След като в периода от 2005 до 2009 година Агенцията за приватизация (АП) беше осъдена и плати обезщетения по над 700 дела за действия и бездействия на нейни служители при масовата кражба на инвестиционни бонове на гражданите, извършена през есента на 2003 г., на 19.04.2010 излезе и първото решение (5034) на Върховния административен съд, с което се отхвърли опитът на АП да блокира търсенето на възмездие с мотива за изтекъл давностен срок. Дълго време АП не се ползваше от аргумента за давността с надеждата, че делата на гражданите, търсещи обезщетение, ще затихнат, а грандиозната кражба, която, по данни от многократно подновяваното, но все още не довеждано до край разследване, е осъществена с прякото участие на ръководството на агенцията, ще остане в забвение. Залогът на тази надежда е изключително голям, защото той се основава на неправомерното ощетяване на около 200 хиляди граждани, криминалната употреба на над 50 милиона инвестиционни бона и незаконното обогатяване с над 500 милиона лева инвестиционни активи. През 2009 година броят на новозаведените дела значително намаля и като че ли надеждата на АП да се сбъдне, но изкушението не закъсня. Агенцията за приватизация се "озари" от предчувствието за успех срещу гражданите след превратното интерпретиране на чл.114 от ЗЗД, чл.204 от АПК и на тълкувателно решение №3/2004 г. на ВКС от една съдийка в Русенския административен съд, която, освен че от 2006 г. не е пропускала възможността да "прилага" без основание закона в полза на АП, не се смущава от натрапчивото обстоятелство за постоянното си разминаване с практиката на ВАС. Благодарение на нейните усилия излезе и тълкувателното решение №6/2008 г. на ВАС, с което бяха признати за напълно основателни всички твърдения на гражданите в исковите им молби за нарушенията извършени от АП. С последното решение на ВАС се потвърждава аргументацията в тълкувателното решение №3/2004 г. на ВКС като се приема, че давността започва да тече от момента на обявяване незаконосъобразността на действието или бездействието на административния орган. Ако административният орган не отмени сам своите незаконни действия и бездействия, а в случая АП по своя инициатива би трябвало да изплати обезщетения на всички пострадали граждани или техните наследници, то и давността не е погасена преди произнасянето на съда. Чрез приетото от ВАС решение по конкретното административно дело се създава сигурност, че гражданите, които търсят обезщетяване за откраднатите им инвестиционни бонове, ще получат справедливост, въпреки опитите на АП да се скрие зад паравана на давността. Това съобщи за RuseInfo днес доц. д-р В. Григоров.