушил спокойствието на продавачката.... таксиджията на който това му е работата да ми отказва курс за 5 лева защото му било малко или пък друг "абе бате дай още два кинта че детето, жената...." Хайде стига простотия!

Има едно нещо обаче, което ме връща в България - родина си е, майка му стара... влече ме! Роднини, приятели... и уникално красива природа! Не съм женен, но жена ми ще е българка - това е 100% и ще направя всичко възможно живота ни да е винаги свързан с България, дори и да не живеем в нея!