400 лева за чаша вода", четем от първа страница на „Стандарт"
Родната Темида може да е милостива към бандитите, но не понася неуважение.
В това се убеди кметът на Ямбол Георги Славов, който плати най-скъпата чаша студена вода у нас. Градоначалникът бе глобен с 400 лева за глътка, отпита по време на съдебно заседание.
Кметската съпруга внесла в залата четири кафета за Славов и тримата му защитници. Това разгневило съдията Гергана Кондова, която забранила освежителната напитка по време на заседание. Славов обаче си налял чаша вода и отпил.
Според съдия Кондова така той извършил грубо нарушение на реда. Солената глоба е по член 266, ал. 2 от Наказателния кодекс, аргументирала се дамата в тога. С 400 лева е одрусана и адвокатката на Славов Татяна Василева.
Още от статията на „Стандарт"
Държавата ще отказва услуги при неплатени осигуровки", предупреждава от първата си страница „Сега"
Още по-крути мерки за по-висока събираемост на здравните и социалните осигуровки замислят управляващите. Идеята е неосигурените да не получават административни услуги от държавата, а неплащането на осигуровки от работодателите да се криминализира, каза пред "Сега" шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова.
Ако хората не са изрядни, те няма да могат да получават от НАП бележки за платени данъци, които се изискват при сделки с имоти или теглене на кредити. За неосигурените няма да са достъпни и редица разрешителни - за търговска дейност, за ловно и огнестрелно оръжие, за лицензи, достъп до обществена информация и други. Санкцията няма да касае услугите, предоставяни от общините.
За да стане това възможно, трябва да бъдат променени и редица закони, за да се приравнят осигуровките с данъците. Според юристи обаче замисляните промени са противоконституционни, тъй като в чл. 52 на основния закон изрично е записано, че гражданите имат "право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ". Затова неплащането може да бъде основание да се поиска здравната помощ да бъде заплатена, но не и за поредица от наказания.
Още от статията на „Сега"
„По-високи осигуровки за нископлатените браншове", информира от първата си страница „Дневник"
По-високи минимални осигурителни доходи за догодина се очертават най-вече за нископлатените браншове като търговия, производство на хартия, леене на метали. В основни икономически отрасли като строителство и металургия осигурителните прагове, които на практика играят ролята на минимална заплата, най-вероятно ще "замръзнат" на тазгодишните си нива.
Това показват досегашните резултати от преговорите между бизнеса и синдикатите по браншове, които започнаха в началото на август и трябва да приключат до 23 септември. Работодателите от химическата промишленост, транспорта и далекосъобщенията са отказали да преговарят. В тези отрасли нивата ще се определят административно от министъра на труда и социалната политика.
За 2010 г. праговете се увеличиха средно с 4.85%. Основният ефект от това са допълнителните приходи в държавното обществено осигуряване, които за тази година се очаква да бъдат 100 млн. лв. Според държавата задължителните минимални заплати водят до изсветляване на икономиката, доближавайки декларираните до реалните доходи. Критиците на мярката я определят като административно увеличаване на разходите на бизнеса.
По информация на КНСБ засега най-голям скок на минималните осигуровки за догодина се очертава в търговията. През 2011 г. квалифицираните работници в този бранш ще бъдат осигурявани върху 10% по-високи суми, за нискоквалифицираните увеличението е с 12 на сто. Постигнато е съгласие в металолеенето праговете да са с 5-6% по-високи, а в хартиената индустрия - с 11% за квалифицираните и с 4% за нискоквалифицираните работници.
Още от статията на „Дневник"
„Цената на парното замръзва", съобщава „Монитор"
Парното не само няма да поскъпва от 1 октомври, но дори в някои градове цената му може да намалее. Това прогнозира вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Поне до Нова година замръзва и цената на централното отопление в София. Топлофикациите вече силно са оптимизирали разходите си и дадените им цени от 1 юли 2010 г. са силно рестриктивни. Затова при дружествата, които имат смесено производство на ток и пара, може да се очаква и намаление на цените от октомври. „За съжаление не мога да причисля "Топлофикация София" към тези с ефективно производство. Ако беше инвестирала в когенерации, цената й щеше да е по-ниска", обясни Ангел Семерджиев.За да има понижение на цените на парнотов различните градове, природният газ трябва да поевтинее поне с 10 на сто, коментира още шефът на регулатора. Ако това се случи, цената на парното може да падне с 4-5% средно.Според заявлението на „Булгаргаз", внесено в ДКЕВР миналия четвъртък обаче, цената на газа от 1 октомври ще падне с 1,36 на сто до 535,10 лв. на 1000 кубика без ДДС. При подаването на заявлението от държавната газова компания изрично уточниха, че тази цена не включва недовзетия приход на дружеството за предходните две тримесечия. Според „Булгаргаз" той възлиза на 78 млн. лв.Не на такова мнение обаче е енергийният регулатор. Според председателя му Ангел Семерджиев недовзетият приход, резултат от одобряваното по-малко поскъпване на газа през последните две тримесечия, е в размер на 16 млн. лв. За третото тримесечие пък „Булгаргаз" има надвзети суми, но точният им размер все още се уточнява, съобщи Семерджиев.Въпреки цифрите в заявлението на държавната газова компания Ангел Семерджиев коментира, че ДКЕВР вижда възможност за по-голямо намаление на цената на газа, отколкото предлага „Булгаргаз". Шефът на ДКЕВР обяви още, че чрез цената на газа възнамерява да компенсира „Булгаргаз" за недовзетите суми и въпреки това ще има намаление и то най-вероятно ще е с повече от въпросните 1,36%.
Още от статията на „Монитор"
„Всяка 5-а фирма у нас заплашена от фалит заради несъбрани дългове", обобщава от първата си страница „Класа"
Всяка 5 фирма у нас е заплашена от фалит заради несъбрани дългове. Това показва изследване на ЕОС "Матрикс" в десет държави, сред които България, Русия, Испания, Румъния, Гърция и други. Според проучването, направено между фирми с минимум 20 човека персонал и годишен оборот между 2 и 5 млн. евро, компаниите в Гърция и Румъния са по-застрашени от дефицит на ликвидност поради отписани вземания.
Изследването обхваща секторите на промишлеността, търговията и услугите. Като най-засегнат бранш е посочена промишлеността, в която 24% от предприятията отчитат заплахи за своя бизнес. В сравнение с миналата година почти се е удвоил и делът на компаниите от сферата на услугите, които са изпитали сериозни затруднения по отношение на ликвидността. Според Добрин Миревски, директор бизнес развитие в компанията, междуфирмената задлъжнялост е основен проблем на фирмите в страната. По думите му няма точна статистика какъв е обемът на тези задължения, но числата се движат между 90 и 160 млрд. лв.
От проучването става ясно, че средните дялове на несъбрани вземания на компаниите у нас са около 13.4 на сто, а при физическите лица процентът е 8.8. По този показател страната ни попада в средата на класацията.
„Кабинетът слага таван за дълговете на ведомствата", информира „Сега"
За пръв път правителството ще сложи ограничения върху сключването на договори, с които се поемат финансови ангажименти за години напред. Към декември 2011 г. задълженията на бюджетните организации трябва да са в размер на 547 млн. лв. Това става ясно от проектобюджета на държавата за догодина, с който "Сега" разполага.
Досега практиката в държавната администрация бе да се сключват множество скъпи договори, за които няма осигурено финансиране. Така се действаше в бившия пътен фонд, болниците и др. Проблемът стана особено остър през пролетта на т. г., когато се оказа, че бюджетният дефицит трябва да се увеличи от 1.9% на 3.9% заради натрупаните дългове. Това смути Европейската комисия и тя реши да изпрати специална проверка от Евростат, която започва утре. Брюксел даде срок на България до края на 2011 г. да се вмести в 3% дефицит. За догодина правителството залага в бюджета дефицит в размер на 2.5%.
Ограниченията в поемането на задължения ще важат за всички министерства, за парламента, съдебната власт, БНТ, БНР, независимите комисии, университетите и др. Например здравното ведомство заедно с болниците няма да може да има дългове над 33 млн. лв. Министерството на отбраната ще трябва да се ограничи до 100 млн. лв. задължения, а регионалното - до 176 млн. лв. В момента държавата дължи много по-големи суми на бизнеса. Например само схемата за разплащане през Българската банка за развитие е за 660 млн. лв.
Още от статията на „Сега"
„Черен списък за обществени поръчки", съобщава „Стандарт"
Да се създаде черен списък с фирмите, които не са изпълнили добре обществени поръчки. Това предложиха от Българската търговско-промишлена палата по време на кръгла маса за промените в ЗОП. От браншовата организация настояват в регистъра за обществени поръчки да се записват данните на фирмите, които са свършили некачествено своята работа. Включването в черния списък ще означава още, че с тези фирми няма да се сключват договори за определен период от време. Друго предложение на бизнеса е да се налага санкция на държавата в случаите, когато отлага проект или забавя плащанията към фирмите. За повишаване на прозрачността при конкурсите от БТПП предлагат в комисиите за обществени поръчки да се включват двама членове на браншовите организации и двама независими експерти.
Още от статията на „Стандарт"
„Държавата ще продава сгради на "Информационно обслужване" в страната", разкрива „Дневник"
Държавната компания "Информационно обслужване" ще се опита да продаде много голяма част от недвижимите си имоти из страната. Това съобщи пред "Дневник" изпълнителният директор на компанията Чавдар Тодоров вчера, след като по-рано правителството реши да извади компанията от забранителния списък към Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Промяната предстои да бъде одобрена и от Народното събрание.
През тази година инвестиционната програма на дружеството е само за 1.5 млн. лв., в която влиза и ремонтът на сградите. Според Тодоров годишно за поддръжка на сграда се падат само около 20-30 хил. лв., което е крайно недостатъчно. Компанията, която има 26 клона в страната, разполага с имоти с 90 хил. кв. метра разгъната застроена площ, като реално използва за нуждите си около една десета от тях, обясни Тодоров.
Тя планира да запази клоновата си мрежа, но на по-малка площ.
Тодоров опроверга възможността компанията да бъде приватизирана, защото продължава да е важна за националната сигурност на страната.
"Една от възможностите е дружеството да бъде извадено от забранителния списък, имотите му да бъдат продадени и след това отново да влезе в него", обясни той. И добави, че все още не е ясно дали имотите няма да бъдат апортирани в Държавната консолидационна компания, която да се погрижи за тяхната продажба.
Още от статията на „Дневник"
„Такса смет поскъпва от догодина заради екотарифата за депониране", съобщава „Класа"
Такса смет поскъпва от догодина заради въвеждането на допълнителна такса за депониране на отпадъците, стана ясно вчера. Отчисленията за тон депониран отпадък ще нарастват и през 2014 г. ще достигнат 35 лв./т - на жител увеличението е с около 11 лв., съобщи след заседанието на правителството министърът на околната среда и водите Нона Караджова. От началото на 2011 г. общините ще трябва да правят отчисления по 3 лв. за всеки тон депониран отпадък. Така такса смет ще се оскъпи с около 60 стотинки на човек.
Средната норма образуван отпадък е 300 кг годишно на жител, за 2011 г. се падат по 0,98 ст. допълнително към такса битови отпадъци, обясни Караджова. До 50% от таксата обаче се плаща от юридически лица - фирми и учреждения, а това намалява таксата за гражданите.
„Това не е допълнителна такса, а отчисления, които общините е трябвало да правят още от 1997 г.", коментира Караджова. Те е трябвало да правят разходи за изграждане на съоръжения за преработка на боклука, като компонент на такса битови отпадъци, но повечето не са изпълнявали закона. Целта е сега общините да натрупат свободен ресурс, който може да се използва и за съфинансиране на проектите им за регионални депа.
От друга страна, идеята е да се депонира по-малко смет, като се стимулират общините да изграждат съоръжения за предварително третиране - сепариране, компостиране, механично и биологично третиране. Тази допълнителна мярка се налага, защото все още масово общините изхвърлят сметта на регламентирани или нерегламентирани депа.
В зависимост от нивото на такса смет в различните населени места до 2014 г. се очаква таксата да се увеличи между 17 и 50%, показват разчети на Националното сдружение на общините.
Още от статията на „Класа"
„При земетресение в София най-застрашени са кварталите в полите на Витоша", казва в интервю за „Сега" зам.-шефът на геофизичния институт на БАН проф. Светослав Симеонов
Проф. Симеонов, земетресенията през този месец сериозно притесниха жителите на София. Има ли опасност от по-сериозни трусове?
- Това е една нормална сеизмична активност. Земетресенията, които станаха на 27 август и на 10 септември, бяха съответно с магнитуд 2.5 и 3.5 - напълно нормални събития за софийската сеизмична зона. Земетресението с магнитуд 3.5 изплаши много хора, защото се намираме в епицентъра му. Той е между летището и бул. "Цариградско шосе", на относително малка дълбочина от около 2-3 километра, което обуславя този значителен ефект. Именно поради това се получи и силен звуков ефект.
Кои квартали на София попадат в т.нар. разломни зони, т.е. могат да се определят като по-рискови?
- Има различни мнения на сеизмолозите. Едни от тях смятат, че настоящите земетресения са локални, а други - че се генерират от т.нар. Витошки разлом. Кварталите, които попадат над този разлом на земната кора, могат да бъдат определени като по-опасни. Той започва от Банкя, минава в покрайнините на Бояна, Драгалевци и над Симеоново, отива към Бистрица и стига чак до язовир "Искър".
Но на въпроса кои квартали са застрашени, може да се отговори само ако се направи детайлно сеизмично микрорайониране на цялата територия на София. Това означава да се изследват районите на базата на по-подробни сондажни работи, да се направи анализ на сеизмичните действия. Непосредствено след 10 септември ние имахме разговор с кмета Йорданка Фандъкова и поставихме пред нея редица въпроси, по които се надяваме скоро да се работи. Тя прояви разбиране.
Един от тях е да се направи сеизмично микрорайониране на София. Да се обособят райони, които са неподходящи за строителство, в които могат да се изграждат съоръжения, носещи по-малък риск. Такива изследвания се правят в чужбина. Вече за цялата територия на Истанбул е направено такова райониране, тъй като там също е относително силен сеизмичен район.
Колко би струвало едно такова изследване за София?
- Трудно е да се определи точната стойност, защото това зависи от много фактори. Първо трябва да бъде определен обемът на дейностите, зависи и от наличната сеизмологична и геоложка информация, дали са правени сондажи на териториите в непосредствена близост и др.
Отделни такива проучвания всъщност са правени. Например пред няколко години една строителна фирма възнамеряваше да строи 120-метрова сграда с 8 подземни нива в непосредствена близост до хотел "Кемпински". Те проявиха разбирането, че не може сграда, в която ще работят 4-5 хил. души, да се проектира според някакви окрупнени сеизмични параметри, зададени в нормите за строителство. Това проучване струваше 54 хил. лв., което е много малка част от себестойността на строителството за такава сграда. Това е цената на конкретната разработка. Разбира се, тя може да бъде по-обемна или в по-малък мащаб.
Още от интервюто на „Сега"
„Има почти 50% спад на легалния пазар на цигари за юни и юли", обобщава в интервю за „Дневник" Манос Кукуракис, генерален мениджър на JT International България
След резкия скок на акциза върху цигарите от началото на тази година, довел до поскъпването им средно с 1.30 лв. за кутия, очаквано се отчита и рязко увеличение на нелегалния пазар, както и срив в приходите от акцизи от тези продукти. Очаква се до края на годината да бъдат внесени 150 млн. лв. по-малко от косвения данък върху тютюневите изделия. В България работят осем цигарени компании, които произвеждат над 50 марки. За проблемите пред бранша и тяхното разрешаване разговаряме с генералния мениджър на международната цигарена компания JTI за България ("Джапан табако интернешънъл") Манос Кукуракис.
Г-н Кукуракис, как се отразиха на пазара и на бранша новите акцизи на цигарите?
- Новите ставки, които влязоха в сила в началото на април, оказаха сериозен ефект върху пазара. Отчитаме почти 50% спад на продажбите за юни и юли в сравнение със същите месеци миналата година. Увеличението на акциза накара потребителите да се ориентират към по-ниски ценови категории и продукти, набавяни по алтернативен начин.
По данни на Агенция "Митници" делът на нелегалният пазар на цигари надминава 30%, каква е реакцията на JTI?
- Изчисленията ни показват, че незаконната търговия в България надминава 40%, като вземем предвид и малките населени места, не само големите градове. За преодоляване на контрабандата работим с останалите представители на индустрията.
Като цяло считаме, че данъчните закони в която и да било страна са тясно свързани с незаконния пазар. Високите данъци върху цигарите биха могли да доведат до висок процент незаконна търговия. За да стабилизираме пазара и да успеем да превърнем част от незаконния в законен, в началото на лятото подписахме писмо от името на големите производители.
Изпратихме го до Министерството на финансите. Предложението ни е за постепенно увеличаване на акцизите до достигане на европейските изисквания през 2018 г. Има връзка между високите данъци и избора на потребителите. Отчитаме, че България е част от по-широка общност. Страната граничи с Румъния, Турция, Сърбия и Македония, което дава възможност на потребителите да купуват цигари от страни, където акцизите са по-ниски и съответно те са по-евтини.
С повечето страни от Европейския съюз обаче акцизните ставки са по-високи, а България е една от страните с най-ниски данъци...
- Отчитаме, че данъците са различни в различните страни, но и доходите са различни. Независимо за какъв продукт говорим, в случая цигари - той трябва да е съобразен с доходите на населението. Заплатите на българина не са същите като тези на германеца или на други от ЕС. От една страна, Брюксел иска да изравни акцизите върху цигарите, но от друга, доходите остават различни.
Считаме, че колкото е по-плавен преходът към високите акцизи, толкова по-гарантирани ще бъдат приходите в държавния бюджет от цигари. Разбираме желанието на държавата да събере колкото се може повече акцизи, но това може да стане само с постепенно нарастване на данъците, а не чрез резки скокове. Практиката показва, че при бързо увеличаване на акцизите се събират дори по-малко приходи.
Още от интервюто на „Дневник"
„Телефонът ще прави и медицински тестове", казва в интервю за „Стандарт" главният изпълнителен директор на "Мобилтел" Андреас Майерхофер
Г-н Майерхофер, "М-Тел" е вече 15 г. на пазара. Това е тийнейджърска възраст за човек, но може би доста сериозна за една компания?
- Да, от една страна, сме тийнейджъри. Това е хубаво, защото означава, че имаме енергия, че сме динамични, че сме секси компания. Но 15 г. в нашата индустрия означава, че сме натрупали и доста опит. Бяхме първите на пазара в България, имаме най-силната марка в страната и най-голям пазарен дял. Най-важното е, че вече 15 г. сме ключов пазарен играч и ценностите ни - общност, доверие и иновация, се възприемат и ценят от потребителите. Затова те са лоялни към компанията. И макар 15 г. да е доста дълъг период, все още пред нас има светло бъдеще.
Много неща се промениха за 15 г., телекомуникациите са най-динамичният сектор. Едва ли човек сега може да си представи и ден без телефон. Вие представяте ли си?
- Когато бях дете, не съм имал телефон. Със сигурност може да се живее и без мобилни телефони. Добрата страна на мобилните комуникации е, че можеш да ги ползваш по всяко време, навсякъде. Те сближават хората, информационният поток от единия до другия край на света се придвижва светкавично, сближавайки култури. А от бизнес гледна точка това спестява много време. Това са безспорните предимства. Но когато някой има нужда от лично пространство, е достатъчно просто да си изключи телефона.
Апаратът вече е и камера, компютър, средство за плащане на сметки. Какво още ще можем да правим с него занапред, например след още 15 г.?
- Вече сме стъпили в т. нар. следващо поколение технологии. И това е най-интересната част от индустрията ни. Преди години беше новост да се прати смс или ммс, сега това е обичайно. Повечето нови телефони са смартфони, хората ги ползват за много нужди. Различни нови функции на телефона тепърва ще се развиват. Има хора, които обичат да са в крак с времето и за тях е обичайно да използват телефона си, за да снимат, да плащат сметки, дори да четат вестници през телефона. Но ще отнеме време тези услуги да се наложат масово на пазара. "Мобилтел" се стреми да направи тези услуги достъпни за масовия пазар. Ние вече предлагаме много и различни иновативни услуги, например, може през телефона да се правят медицински тестове. А също и услуги, свързани със сигурността - през телефона можеш да наблюдаваш къщата си, да я заключваш или отключваш, а защо не в бъдеще дистанционно да спреш отоплението или тока? Възможностите са безкрайни на базата на мобилните комуникации. Бъдещето е в мобилния високоскоростен интернет.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Избрахме проект за БГ Лувъра", казва в интервю за „Монитор" Петър Диков, главен архитект на София
Арх. Диков, няколко земетресения паникьосаха столичани преди дни. Има ли опасност от срутване на сгради или мостови съоръжения при по-силни трусове?
Аз лично не виждам сериозна опасност, въпреки че човек никога не може да се ангажира с категорично мнение по такива въпроси. Причината е, че действителността винаги е различна от това, което се предполага и се желае. Но мога да уверя гражданите, че строителството в София и в България е достатъчно добре контролирано, за да се гарантира издръжливост при земетресения. Нормите за земетръс са стриктни, а българските проектанти са добре обучени да ги спазват. При земетръс има две опасности - от строителство без проект и от некачествено строителство. Строителството без проект може да има при малки сгради - това обикновено се случва по селата. Некачественото строителство е при обекти без контрол.
Според строителните инспектори мостът на „Цариградско шосе" при 4-ти километър може да падне при силен земетръс. Така ли е?
- Мостът като всяка друга конструкция си има някакъв срок на годност, след който трябва да се предприемат действия по реконструкция. Тази година правим 13 мостови съоръжения, сред които и естакадата на бул. „Брюксел". Мостът към летището се ремонтира така, че да има конструктивна сигурност, а не само да няма дупки. Дупките там бяха заради нарушена хидроизолация - сега я оправяме. След ремонта ще имаме гаранция от 15-20 години на съоръжението.
Ще има ли такъв ремонт и на „Цариградско шосе"?
Надяваме се. Проблемът е чисто финансов.
Колко средства са необходими?
Естакадата на 4-ти километър е доста сериозно съоръжение. По „Цариградско" има общо четири такива съоръжения, които са правени през средата на 70-те години. Минали са около 35 години - време е за ремонт.
Миналата седмица кметът Йорданка Фандъкова поиска подкрепата на общинските съветници за слагане на край на хаоса с рекламата. Какво се случва с конкурсите?
Конкурсът е спрян от съда. За мен това показва много ясно, че в столичната реклама има интереси, които не желаят статуквото да се променя. А то е такова - ниски доходи за общината и хаос в рекламата. На няколко пъти отлагахме решаването на проблема: първо, бяха съдебните спорове около наредбата, които продължиха повече от три години; сега - започна сагата с решението за конкурс. Затова имаме намерение да премахнем цялата реклама - след 30 септември тя става незаконна, тъй като изтичат поредните удължени срокове на договорите. После ще чакаме - когато стане конкурсът, тогава ще има реклама.
Т.е. София остава без реклама от октомври...
Аз мисля, че софиянци няма да са много нещастни.
Още от интервюто на „Монитор"