Журналистът от бизнес вестника му задава остри въпроси за газовата криза (от която концернът също извлича печалби) и дали в крайна сметка тя не подпомага плановете за развитие на атомната енергия. В това число и проектът за българската АЕЦ Белене. 
Критиките за втората българска електроцентрала на Дунав не идват само отвън, а и от самич енергиен концерн, от неговия Надзорен съвет. RWE бе одобрен като стратегически инвеститор за АЕЦ Белене, но надзорният орган се опита да попречи на плановете за енергийна експанзия на Гросман.
АЕЦ Белене е „екстремно безопасен проект", казва Гросман. „Той си има и колан, и тиранти". Неоправдано е, че Белене се критикува толкова остро, счита директорът.
Напредваме крачка по крачка, и ако нещо не съответства на високите ни претенции, ние ще излезем от проекта, заключва Гросман.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 25.08.2009 в 15:42:06 #2За софрата и апетита by newswriter on 25/08/2009 9:31 AM Николай Флоров Депутатът от руската Дума и съпредседател на българо-руския обществен комитет Валери Драганов прави това, което руския Путински елит най-добре прави – не обича несъгласие. «Честно казано, – казва той – досега не съм виждал министър, който е на поста само от няколко дни и прави толкова убедителни и крайни изводи. Всъщност нещата се свеждат не толкова до приоритета на българската икономика, а до енергийната сигурност на страната ви.» Това прилича доста на размахване на пръст. Депутатът, който неотдавна беше разследван по подозрения в корупция и е един от основателите на новата имперска партия "Единна Русия", не харесва прагматичните изказвания на новия българския министър на енергетиката по проблемите на проекта «Белене». Като отговор на размахания показалец на господин Драганов, българският министър би могъл, разбира се, да му покаже по най-етичен начин средния си пръст. Преди да направи това, той има и безспорен избор – да изложи пред депутата причините, както и кратък преглед на съветско-руската технология, която го е накарала да реагира така бързо след заемането на поста си в новото българско правителство. На първо място е финансовата възможност на малка страна като България да си окачи на врата тухла като Белене и да преплува Дунава. Не на второ място е и кошмарът на Чернобил и пълзящия страх в душите на хората от неговото евентуално повторение. За Русия, както обикновено, това беше изпичането на няколко милиона мужика в радиационната фурна, но за България едно такова събитие би било унищожение. За Румъния също. Ако господин Драганов малко от малко познаваше българите, той щеше лесно да забележи техния трагикомичен сарказъм по отношение на руската технология. И този сарказъм не е от вчера, той е още от времето на легендарния Запорожец в бесна конкуренция с Трабанта за първо място в категорията на вицовете за социализма. На съмнението за това дали Запорожеца е изобщо кола, отговорът на съветските автомобилостроители беше, че Запорожеца е способен да пори като истински джип през разораните целини. Това обаче е само смешната страна. Хората още помнят гигантския взрив на ракетно депо в северна Русия, което от космоса е изглеждало апокалиптично. Не беше толкова отдавна и трагедията с руската подводница «Курск», за изваждането на която Русия трябваше да прибегне до услугите на малка Норвегия, тъй като в Русия спасителни съоръжения от такъв тип не същест вуват. Практиката в руската армия далеч не включва непременното спасяване на екипажа или публикуването на информация за дадена трагедия – въпрос на друго отношение към свещеността на живота. В случая с изваждането на «Курск» очевидно е изиграл отношение факта, че тя е потънала в доста плитки води и беше достъпна за външни наблюдатели. Подводницата «Курск» не беше изолирано явление. Сегашният флагман на руската флота е самолетоносача «Адмирал Кузнецов», известен с пословичната си неспособност да поддържа боеготовност без чести ремонти. Според Международния институт за стратегически изследвания, самолетоносачът е следван редовно от два влекача, които плават на по-далечно разстояние, за да не бъдат унизително забележими, за в случай на повреда. Много по-близо до българските проблеми с «Белене» стои случаят с взрива в руската електростанция на река Енисей. Дали това е резултат от терористичен акт или от лошокачествена технология е не особено важно, тъй като и в двата случая неспособността да се поддържа и гарантира със сигурност такова изключително важно съоръжение е явен резултат от цялостното състояние на руската инфраструктура. Немалко хартия е изписана от външни наблюдатели за безнадеждните пътища, за сюрреалистичния авиотранспорт и изобщо за тази разпадаща се инфраструктура, типична за руската икономика, неспособна да прехвърли методите си от военизиран тип към гражданска промишленост, както и за страха от демократизиране на държавните институции. Жертва на неговите кагебистки стереотипи и воден от спомените си за съветско величие, господин Путин прилага същите стереотипи и към апетитни обекти в България. Ние все още не знаем дали господин Драганов знае в коя ръка се държи вилицата и в коя ножа, но вече знаем, че апетита му го прави нервен и арогантен. Това е защото на българската софра, поне така изглежда засега, вече не му поднасят безропотно, още по-малко безплатно.
Podroben
на 19.01.2009 в 10:19:02 #1Явно някой много го боли под лъжичката за този АЕЦ. Да видим ще стане ли ясно кой е. Да не забравяме, че тези "велики" сили винаги са ни мачкали дипломатически и са ни вземали земята и властта. А тези германци, с тях бяхме в 2 войни, и 2-те ги загубихме. Поне да не се правят на ударени и да пуснат този АЕЦ.