Срещата на G-8 на върха донесе нова програма на стойност 60 милиарда, предназначени за борба с болестите. Само че парите по-скоро ще попречат, отколкото ще помогнат. Рок-певците и политиците ще сторят по-добре, ако се концентрират върху музиката и преговорите, отколкото да тормозят Африка с ужасната си филантропия: пише от Найроби автор на Spiegel.

След среща като тази в Хайлигендам започва да се дискутира какво всъщност се е случило и какви са ползите от събирането на едно място на осемте най-високи глави на държави.  Дали парите обещани на Африка са достатъчно? Дали ще се спазят съглашенията от срещите? За 50 милиарда ли става дума или за 60? Ех, ако само от тази сума бъде изплатена поне половината или една трета. И други подобни безсмислици. Същинският въпрос се пропуска: евтини на зърно, скъпи на трици.

Това, че помощите за Африка трябва да се повишат, ако може поне двойно, за да бъде измъкнат Черният континент от блатото, е теза, която е изказвана вече 30 години. И всъщност помощта за развитие постоянно е била повишавана. Икономист от Световната банка е установил, че от шестдесетте години досега тя възлиза на невероятните 2,3 трилиона долара, повечето от които са се влели в Африка.  Но това не е довело до нещо съществено - иначе Джефри Сакс и Боно нямаше да искат постоянно повече.

Парадоксът е, че макар помощта очевидно да не носи голяма полза, тя трябва постоянно да бъде повишавана. Дали парите ще се отпускат за супа или за борба с болестите значение няма. Гладът по този начин е толкова заситен, колкото е победена и маларията, с която между другото бе водена много ефективна война с ДДТ, пък нека това и да не се харесва на африканците.

По-интересен е въпросът, как може да се помогне на Африка. И изглежда, че досега никой не е открил подходящия начин. Може би Ботсуана, в която има малко повече жители от Хамбург - или Мавриций, остров за луксозен туризъм. Но така не може навсякъде. Ако някой тръгне да показва тези единични случаи като модел за успех, става смешен в очите на тези действително страдащи африканци.

Защото останалата част от континента мре от глад в една плашеща степен.

Войните, болестите, корупцията. Това са печалните африкански рекорди. Там, където в земята са скрити приказни ресурси и климатът е благоприятен (Конго, Нигерия, Сиера Леоне) и би трябвало да се очаква приятен заможен живот, бушуват или са бушували унищожителни войни, а каквото е останало от размириците безсрамно са го погълнали клептократите. За страни като Зимбабве по-добре въобще да се мълчи. Те някога бяха истински житници на континента, а сега безумни диктатори закопаха богатствата им.

Това всичко се случва, независимо, че кранчето на помощите на запада постоянно е отворено. Някои страни избутват само на помощи за развитие. Подозирам, че почти всички страни от бившия трети свят, които сега се справят по-добре, са се оправили или съвсем без, или с минимална помощ от чужбина (Сингапур, Китай, Тайланд). Тези, на които се помагаше най-много, сега са най-зле.

Това не е лишено от логиката си. Помощта може да те направи летаргичен. Помощта се влива в система, която вече не функционира или иска спешни реформи. От помощта се облагодетелстват най-вече негодниците, които и сега носят най-голямата отговорност за мизерията. Помощите за развитие са преразпределяне на парите за бедни от богатите страни към богатите в бедните страни, както бе казал унгарско-британския макроикономист лорд Петер Бауер - той имаше право.

Затова списъкът на африканците, които настояват тази безсмислица да бъде преустановена, е дълъг. Започва от нобеловия лауреат по литература от Нигерия Воле Сойинка, през угандийския журналист Ендрю Мвенда и икономистът - учен от Кения   Джеймс Шиквати. Тезата по същество е следната: без помощи за развитие нескопосниците, които ни управляват, трябва да потърсят други източници на пари. Те ще трябва да правят търговия и да прибират данъци. Те трябва да реформират режимите си, където е възможно да го демократизират, тъй като диктатурата и шуробаджанащината не са съвместими с успешното пазарно стопанство. Никъде, а не само в Африка.

Помощта за развитие изкарва на бял свят само лошите факти. А тези факти искаме да ги променим, нали така? Искаме да помогнем на хората. А не да се изтъкваме в първите редици. Това би било подло. Така че естрадните певци и политиците трябва да се занимават със своя си бизнес и да спрат да измъчват Африка с ужасната си филантропия. Не само че нищо не става от нея, тя е даже вредна.

Но не бива да забравяме за Африка! Ще кажат всички съпричастни. Не можем да забравим за Африка и никога не сме го правили. Това, че Африка е забравен континент, е мит. През 1993 ученият на политическите науки Зигфрид Колхамер убедително доказа, че в най-добрия случай тезата как мнозинството от хората на индустриалния свят затварят очите си пред мизерията в Третия свят е безсмислица.

Кой не си спомня картините на дечицата от Етиопия и Сомалия? Излъчвани толкова често на проявите на Боб Гелдоф или Live-Aid концертите. За децата-войници в Еритрея и Сиера Леоне. За мизерията на белите масаи, чиято съдба като бестселъри или документални филми ни заливаше с години. Кой не е гледал за кървавите диаманти? Печалната съдба на животните. Мадона в Малави и Джордж Клуни в Дарфур, а Катя Риман в Конго. И други, и още.

Списъкът не е просто дълъг, той е безкраен. Отдавна съществува един трудно поносим мизерен туризъм в сърцето на мрака. За африканците подобно отношение е твърде колониалистично. Но проблемът в случая е по-скоро естетически.

А истинският проблем е: цялата тази сълзлива комедия е изцяло ненужна. Тя се храни от едно тъпо чувство на вина по отношение на третия свят. Абсурдната предпоставка е: на нас ни е добре, защото на вас ви е зле. А това е чиста глупост. На първия свят му е добре, защото има свободно пазарно стопанство, чиито политически основи са функциониращата демокрация. Изключенията потвърждават правилото, и дори Китай тепърва има да доказва дали изключителния му модел може да функционира продължително.

Африканските страни са най-корумпираните и най-недемократични страни в света. Носещите приходи начинания като минното дело или телекомите са в държавни ръце и земята много рядко се приватизира. Затова са бедни африканците. А помощите за развитие помагат нещата да си остават по този начин. В сърцето си африканските икономики са планови стопанства, пък било в тях да има хаос. Това е трагично за Африка, но ценно за помощите за развитие. Икономическите основи на последните се запазват - бедността в Африка.

Превел Димитър Събев