„Апокалипсисът идва по нета”, „2000 яхат крадени коли, без да знаят”, „Конфискацията отложена заради “екскурзия”

„Апокалипсисът идва по нета", четем от първата страница на „Стандарт"
Апокалипсисът ще дойде по нета или през смартфона. "Технологичният прогрес, който пренебрегва вярата в Господ и моралните ценности, е заплаха за света." За това предупреди папа Бенедикт XVI в приветствието си към вярващите навръх католическия Великден. "Ако Господ и ценностите остават в мрака, всяко друго озарение не е прогрес, а заплаха, която излага на опасност целия свят", каза Светият отец пред 10 000 богомолци.

Българските владици не останаха равнодушни към посланието на папата. "Господ даде на Човека Ева, за да общува с нея", каза варненският митрополит Кирил. Според него виртуалното не е истинско и лишава хората от духовен контакт. "Сега децата предпочитат компютрите пред родителите си и игрите", посочи още Дядо Кирил. "В евангелието е казано, че любовта към Бога ще намалее у мнозина в последните времена и ще се умножи беззаконието", коментира пък ловчанският митрополит Гавриил.
Още по темата от „Стандарт"

„2000 яхат крадени коли, без да знаят", информира от първата си страница „Монитор"
Най-малко 2000 добросъвестни купувачи карат крадени коли, без да знаят, и предстои да се разделят с тях. Автомобилите са били обявени за издирване основно в Италия, но са влезли у нас преди 2010 г., регистрирани са и вече са сменили няколко собственици.

Возилата са получили безпроблемно номера в КАТ, защото по това време страната ни не е била част от шенгенската информационна система и не е получавана в реално време информацията за изчезналите коли, съобщиха пред „Монитор" служители от Пътна полиция. Масовият внос на крадени коли лъснал в началото на 2011 г., когато през шенгенската система страната ни започна да получава данни както за последните откраднати коли, така и за издирваните от минали години. Още първите дни след като системата заработи, в пункта на КАТ в столичния квартал „Дървеница" броят на заловените коли, които се издирват, изведнъж се увеличил. „От началото на миналата година на ден имаме около 4 такива коли.

Хващаме ги, когато дойдат при нас за някаква услуга - най-често смяна на собственост. Като въведем номерата за изготвяне на новия талон, излиза, че автомобил с този номер на рама и двигател се издирва в системата", обясниха пред „Монитор" полицаите, отговарящи за регистрацията на автомобили.

Разследващи разкриха, че най-много обявени за откраднати коли са внесени у нас от Италия. Причината е, че граничният контрол на излизане от Апенините не е особено строг. При износ возилата се проверяват само ако има подаден сигнал или на случаен принцип.

Една от популярните схеми, по която се действа, е класическата застрахователна измама. Преди колата да се изкара, собственикът обявява големия талон за изгубен и му се издава нов. След това с оригиналния автомобилът се докарва до България, регистрира се у нас и едва тогава собственикът я обявява за изчезнала в Италия и си прибира застраховката. Друга схема, която се прави, е колата по документи да се продаде в Германия и да влезе у нас като немска. Причината за тази врътка е, че когато се продава кола в Германия, договорът се сключва между купувача и продавача, без да минава през нотаруис.
Още от статията на „Монитор"

„Конфискацията отложена заради "екскурзия" е водещото заглавие на „Труд"
Парламентарна "екскурзия" отложи с две седмици приемането на най-важния законопроект на ГЕРБ - за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин. "Трябват хора, за да мине законът, а сметките сочат, че другата седмица няма да има достатъчно", изтърва се пред "Труд" началник от ГЕРБ.

По настояване на премиера Бойко Борисов конфискацията трябваше да бъде гласувана до Великден, за да бъде отразена възможно най-рано от Европейската комисия и да залегне в следващия мониторингов доклад.

Замисълът на практика бе провален от официалното посещение на председателката на парламента Цецка Цачева в Япония, където тя води шестима депутати (двама от ГЕРБ). Други избраници (сред които един от ГЕРБ) ще я придружават във Виетнам веднага след Токио.

Още няколко групи депутати са в "празнични" командировки. Една от причините са наближаващите празници, заради които ГЕРБ-ери масово пътуват и няма да са на работа.
Най-рано законът за конфискацията ще бъде приет след 23 април, в първия работен ден след великденската ваканция. За тогава обаче са насрочени дебатите по вота на недоверие на правителството. А на следващия ден ще е гласуването.

По всичко личи, че проектът ще бъде обнародван чак през май, коментира избраник от ГЕРБ, който е от малкото, които ще празнуват Великден у дома.
Вероятно от отлагането ще е доволна и опозицията, защото нейни избраници също отсъстват. Когато става дума за важни посещения на други континенти, няма партийни врагове. В състава на делегацията на Цецка Цачева са още зам.-шефката на Народното събрание (НС) Екатерина Михайлова (СК), председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, председателят на групата за приятелство с Япония Станислав Иванов (ГЕРБ), както и депутатите Бойко Великов (БСП), Лютви Местан (ДПС) и Десислав Чуколов ("Атака").
Още от статията на „Труд"

„Социалното министерство спира част от инвалидните пенсии", разкрива от първата си страница „Сега"
Държавата няма да плаща пенсии на хората с увреждания, ако те могат въпреки проблема си да продължат да работят по професията си при същите или при облекчени условия и режим на труд. Това е идеята, която поддържа социалният министър Тотю Младенов за ограничаване на разходите за инвалидни пенсии, става ясно от изготвената за целта стратегия след сондирането на мненията на различни институции и социалните партньори. В момента около 260 000 души получават инвалидна пенсия, а са в трудоспособна възраст. Всички, които вземат инвалидна пенсия за стаж и възраст, са 430 600.

Правото да решава кой да получи пенсия и каква - частична или цяла, се дава на НОИ. Оттам ще се произнасят на базата на ТЕЛК-овото решение, професионалната характеристика от работодателя и документите от службата по трудова медицина. Точно трудовите медици ще преценяват дали увреждането пречи на човека да продължи да изпълнява професията си, какво може да работи изобщо и при какви условия.

Ако човекът може да запази позицията си, като се труди например на намален работен ден, ще получава частична пенсия, само за компенсиране на загубения доход. Аргументът е, че общественото осигуряване не бива да поема функциите на подпомагането, а да изплаща само суми, заместващи или допълващи загубения доход, каквато е функцията на пенсията. Като съобразява отпускането на пенсия с възможността човек да продължи или не да работи, държавата на практика прехвърля на бизнеса социални функции.

Работодателите ще трябва или да се съобразяват със състоянието на работника вместо със своите нужди, или да намерят начин да се освободят от него, което пък ще го остави без доходи, тъй като едва ли ще успее да си намери друга работа. В същото време бизнесът плаща по-голямата част от осигуровката за общо заболяване и майчинство, покриваща риска инвалидизация, а за опасни условия на труд е изцяло за негова сметка.
Още от статията на „Сега"

„Продават 30% от Алфа банк", информира „Стандарт"
Гръцката Алфа банк ще отдели в холдинг поделенията си в България, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и Украйна, след което ще продаде до 30% от него на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Двата трезора са близо до подписването на споразумение, съобщава гръцкият вестник "Риал нюз", цитиран от агенция "Блумбърг".

Бордът на директорите не е обсъждал подпомагане на гръцката Алфа банк, още по-малко на холдинг от нейните източноевропейски поделения, каза Стефка Славова, алтернативен директор за България в ЕБВР. Но това не е изключено да се случи, имайки предвид политиката на ЕБВР, поясни тя.

ЕБВР и друг път е влизала като акционер в кредитни институции, но обикновено участието й не е повече от 10%. Преди години тя подпомогна по тази схема българската Първа инвестиционна банка. На сайта на ЕБВР не беше открита информация за предстояща продажба. В последно време международната институция обаче все по-често се включва с акционерно участие в банки от Европа, което надвишава 10 процента. Причината са икономическата криза и нуждата от финансови инжекции за затруднените банки.
Още от статията на „Стандарт"

„Има ли резервен план", пита от първата си страница „Капитал Daily"
Липсва яснота за това каква ще е политиката на правителството при евентуален по-нисък ръст на икономиката от очакваното. Бюджет 2012 г. залага на растеж от над 1.5%, а същевременно външните рискове пред икономиката се запазват, като не е изключена и вероятността от рецесия. Ето защо правителството трябва спешно да изготви и публикува план за действие по отношение на бюджета при негативен икономически сценарий.

Около тази позиция се обединиха в неделя икономистите от инициативата Macro Watch, организирана от институт "Отворено общество". В дискусията на тема "Състояние на икономиката 2012" участваха Георги Ангелов (институт "Отворено общество"), Георги Ганев (Център за либерални стратегии), Лъчезар Богданов (Industry Watch), Димитър Чобанов (УНСС) и Десислава Николова (Институт за пазарна икономика).

Анализаторите са единодушни, че започналата рецесия в еврозоната вече дава отражение и върху българската икономика. Потвърждение за това са и публикуваните от НСИ в петък предварителни данни за свиване в промишлеността и търговията към края на февруари. Националната статистика вече отчете и над 10% годишен спад на износа през януари 2012 г. "Рисковете от ново обостряне на дълговата криза в еврозоната и по-нататъшен ръст на цените на петрола остават високи, а тяхното материализиране може допълнително да забави растежа ни", подчертават икономистите.

От Macro Watch посочват, че финансовото министерство трябва да подсигури достатъчно отрано необходимите около 3 милиарда лева, които трябва да се платят в следващите 8-9 месеца - за предстоящото през януари 2013 г. падежиране по външния дълг (общо почти 1.8 млрд. лв.), както и за покриването на планирания дефицит в размер на близо 1.1 млрд. лв.
Още от статията на „капитал Daily"

"Държавните фирми са натрупали дългове за 7,2 млрд. лв.", съобщава от първата си страница „Класа"
Държавните фирми са натрупали 7,2 млрд. лв. дългове, които застрашават сигурността на българската икономика. Това изчисли икономистът от институт „Отворено общество" Георги Ангелов на дискусия „Състояние на икономиката 2012". По думите му задълженията на държавните фирми са сериозна пречка пред икономиката на страната, тъй като голяма част от тях са монополи на българския пазар и ако изпаднат в неплатежоспособност, държавата се ангажира да им изплати дълговете. В момента обаче правителството няма свободни средства, с които да оперира при възникването на подобна ситуация, обясни икономистът.

Първенец по дългове е Националната електрическа компания (НЕК) с общо 2,17 млрд. лв., следват БДЖ и АЕЦ „Козлодуй", чиито задължения възлизат на 767 и 750 млн. лв. съответно. Така само тези три дружества с държавно участие се оказва, че имат задължения за над 3,68 млрд. лв. С над половин милиард лева дългове са още ТЕЦ „Мини „Марица-изток 2" - общо дължи 648 млн. лв., и „Топлофикация-София" - с 548 млн. лв. С над 100 млн. лв. дългове са: летище София (150 млн. лв.), „Булгартрансгаз" (107 млн. лв.), Столична компания за градски транспорт (164 млн. лв.), Пристанищна инфраструктура (175 млн. лв.), „Мини „Марица-изток" (209 млн. лв.), Железопътна инфраструктура (213 млн. лв.) и „Булгаргаз" (341 млн. лв.).

Според Ангелов сериозни задължения имат и някои финансови институции като Общинска банка и Българска банка за развитие. Структурата на вземанията на банките обаче е малко по-различна и задълженията на тези 2 институции - 2,15 млрд. лв., реално се отчитат като привлечени средства, допълни икономистът. По думите му е необходим публичен регистър за следенето на тези дългове. Той посочи, че по данни от края на януари общият държавен дълг е 11,68 млрд. лв., от които 4,92 млрд. лв. е вътрешният.

Икономистите предупредиха, че в следващите 8-9 месеца страната трябва да изплати общо 3 млрд. лв. по дългови плащания за облигации и дефицит. Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, кабинетът трябва да премине към балансиран бюджет. Ако това се беше случило преди една година, сега нямаше да се чудим откъде да намерим 1,6 млрд. лв., за да се плати предстоящият падеж по облигациите през януари 2013 г. Страната ни има нисък приход от приватизация, резервите ни са намалели и не е ясно кой ще ни даде пари, категоричен бе той.
Още от статията на „Класа"

„Рецесията в еврозоната дърпа България надолу", обобщава „Сега"
Започналата рецесия в еврозоната безспорно ще повлече надолу и растежа на България през 2012 г. и това вече се потвърждава от данните за износа и промишлеността през януари, показва анализ на икономистите от групата Macro Watch. "В същото време растежът на българската икономика допълнително може да се забави заради рисковете от ново обостряне на кризата в еврозоната и от евентуален по-нататъшен ръст на цените на петрола", прогнозира Десислава Николова от Института за пазарна икономика. По думите й финансовото министерство трябва да разработи план за действие при евентуален негативен икономически сценарий.

"Няма никаква яснота какво правим при ръст на икономиката под 1% за тази година, при условие че разчетите в бюджета са направени при един процент и повече", отбеляза Николова. Данните показват, че само през следващите девет месеца финансовото министерство трябва да плати по дългови плащания за облигации и дефицит около 3 млрд. лв. Според Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" българското правителство трябва много бързо да премине на балансиран бюджет. Според него "дълг може да се плаща с парите от приватизация и с излишъци, а не с нови задължения".
Още от статията на „Сега"

„Първанов черпи Путин с обяд за 12 000 лв за "големия шлем" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
12 166, 67 лв - това е цената на обяда, който президентът Георги Първанов е дал за руския си колега Владимир Путин по време на визитата му през 2008 г. Тогава двамата се споразумяха за енергийните проекти между двете държави, а Първанов нарече това "големия шлем".

Обядът e бил в залите на НИМ, сочи справка, която "24 часа" получи по Закона за достъп до обществената информация от администрацията на президентската институция.
Още от статията на „24 часа"

„Яйцата поевтиняват с 10% за седмица", съобщава „Труд"
Яйцата се оказаха най-поевтинялата хранителна стока през миналата седмица, показва бюлетинът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). За периода от 2 до 6 април цената им е паднала с 10% до 27 ст. на бройка на едро с ДДС. През март яйцата бяха поскъпнали до 32 стотинки.

Според ДКСБТ през последната седмица най-много са поскъпнали българските оранжерийни домати, които добавят 17,1% до 2,33 лв. за кг на едро с ДДС.
Но евтин внос от съседните държави дава алтернатива на скъпото родно производство. Краставици на цена от 0,90 лв. до 1,20-1,60 лв. и домати от 1,40-1,60 лв. за килограм заляха кооперативния пазар в Сливен. Парадоксът е, че зеленчуците пътуват от Гърция до родните сергии, но въпреки това са два-три пъти по-евтини от същите българско производство.

В момента масово започна предлагането на наши оранжерийни краставици и домати, но цените им съответно са 3-3,20 лв. и 2,60-3 лв. за килограм.
Още от статията на „Труд"

„Данъците в столицата според метрото", информира „Монитор"
По-високи данъци да плащат столичани, ако живеят близо до метрото. Това е един от критериите, който ще се вземе предвид при определяне на новите зони  в София.

Останалите ще са направените в квартала инвестиции за улична мрежа и инфраструктура. Възможно е районите, през които минават влакчетата, да бъдат към по-горна зона и налозите да са по-големи. Комисията, подготвяща предложението за новото прерайониране, е в края на процеса, съобщи кметът Йорданка Фандъкова пред БТА.

„За мен е важно гражданите да бъдат убедени, че критериите са справедливи. Няма съмнение, че и тук, както и в останалите градове, където се строи метро, цените на имотите около него се вдигат", изтъкна тя. По думите й от 2000 г. насам са вложени 2,5 млрд. лева за изграждане на инфраструктура в София, като само за последните 3 години инвестициите са в размер на 1,37 млрд. лева.

Предложението е зоните в града да си останат пет, колкото е максимално допустимото от закона. Новото райониране ще формира и нова данъчната оценка на имотите. Целта е промяната в размера на оценката да доведе по-високи налози, но само в скъпите квартали. Данъците ще  намаляват плавно от центъра към периферията, обясни още кметът.

Не се разглежда обаче вариант по-скъпите райони да се обособяват според това има ли в квартала мол, или не. Фандъкова обясни, че презонирането ще обхване строителните граници на София. Естествените делители като реки, жп линии и основни булеварди пък ще определят границите между отделните зони. След като проектът бъде готов, ще бъде подложен на широко обществено обсъждане, обясни Фандъкова.

Столичната община се опита да презонира града още миналата пролет, но новото разпределение бе отменено заради скандал с повишаването на данъците в квартали, за които първоначално не бе обявена промяна. Най-голяма изненада от новите си налози получиха хората от „Банишора", където заради грешка в софтуера имаше скок от над 70%, след като кварталът им бе вкаран в първа зона. След този гаф оставка подаде зам.-кметът по финанси и бюджет Минко Герджиков.
Още от статията на „Монитор"

„Държавна опека и за ОЦК", съобщава „Капитал Daily"
След като с посредничеството на държавата "ГОРУБСО - Мадан" беше продадено от Валентин Захариев на друг български инвеститор, сега изпълнителната власт пое опеката и над друго закъсало предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" - Оловно-цинковия комплекс (ОЦК). През уикенда министърът на финансите Симеон Дянков пътува до Кърджали, срещна се с протестиращите работници на предприятието, обеща им съдействие то да не стига до процедура по несъстоятелност и заговори за бъдеща препродажба. Така, с две думи, държавата макар и косвено се ангажира със съдбата на задлъжнелия и неработещ комбинат.

Мистериозно трио

Една българска и две чуждестранни компании имат интерес към евентуална покупка на ОЦК и вече водят преговори с неговите кредитори, заяви министър Дянков в Кърджали, цитиран от повечето информационни агенции. По думите му най-оптимистичният вариант е сделка да има до 10-15 дни. За момента имената на потенциалните инвеститори се пазят в тайна, но сред тях не фигурира купувачът на маданската миннодобивна фирма на Захариев - обединение между "Минстрой" и КЦМ, твърди Дянков.

Наскоро самият Захариев публично спомена, че е разговарял за продажба на ОЦК с китайска фирма, но не уточни коя е и доколко сериозен е интересът й. Според източник на "Капитал Daily", пожелал анонимност, българският участник в сегашните преговори е фирма от групата на "Химимпорт", която проявяваше интерес към ОЦК и "ГОРУБСО - Мадан" още преди около две седмици, когато имаше вариант двете предприятия да се продадат заедно.

Признавайки преди седмица, че кърджалийският комбинат е в изключително тежко състояние и трудно ще заработи без сериозни вложения на нови средства, собственикът му неколкократно го нарече "стар" и "все по-лош".
Още от статията на „Капитал Daily"

"Разследват три сигнала от Сметната палата", информира „24 часа"
Три от сигналите за престъпления, изпратени от Сметната палата на прокуратурата след одитите в пътната агенция, фонд "Земеделие", Министерския съвет и ПУДООС, все още се разследват. По-голямата част от тях са прекратени заради липса на данни за нарушения. Това става ясно от писмо на Върховната касационна прокуратурата в отговор на поискана от председателя на палатата Валери Димитров информация дали са образувани наказателни производства по одитите. Те бяха изготвени през есента на 2009 г., а установените данни за престъпления изпратени на прокуратурата.

От отговора става ясно, че най-много - 7 преписки, са образувани по данни от одита в пътната агенция. От 2010 г. се разследват служители там затова, че са нарушили задълженията си през януари-юни 2007 г., за да "набавят имотна облага" за консорциума "Сокоджен", който ремонтира моста край Бяла. Производството не е приключило и е удължено до юли.

Все още тече и досъдебно производство заради финансиране на проект за изграждане на пречиствателна станция в Созопол. То е срещу кмета на общината за периода ноември-декември 2008 г. Разследването продължава до 5 май.
Още от статията на „24 часа"

"Под 7% от нашите учени са пряко заети в производството", съобщава „Сега"
Едва 6,7 на сто от учените в България са заети в производствения сектор при средна стойност за ЕС от близо 50% и САЩ - над 80 %, сочат данни на Европейската комисия, цитирани от БТА. Според тях у нас за научни изследвания се влагат едва 0,4 % от брутния вътрешен продукт и това представлява от едно от най-ниските нива в Европа, отичат експерти от Фондация "Евро-перспективи". Тези данни са напълно логични.

На първо място те се обуславят от структурата на българската икономика. Значителна част от нея са малки и средни предприятия, които нямат пари за научни изследвания и иновации. Големите предприятия у нас са собственост на чужди компании, които ги използват само за производствена, но не и за изследователска база. Освен това държавата няма ясно изразена политика в тази област. Съществува само един Национален съвет за иновации, който не е заседавал от години, коментира за „Класа" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

С цел да се потърсят повече възможности в тази насока днес се очаква да бъде обявена инициативата "Иновативна платформа". Създаването й е резултат на проекта "Сътрудничество в Югоизточна Европа за финансиране и иновации". Платформата е резултат на тригодишен проект, в който участват организации от България, Австрия, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Сърбия, Словения, Унгария и Хърватия.

Декларираните от български компании иновации обикновено са от секторен или национален характер и не представляват новост за международния пазар, отчитат експертите, участвали в проекта. Резултатите от патентни и лицензионни дейности в България илюстрират отсъствието по същество на иновационни процеси и продукти от международно значение.
Още от статията на „Класа"