Сложилата се ситуация в българската икономика е резултат, както от разразилата се дълбока световна криза, така и от наслагване на грешки в икономическата политика на правителствата през последните години. Упоритото повтаряне на тези грешки ги направи системни и трайно възпрепятства развитието на страната, нарастването на конкурентноспособността на българските стоки и услуги и повишаването на жизнения стандарт на населението.

Още години преди настъпването на световната икономическа криза в българската икономика започнаха да се появяват

трайни негативни тенденции

за които независимите експерти неведнъж са алармирали, но без резултат.

• Най-висока инфлация, измерена чрез индексите на потребителските цени в сравнение както с развитите страни от ЕС, така и със страните от Източна Европа и нашата съседка Румъния.
• Най-висока цена на кредитния ресурс и преди настъпването на кризата и в настоящия момент.
• Намаляваща конкурентноспособност на българските производители, изразяваща се в отмирането на цели отрасли и заменянено им с вносна продукция и намаляване на относителния дял на българския експорт в световния.
• Най-висок сив сектор в икономиката, характерен повече за азиатските републики от бившия Съветски съюз, отколкото за европейска държава.
• Стабилно развиващ се контрабанден внос на горива, спирт, алкохол, цигари, стоки на леката и хранително-вкусова промишленост, електроника и др., нанасящ ежедневно удар по българските производители.
• Висока за мащабите на българската икономика междуфирмена задлъжнялост, която показва тенденция на непрекъснато нарастване. Тя се явява търсене на изход за осигуряване на свободен капитал при годишен процент на разходите по кредитите над 20% (непосилен дори за бизнеса на най- развитите страни).
• Влошаваща се финансова дисциплина и лошо административно обслужване на бизнеса на всички нива на държавната администрация. Държавната администрация, която е призвана да контролира спазването на финансовата и данъчна нормативна уредба създава условия за рекет и нелоялна конкуренция, ръководейки се от чисто субективни принципи;
• Западаща, вместо развиваща се инфраструктура, която при равни други условия утежнява разходите на българските производители минимум с 20-25% за ремонти на автомобили, горива, масла, скъпи телекомуникационни услуги и ел.енергия, престои, неспазени срокове по международни договори и т.н..
• В следствие на неадекватната спрямо конюнктурата на вътрешния и международния пазар ценова политика на двете последни правителства се получи значително завишаване на вътрешните производствени разходи (и оттам естествено цените на всички стоки и услуги) на българските производители от прибързаното увеличаване на акцизите на основните горива и енергоносители по времето, когато техните цени бяха рекордно високи за цялата история. Няма държава от ЕС, която толкова рязко и в кратки срокове да е повишила акцизи.
• Като следствие от това -системно и неконтролирано влошаване на бизнес средата, най-висок в ЕС и трайно растящ дефицит във външнотърговското салдо и платежния баланс, достигащ в определени периоди немислимото за държава-членка на ЕС ниво от над 20% от БВП.

В момента икономиката се свива. Основна цел е

съживяване на активността и бавен, но сигурен растеж

който да я изведе първо от долна мътва точка, а после и по-нагоре към достиганите преди нива. За да се набележат правилни мерки е необходимо да се изходи от факторите на икономическия растеж. Най-общо теоритично те могат да се представят по следния начин:

Първо, нарастване на потреблението във всичките му аспекти - в момента то намалява, както вътре в страната, така и на външните ни пазари.

Второ, инвестициите във всичките им аспекти - те се също се свиват както вътре, така и извън страната и конкуренцията за тях става още по-жестока. Нужна е много гъвкава политика и създаване на благоприятна среда, за да ни предпочетат.

Трето, увеличаване на нетния износ - и този фактор не работи за нас, защото от години вносът преобладава и той влияе отрицателно;

Четвърто, нарастване на цените на активите - тук също нещата не стоят добре. Цените на активите падат, когато деловата активност върви надолу.

Както е видно, трудно може да се разчита, че действието на някой от посочените фактори автоматично ще ни извади от кризата, затова във всички развити държави преките инвестиции, инициирани или направени от държвата играят голяма роля при търсенето на изход от кризисната ситуация. Правителството на Станишев игнорира опита на останалите развити страни. Призивът за свиване на разходите на държавата изобщо (а не само на излишните и неефективните) е опасен в тази ситуация. Отиде се от едната крайност - похарчване на милиарди за месец и половина през 2008 г. до другата - призива на правителството и по-специално на министър Орешарски - никакво харчене от държавата в този момент. Същото се отнася и за методите за стимулиране на вътрешното потребление. Колкото повече и по-изобретателни са те, толкова по-добре. Досегашните правителства неправилно поставяха бюджета пред икономиката. Непрекъснато се говори за дефицита или излишъка на бюджета и неговите проблеми. Загърбват се проблемите на икономиката. Това е впрягане на каруцата пред коня. Икономиката пълни бюджета а не обратното.  Бюджетът не е цел, а средство. Целта трябва да е да се развива икономиката и да има повишаване на жизнения стандарт. Едва когато се определят проблемите, целите и приоритетите на икономиката, тогава трябва да се разработва бюджет, който е адекватно-необходим за тази икономика в дадената ситуация. Този чисто бюджетарски подход към бюджета като все и вся на държавата е останал от тоталитарната икономика, когато държавата прибираше всичко (освен месечните заплати) и  останалото разпределяше по свое усмотрение.

Наред с мерките, дискутирани в предизборната кампания и предложени от водещите икономически експерти на новото българско правителство, важно е да се обърне внимание и на следните

конкретни мерки, стимулиращи потреблението и съживяването на стопанската активност

• Обръщане мисленето на държавната администрация не единствено към пълненето на бюджета, а реално и ежедневно към проблемите на бизнеса и българските граждани, където и да живеят те. Бюджетът е създаден да обслужва гражданите и бизнеса, а не обратното.
• Стабилността на банковата система сама по себе си не означава нищо. Доказаха го действията на най-развитите държави, които подпомогнаха банките само при условие да увеличат значително кредитирането. В условията на криза банките трябва да станат работещи - да осигуряват модерен и максимално улеснен достъп до така необходимия капиталов ресурс.
• Създаване на мрежа от (на първо време поне няколко) гаранционни банки по примера на Германия, за подпомагане кредитирането на реалния сектор.
• Създаване на държавен гаранционен фонд за привличане на ивестиционен капитал за реализирането на големи инфраструктурни проекти (или поне даване право на правителството, а не на парламента, както е сега, да издава гаранционни писма от името на държавата, както е в повечето съседни държави и държавите от Изочна Европа).
• Използване на всички възможности за финансиране на инфраструктурните проекти, на които инвеститор е държавата (и които единствено България кой знае защо досега игнорира), а именно: 100 процентово финансиране реализацията на проекта от изпълнителя, прилагане на схеми с кофинансиране (частично от инвеститора и частично под различни форми от изпълнителя и др.), създаване на консорциуми за изпълнение на инвестиционни проекти на база държавно-частно партньорство с български и чуждестранни компании и т.н. които са обичайна световна практика. До този момент не са използвани изгодните възможности на Кувейтския арабски фонд за развитие, поради това, че не са подготвени и представени отговарящи на изискванията проекти.
• Прилагане на схеми дълг срещу собственост, които да включат в бизнес оборота пустеещи земи, индустриални предприятия и мощности, инфраструктура и др. Да се ползва схемата на временно предоставяне на собствеността за определен брой години, а не завинаги, за да не се породи социално напрежение.
• Насърчаване на структуроопределящите отрасли - туризъм, селско стопанство, транспорт, строителство и хранително-вкусова промишленост. Необходима е наистина масирана и целенасочена рекламна кампания, подпомогната от държавата за българските курорти, вина, млечни и месни продукти и деликатеси, минерални води, екологични плодове и зеленчуци и др., която трябва да има минимум средносрочен характер.
• Проучване практиките за подпомагане на населението с цел стимулиране на потреблението, като разсрочване за 1 година на някои задължителни вноски и кредити за основно жилище (САЩ), предоставяне на пари на всеки гражданин, които да се изразходват в страната (Япония) и др. и избиране на най-подходящи такива за България.
• Спешно приемане на закон за предпазния конкордат, какъвто България е имала през време на Голямата депресия 1929-1934 г. и много западни страни имат и в момента. Той ще спаси много добросъвестни предприемачи от фалит и ще съхрани работни места, така необходими в кризата.
• Да се въведе като временна мярка субсидиране от държавата на част от разходите за разкриване на ново работно място.
• Да се намали ставката на ДДС за транспортните услуги на 5%, а също ставките на ДДС за няколко основни хранителни стоки (хляб, прясно и кисело мляко, сирене, картофи, пилещко месо и др. по преценка на правителството). Да се освободят от ДДС учебниците и лекарствата.
• Да се предвиди безплатно и в максимално кратки срокове предоставяне на разрешителни и др. документи от държавата, необходими за строителство, ремонт или реконструкция на обекти за инвеститорите, които разкриват работни места в страната.
• Спешно да се проучи и приложи, дори само като временна мярка, опита на Гърция за субсидиране на износа, когато експортните цени в дадени държави са по-ниски от търговската себестойност на гръцките износители.
• Като временна мярка да се приеме закон, регулиращ лихвените нива, какъвто е приет през май 1927 г. на фона на задаващата се световна икономическа криза. Рискът у нас би трябвало да е по-предсказуем, защото сме във валутен борд и няма основание банките да начисляват толкова високи надбавки за риск, рекордни в ЕС и преди кризата. БНБ допусна парите от отблокираните резерви на банките да изтекат към банките майки. Така в условията на тежка криза България дотира Гърция, Италия и т.н.
• Рязко повишаване на ДДС и акцизите на стоките и услугите, съставляващи луксозното потрбеление - джетове, яхти, скутери, автомобили и мотоциклети от отпределен клас показатели нагоре, вносни цигари и алкохол и др. по преценка на МС.
• Като временна мярка въвеждане на необлагаем минимум за индивидуалните заплати или доходите на домакинствата. Необлагането да важи и за социалните плащания.
• Скъсване с нелепото разбиране на досегашните управляващи, че високите доходи и заплати помпат инфлацията. Ако между инфлацията и равнището на доходите имаше толкова опростена пряка връзка, то най-висока инфлация щяха да имат страните с най-високи доходи, а е доказано, че това е точно обратното. Освен това България е страната с най-ниски доходи в ЕС, как тогава се обяснява най-високата инфлация? И защо Румъния, която е близка по равнище на доходи няма толкова висока инфлация. Тези въпроси се нуждаят от обстоен анализ, който не е предмет на настоящия материал, но е много важен от макроикономическа гледна точка. За индекс на инфлацията у нас се ползва среднопретегленият индекс от груповите индекси на цените на стоките и услугите от потребитерската кошница, като за тегла се използват относителните дялове на тези стоки и услуги в потреблението на домакинствата. Очевидно е, че плашенето с нарастване на доходите и инфлация е некомпетентно и пречи на правилната политика в момента - насърчаване на доходите и потреблението
• Активизиране на ролята на държавата на капиталовия пазар, с цел привличане на приходи. За тази цел да се разработи стратегия за емитиране на повече и по-разнообразни държавни ценни книжа, вкл. и на такива с дългосрочен характер, които да се предложат на фондовите борси в чужбина, специализирани в операции за Източна Европа. Секюритизиране на задълженията към държавата и държавните дружества и разработване на подходящи дългови инструменти за търгуване на Българската фондова борса и привличане на ресурс за инвестиции в периода на кризата.

От специално внимание се нуждае въпросът за кредитирането.

Тази тема беше напълно игнорирана от досегашното правителство. И БНБ и Министерството на финансите се задоволяваха единствено с констатиране на фактите на непрекъснато растящите лихви, макар това да ставаше и става в условията на повсеместно и рекордно намаляване на лихвените равнища като стимул за излизане от кризата в другите развите страни. Поддържането на едни от най-високите лихвени равнища в ЕС през продължителен период от време е една от основните причини за рекордната инфлация в Европа. Тези два свързани фактора карат българските производители да закриват производствата си в страната и да изнасят производствата си в Македония, Сърбия, Румъния или Кипър и да се ориентират към внос на съответните стоки.

През последните 7-8 години българските банки начисляват най-високите лихвени компоненти за риск, като годишните проценти на разходите по кредитите (ГПР) надхвърлиха 20%, при положение, че България е във валутен борд и няма основание за това. Няма нормален бизнес, който може да издържи на тези високи лихвени нива. Фирмите трябва да платят и данъци, да реализират печалба за собствениците си и т.н. На практика това е невъзможно, особено в условията на най-сериозната криза след Втората световна война. Първи изпитаха сериозни проблеми в кризисната ситуация страните, които имаха най-високи лихви - Исландия, Унгария и Балтийските страни. Там ГПР преди началото на кризата беше аналогичен с този в България. Освен това, с изключение на Исландия, банковият капитал в останалите страни е повече от 80%  чуждестранна собственост. Управляващите у нас гледат на лихвите като на природно явление, а не като на управляем макроикономически показател. Не се съобразяваме с опита на другите държави, а това са водещите пазарни икономики.

Не познаваме и собствения си икономически опит от близкото минало. През време на голямата икономическа криза през 1929-1934 г. българските правителства предприемат редица законодателни мерки срещу прекомерното и нездравословно за икономиката нарастване на лихвите по кредитите. Засиленото търсене на капитал в периода на кризата довежда до небивал ръст на лихвите. В навечерието на кризата лихвите в България доближават 50% на годишна база. Тогава правителството внася и одобрява в Парламента т.нар. Закон срещу лихвоимството (тогавашния придобил гражданственост термин за лихварство). Този кратък и пределно конкретен закон ограничава максималната лихва по кредитите на поносимите 12% годишно. Всяка договорена лихва над законната се счита за спекула и се преследва по този закон. Така за по-малко от година кредитният пазар се нормализира и това помага на България да засили износа си през следващите години и да се справи с тежката рецесия.

При преодоляването на икономическите трудности миналия ни опит и опита на другите страни може да бъде от голяма полза.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo