„Аптекари ни сменят хапчето”, „В държавната администрация всеки пети чиновник е шеф”, „Българите са депресирани оптимисти за личното си положение”, „Гаранцията - на флашка и диск”

„Аптекари ни сменят хапчето", четем от първа страница на „Стандарт"
Аптекари да сменят свободно предписаните в рецептата лекарства. Така те няма да връщат пациентите, ако не разполагат с дадено хапче. Това настояват от Националната аптечна камара.

Много медикаменти имат едно и също лекарствено вещество, но са с различни търговски имена в зависимост от фирмите производители.

Така метамизол у нас се среща като "Аналгин", "Проалгин", "Алгозон", "Тониалгин", "Диалгин" и "Медфалгин", обясни шефът на НАК Антон Вълев.

В момента аптекарите се наказват с минимум 500 лв. глоба, ако заменят хапчето в рецептата с такова със същите съставки. В същото време за пациента няма никакво значение под какво наименование ще приеме лекарствения продукт, обясни Вълев. Той алармира, че в малките градове и села аптеките масово фалират.
Още от статията на „Стандарт"

„В държавната администрация всеки пети чиновник е шеф", разкрива от първата си страница „Сега"
На всеки пети в държавната администрация се пада един с ръководни функции. Това съотношение е в рамките на нормативите, но е на ръба на допустимото, посочва редовният доклад за състоянието на администрацията за 2009 г., приет от Министерския съвет.

В него са показани тенденции и проблеми, правят се препоръки. В края на миналата година държавната администрация се е свила рекордно за последните 6 години - до 80 255 щатни бройки. Ножицата на реформите е отрязала 6622 бройки, като свиването е главно за сметка на държавната администрация. В същото време има ведомства, в които една пета от щатните бройки стоят незаети. Рекордьор е новосъздаденият Институт по отбраната, където от 116 щата свободните са 46, или почти 40%.

Средното брутно възнаграждение през 2009 г . е било 648 лв. , с 0.8% повече от предната година. За работещите със статут на държавни служители средната заплата е 723.86 лв., а по трудов договор - 574.26 лв. Заплатите на чиновниците са пораснали символично през миналата година с 0.8%.

Службата с най-висока заплата и най-малко работа е в Агенцията за приватизация. Както е известно, по политически и икономически причини раздържавяването е замряло. Заетите по трудов договор в АП са взимали 2270.87 лева средно месечно - абсолютен рекорд за 2009 г., разкрива документът. В далеч по-натоварената Комисия за защита на конкуренцията, която е на второ място, парите са били по-малко - по 2038 лв. на калпак.
Още от статията на „Сега"

„Българите са депресирани оптимисти за личното си положение", извод от проучване на „Евробарометър" избира за заглавие на първата си страница „Дневник"
Три четвърти (68%) от българите смятат, че финансовата ситуация на тяхното домакинство се е влошила, установява проучване на "Евробарометър". Повече от половината (53%) оценяват като "лошо" личното си положение. Това е впечатляваща разлика спрямо средното за 27-те държави в ЕС - съответно 34% и 30%.

Средно 64% от гражданите в Евросъюза (и само 29% в България) смятат, че финансите на домакинството им са добре. 52% от европейците твърдят, че положението с работата е добро спрямо 34% от българите. Проучването бе огласено сега, а е проведено през май, т.е. в пика на дълговата криза, уточнява "Евробарометър". За целта от TNS BBSS са били анкетирани 1000 българи при общо 26 641 жители от 27-те страни от ЕС.

Внушителните 94-95% от българите са оценили като лошо състоянието на националната си икономика и заетостта (срещу 77% и 83% средно за ЕС) и нищожните 4% я смятат за добра (срещу 22% средно в ЕС). Всеки четвърти в България очаква влошаване на финансите на домакинството си до май 2011 г., но все пак песимистите са намалели (от 36%)  спрямо есента на 2009 г.

Българите изненадващо оптимистично преценяват икономиката на 27-те - 42% я смятат да добра, докато средното в ЕС е 22%. Очакванията за следващите 12 месеца също се разминават - в България 39% очакват подобряване и 6% влошаване в света, но средното в ЕС за двете групи е 23% и 30%. Повече от половината (55%) европейци са притеснени, че тепърва предстои най-лошото на трудовия пазар, докато българите песимисти са 30%.
Още от статията на „Дневник"

„Опасно находище в Ихтиманско носи риск от рак, 2 министерства нехаят", предупреждава от първата си страница „Класа"
Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването са скрили наличието на канцерогенния азбест в находище „Верона" в с. Белица, община Ихтиман, сигнализираха от екосдружение „Зелена и чиста Белица".

Проблемът датира от 2005 г., когато фирма „Ойропак" ООД получава концесия за добив на вермикулит - минерал, образуван при хидратация на слюди. Инвестиционното предложение на „Ойропак" включва освен добив и изграждане на промишлена площадка за обработка, складиране и опаковане. С решение от 2006 г. тогавашният екоминистър Джевдет Чакъров се произнася, че няма нужда от оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), без да споменава за наличието на азбеста. Сега и Нона Караджова също не иска такава оценка.

Общата площ на находището е 13.6596 хектара и се състои от четири участъка - „Парапандовци", който е и в защитената зона „Натура 2000", „Яркова чукара" в землището на с. Белица, „Дивляка" и „Дянковец" в землището на с. Поибрене.

В отговор на парламентарно питане на Евдокия Манева, тогава народен представител от ДСБ, сега заместник-министър на околната среда и водите, Чакъров все пак признава, че „много рядко се наблюдават тънки жилки, които съдържат азбест".

Средното съдържание на канцерогенната съставка в находища в региона надвишава 1%, твърдят експерти. Това означава, че ако обогатителната фабрика преработи 200 тона суровина на ден, те ще съдържат и около 2 тона азбест.

Технологията на въздушно-прахово обогатяване на суровината ще доведе до изхвърляне в атмосферата на азбестов прах. В добавка на този абсурд къщите се намират на пътя на западните ветрове, което ще доведе до затрупването им с азбестов прах, смятат от сдружението.
Още от статията на „Класа"

„Гаранцията - на флашка и диск", информира от първата си страница „Монитор"
Гаранционната карта за даден продукт ще може да се получава на флаш памет, диск, имейл или друг носител, стига той да бъде „траен и достъпен за потребителя". Това ще стане, в случай че се приемат промените в Закона за защита на потребителите, който е пуснат за обществено обсъждане в правителствения портал  www.strategy.bg. Към момента в нормативната уредба е записано само, че търговската гаранция се предоставя от продавача в писмена форма. С ремонтирания текст обхватът се разширява, което означава, че освен на парче хартия „трайността" на даден продукт може да бъде осигурена на купувача и на електронен носител.

Документът, с който се удостоверява гаранцията, без значение на какъв носител точно е, трябва да съдържа обстойна информация за правата на потребителя и начините за предявяване на претенции към търговеца.  В данните трябва да е разписан и  срокът на валидност, териториалният обхват, за който важи, името и адресът на лицето, което я дава, както и същите данни, но на лицето, пред което може да бъде предявена. Информацията трябва да e задължително на български език, написана по начин, достъпен за потребителя.

В момента изискване за езика няма. За по-сигурна защита на купувача в ремонтирания закон е записано, че Комисията за защита на потребителите ще може да сезира съда, в случай че установи, че има неравноправни клаузи в договорите между търговец и купувач. В такава ситуация КЗП ще предявява искове пред Темида договореностите да бъдат обявявани за нищожни. Освен това вече няма да се „молим" във формулярите, с които се жалваме, че правата ни на купувачи са накърнени.
Още от статията на „Монитор"

„Обуздаване на монополите", е озаглавил седмичния си коментар за „Сега" д-р по икономика Емил Хърсев
Голямо вайкане падна покрай угасналия ток на морето. Но случката с ден-два на тъмно е само предупреждение какво ни чака в бъдеще. Ако правилно я разбираме, тя е сигнал, че примката на жицата е здраво стегната около врата, т.е. около портфейла на цялата индустрия. До катастрофа не се стигна, но заплахата бе осезаема. Знаем, че вече сме пред дилемата, която предлага на жертвите си всеки бандит: парите или живота!

Или ще се съгласим енергоразпределителните монополи да начислят в сметките ни цената за пълно обновяване чрез удвояване на мрежата - или животът ни ще се превърне в едно постоянно нервно очакване кога точно ще спре токът, къде ще ни завари тъмното и кога точно монополистът ще благоволи да възстанови захранването. Ще кажат, че са напразни или поне силно преувеличени такива страхове. Ако попитате някой "компетентен" чиновник прав ли съм, той ще отрече и цял час ще ниже с обигран нискочестотен тембър актове, членове и алинеи. Ще обясни например къде пише, че монополистът енергоразпределител е длъжен за два часа, откакто спре токът, да го пусне отново; ако това се случи повече от два пъти през годината, е длъжен да плати неустойка и пр., и пр. Чиновникът е убеден, че щом нещо някъде го пише, проблемът е решен.

Груба грешка: обвързването на монопола с тежки нормативни изисквания не е решение, а част от примката, която сме си оплели, за да ни държи монополът в плен.
Още от статията на „Сега"

„Ваньо Танов остава, не е ясно кой печели", е заглавието на анализ на „Дневник", което е парафраза на казаното от шефа на митниците в края на май: „Мисля, че ще остана. Олигарсите няма да спечелят"
Три сериозни рокади по върховете на Агенция "Митници" бяха обявени в петък. Зам.-директорът на агенцията Красимир Николов напуска, шефът на "Митническо разузнаване и разследване" Веселин Георгиев се връща обратно в Русе като зам.-директор на местната митница, а шефът на инспектората Спас Шопов е освободен от длъжност с мотива, че цялата структура преминава към финансовото министерство.

Кой ще наследи Николов и Георгиев не беше съобщено, засега липсват и неофициални номинации. Шефът на Агенция "Митници" ген. Ваньо Танов ограничи коментарите си до няколко изречения в официалното прессъобщение, а през уикенда мълчание по темата запазиха и премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и вътрешният Цветан Цветанов.

Четиримата няколко пъти през последните четири месеца си разменяха остри реплики за работата на митниците, като Цветанов атакуваше ведомството на Танов за неефективност, Танов защитаваше екипа си, Дянков защитаваше Танов, на когото е принципал, а Борисов поощряваше съревнованието между тях.

Принципно МВР и митниците трябва да действат в синхрон срещу нелегалния внос и търговията с акцизни стоки, но най-голямата акция на вътрешното ведомство (срещу нелегалния алкохол) беше проведена без участието на митничари.

Допълнително напрежение създаде докладът на вътрешния министър по данни на ДАНС и ГДБОП за нарушения и корупционни схеми в митниците, предаден на премиера в началото на юни. Атаките срещу работата на митниците предизвикаха прогнози, че ще бъде сменен самият ген. Танов. Според запознати със съдържанието на текста в него са посочени висши митнически служители, но не и директорите. Не е ясно дали промените от петък са провокирани от доклада.
Още от статията на „Дневник"

„Китайци спасяват пристанищата", прогнозира „Стандарт"
Китай може да спаси пристанищата ни. Когато отида в САЩ за сесията на ООН, ще разговарям с китайския премиер, за да потърсим варианти за съвместни проекти. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов във Варна вчера. Трябват ни големи товародатели, държави със сериозно производство и износ, с които да изградим публично-частно партньорство за съживяване на портовете, коментира пред "Стандарт" премиерът. Крайната цел била за 7-8 години родните портове да се "извадят от дупката" и да заработят на пълни обороти. Иначе ще се ползват само за яхти и за рибарски лодки, допълни Генерала. В следващите две години ще се търси финансиране. Борисов се срещна вчера с шефове на пристанища. Заедно с него бяха вицепремиерът Симеон Дянков и депутати на ГЕРБ от Варна и Бургас. Последните 20 години не е направено нищо, за да бъдем транспортен център и да извличаме максимално своите приходи от транспортните коридори и пристанищата, каза още премиерът. Според него действията на предишните правителства са спомогнали портовете в Солун и Констанца да се развиват и да ползват европейски пари, а нашите умишлено да бъдат "натискани надолу". Борисов акцентира и върху това, че за Бургаското пристанище е взет скъп заем от Японската банка, по който плащаме 16 милиона долара, само от разликата в курса на йената спрямо долара. След две години за всичко, което искаме да правим на нашите пристанища, ще трябва да питаме Румъния и Гърция - влиза в сила такава разпоредба, допълни премиерът.
Още от статията на „Стандарт"

„Няма нито една глоба за заградени плажове", информира „Сега"
Макар че цяло лято курортисти се оплакваха от феномена "частен" плаж, наказани за ограничаване на достъпа до морето няма. Според Закона за Черноморското крайбрежие глобите за препятстване на достъпа стигат до 6000 лв. за физически лица и до 12 000 за фирми. Въпреки заплахата от санкции обаче хотелиери въвеждат различни физически и финансови бариери за ограничаване на потока плажуващи - от синджири и такса "паркинг" до куверт "ол инклузив". В отговор на запитване от в."Сега" от Министерството на регионалното развитие признаха, че няма санкционирани за такъв тип нарушения.

В същото време министър Росен Плевнелиев се похвали с добра реколта от наказания. "Вече са определени глоби за 150 000 лв. за нарушения по Черноморието", съобщи той миналата седмица. Оказа се, че Плевнелиев има предвид други прегрешения - по действащи концесионни договори. В момента от 209 морски плажа на концесия са отдадени само 67, но пък сред тях са най-големите и най-посещаваните. Други са дадени под наем - като случая с Русалка, където фирма на семейство Баневи е в ролята на наемател. За някои плажове се грижат съответните общини, а други са напълно безстопанствени и неохраняеми. Регистър има само за концесионираните обекти, така че няма яснота колко и кои плажове са отдадени под наем.
Още от статията на „Сега"

„14 млн. лв. загуба от смяната на пенсионен фонд", информира „Монитор"
Средно по 2 млн. лв. на година губят всички българи, осигурени за втора и трета пенсия, които сменят пенсионния си фонд. От 2004 г., когато беше разрешено прехвърлянето на осигурени между фондовете, бъдещите пенсионери, направили този избор, са изгубили близо 14 млн. лв.

Същите тези пари са постъпили в пенсионните компании под формата на такси. Такса се дължи от желаещия да се запише в нов фонд, плаща се на старото дружество и е в размер на 20 лв. Преди имаше възможност тази такса да се удържа от парите, натрупани по индивидуалната сметка на осигурените. Сега обаче това се прави само в случай, че мераклията да смени фонда не си внесе в старото дружество въпросните 20 лв.

Статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН) показва, че през 2008 г. пенсионните компании са събрали от прехвърлянията малко над 2 млн. лв. През 2009 г. тази сума е набъбнала до близо 2,3 млн. лв, а само за първите шест месеца на 2010 г. тя минава милион и половина.

Според пенсионни експерти обаче през 2010 година обичайните пари, които на година влизат в компаниите от таксата за прехвърляне, ще набъбнат чувствително над споменатите около 2 млн. лв. „Задава се ожесточена борба", коментираха хора от бранша, пожелали да останат анонимни. Според тях истинският бизнес с прехвърлянията ще се завърти от средата на септември, като обясняват задаващата се битка за осигурените с икономическата криза.

Справка в данните на финансовия надзор показва, че борбата на всеки фонд да „открадне" максимален брой клиенти от конкурентите си никак не е случайна.   Годишно между фондовете се прехвърлят около 100 хил. души, които „носят" след себе си суми от порядъка на 120-130 млн. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Регионът има нужда от общ фондов пазар", казва в интервю за „Дневник" Драгомир Бояджиев, управляващ партньор в Copula Capital Advisors
Българският капиталов пазар се намира в стагнация вече повече от 2 години и половина. Въпреки първите признаци на стабилизиране на икономиката кризата на този пазар продължава с пълна сила, което наред с пресъхналото банково кредитиране е още една спънка пред възможностите за финансиране на проекти от реалния бизнес. За проблемите и възможните решения се обърнахме към Драгомир Бояджиев, управляващ партньор в Copula Capital Advisors - консултантска компания в сферата на корпоративните и пазарните проучвания, търговията с ценни книжа, управлението на портфейли. Той е и един от учредителите на наскоро създадената Асоциация на инвестиционните мениджъри в България (БИМА), обединяваща професионалисти от сферата на инвестициите.
Кои са причините българският капиталов пазар да продължава да е в депресия? Как виждате излизането му от нея?
- Най-спонтанният отговор на този въпрос би бил тежката макроикономическа обстановка в момента. Кризата, започнала като финансова и криза на доверието, еволюира в дългов проблем, застрашаващ цели държави. Опасността от двойна рецесия изглежда все-по реална независимо от добрите показатели от последното полугодие при редица държави.

В тези условия закономерно инвеститорите предпочитат да заемат изчаквателни позиции, вместо да се излагат на трудно оценими рискове на развиващите се пазари, какъвто е и българският. Детайлен поглед върху представянето на географски близки до нас пазари показва, че в движението на SOFIX например няма нищо необичайно.

Изменението на основния ни индекс за последните три години, както и представянето му до момента за 2010 г. е в абсолютен унисон с движението при индексите на Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Македония, Словакия и в голяма степен Румъния. Забелязват се редица съвпадения както при представянето на индексите за тези периоди, така и при драстичния спад на изтъргуваните обеми.

Тази силна корелация не е случайна, а обяснението й е просто - целият регион е една "неизследвана", високорискова и в голяма степен непозната област от европейската инвестиционна карта. Това е група от държави, на която чуждите инвеститори гледат като на едно цяло - откриват и закриват позиции при следване на една и съща стратегия по простата причина, че всички представляват еднакво малки и неразвити пазари.

В този смисъл следване на политиката "всеки да се спасява сам" е неразумно решение. Необходима е воля и желание за организиране и развитие на общ регионален пазар по примера на OMX или Euronext. Само по този начин регионът може да стане достатъчно интересен и привлекателен за западните вложители. Иначе алтернативата за малките регионални борси, каквато е и БФБ, остава силно волатилен, високорисков пазар, с позиции, до голяма степен движени от отделни местни и чужди институционални инвеститори.

Само ниската ликвидност на пазара и лошата инфраструктура ли са основните спънки? Има ли дефицит на доверие в мажоритарните собственици на публичните дружества и защо например притежаващите свободни средства пенсионни фондове не инвестират в успешно преминали кризата български предприятия, чиито показатели говорят за подцененост на акциите им?
- Без съмнение слабата ликвидност е сериозен проблем за всеки инвеститор. Липсата на достатъчен фрий флот прави проблемно както влизането в позиция, така и излизането от нея, а в комбинация с преобладаващо малки по капитализация компании се изключват цели сектори от интереса на големите инвеститори на БФБ.

Този показател носи след себе си и друг сериозен проблем, който е типичен за развиващите се пазари. Генератор на ниска ликвидност в повечето случаи е мажоритарен собственик, който често по една или друга причина не работи за интереса на миноритарните държатели в компанията. Дали вследствие на прилагани лоши корпоративни практики, пазарна конюнктура или друго, но сме ставали свидетели на редица примери, при които притежателят на основния пакет акции откровено играе срещу останалите съакционери.

Това естествено добавя нова премия в очакваната доходност на позицията и така прави пазара ни още по-малко привлекателен. За съжаление този проблем е актуален и в момента, а страховете от споменатите порочни практики се възбудиха през последните седмици, когато предложението на КФН за даване на възможност за увеличение на капитала на дадена компания без участие на акционерите и чрез апорт беше посрещнато "на нож" от гилдията. При всички случаи слабата ликвидност и недоверието в мажоритарния собственик са типични болести за неразвитите капиталови пазари, които отшумяват с времето и развитието на финансовата култура на пазара.
Още от интервюто на „Дневник"

„Най-лесно даваме заеми на фермери", казва в интервю за „Стандарт" зам. изпълнителният директор на Алианц Банк България Иво Гъдев
Г-н Гъдев, как се развива пазарът на банковите кредити в момента и какви тенденции очаквате до края на годината?
- Активността на кредитния пазар е все още ниска. Корпоративното кредитиране е далеч от сериозни обеми, които да покажат, че българските фирми са възвърнали увереността си. Очаквам до края на 2010 г. да има леко завишено търсене на фирмени кредити, породено от традиционно повишената икономическа активност в последните месеци на всяка година. Има известно раздвижване в кредитите за физически лица, но и тук е рано да се говори за устойчиво подобрение. Защото няма причини да се очаква повишение на заплатите, а и нивото на безработица е високо.

Като говорим за ниска активност в кредитирането, част от проблема не е ли прекалената предпазливост на самите банки? Не са ли станали повече "малките букви" в условията за кредитиране?
- Моето разбиране за криза не е като за период на лоша промяна, а просто като за време, в което трябва да се направят правилните избори, да се вземат адекватните решения, които безспорно създават нови правила. Сериозните компании, включително банките, промениха стратегиите си. За масовите клиенти тази промяна вероятно изглежда като прекалена предпазливост. Но тя е нормална - всички се стремят да избягват излишните рискове. В Алианц Банк "малки букви" в договорите с клиентите ни никога не е имало. А и въобще в резултат на подобряващата се регулация на финансовия пазар и повишената култура на потребителите "малките букви" стават все по-големи.

Защо лихвите по депозитите намаляват, докато при лихвите по кредитите няма изразена тенденция към спад?
- Лихвените нива като цяло се регулират от пазара. Ако имате свободни пари за депозит, влизате в банка, в която имате доверие, и влагате парите си на предложените лихви. Ако прецените, че нейните депозитни продукти не са достатъчно доходоносни, влизате в следващата банка. В крайна сметка пазарът е този, който налага на банките да предлагат конкурентни лихви. Подобен е и механизмът при офериране на лихви по кредити като към тях допълнително се калкулира премията за риск. Банковият пазар в България не е монополизиран и не трябва да се търсят извънпазарни причини в лихвените нива. Конкретните тенденции в момента са обусловени от високата ликвидност на банките и слабото търсене на кредити. Влияние върху лихвите по кредитите оказва и по-високата премия за риск, продиктувана от икономическата среда.

Намирате ли проблема с лошите кредити за сериозен и застрашава ли той банковата ни система?
- Проблем наистина има - нарастващият обем на необслужваните кредити може сериозно да влоши финансовите показатели на една банка. Но аз смятам, че можем да се справим с този проблем. Банките все по-успешно управляват проблемните си експозиции.

Какви са очакванията ви за развитието на икономиката на страната до края на т. г. и през следващата?
- Излизането от всяка криза често е дълъг процес. Вече има категорични финансови индикатори, че той е започнал. Най-често цитирани са темповете на растеж на водещите европейски икономики. И на мен като на всички ми се иска да бъда оптимист. Истината обаче е, че все още е трудно да се определи колко гладко ще протече този процес и колко устойчива ще бъде посоката му.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Лошите и преструктурирани кредити у нас са под 12%", казва в интервю за „Класа" Петър Андронов, изпълнителен директор на СиБанк
Г-н Андронов, статистиката на БНБ отчете, че лошите кредити са отбелязали драстичен скок до 6.2 млрд. лв., или близо 16% от общия обем отпуснати заеми през юли. На какво се дължи ускоряващият се ръст?
- Нямам представа как се разпространи числото 15.94%, изглежда, е изчислено от един финансов репортер и масово преписано от останалите медии. Всъщност паричната статистика на БНБ, прочетена правилно, дава дял на лошите и преструктурираните кредити по методиката на ЕЦБ под 12%. Необяснимо е защо част от портфейла е изключена, при условие че представлява близо една пета от всички кредити.

Ако се абстрахираме от технологията на разпространение на подобни новини и се върнем на сериозния проблем с нарастването на лошите заеми, ми се иска да направя едно уточнение. Не може да се твърди, че растежът им е ускоряващ се. Ако юлският е по-голям от юнския, той е същевременно по-нисък от няколко предходни месеца. Общо взето, данните не очертават ясна тенденция за характера на растежа - ускоряващ се или забавящ се. Те обаче със сигурност показват трайно влошаване на качеството на портфейлите - нещо, което е логично следствие от продължаващата у нас рецесия, високата безработица, значима част от която изобщо не се отчита, тежкото състояние на хиляди предприятия, повечето от които на практика са спрели работа, драматичния отлив на преки чуждестранни инвестиции и още множество други негативи, които кризата донесе.

Едва ли някой от колегите ми в банките е имал или има илюзии, че с първите сигнали за излизане от рецесия качеството на портфейлите веднага ще започне да се подобрява. Със сигурност инерцията на влошаването ще продължи известно време, след като страната технически се върне към икономически растеж. Ще ми се да мисля, че България макар и със закъснение, ще извърви същия път като повечето страни от Централна Европа - ще излезе скоро от рецесия, като едновременно с това влошаването на портфейлите ще започне не много дълго след това да се забавя и да се стабилизира.

Необслужваните в срок фирмени заеми за първи път минаха процента на лоши потребителски кредити. В същото време кредитирането отчита минимални ръстове. Къде се крие проблемът - в липсата на качествени проекти, или в по-консервативния подход на банките?
- Пак ви приканвам да бъдете предпазливи, като правите изводи от числата, които бяха разпространени през последните дни. Имам сериозни резерви към тяхната точност. Що се отнася до кредитирането - то няма да расте в близките години с темповете от предкризисния период. И това е валидно не само за България. Един от резултатите на кризата е влошаването на финансовите отчети на повечето предприятия, което автоматично ги прави непригодни да получат нови кредити. Фирмите пък, които се справят успешно през кризата и биха могли да получат кредити, са много предпазливи и търпеливо изчакват категорични сигнали за настъпващо подобрение в икономиката. Така банките, въпреки желанието си да отпуснат повече кредити, не могат да разчитат на множество възможности за финансиране на фирми и естествено насочиха усилията си към населението.

Имат ли ресурс трезорите да се справят с по-голям дял на просрочията?
- Споменатата сума 6.2 млрд. лв. е резултат само на един подход за определяне на проблемни кредити, този на ЕЦБ. Има и много други, които могат да дадат и по-големи и по-малки стойности. Освен това, резервите и проблемите не са еднакви в различните банки. Все пак, тъй като полемиката тръгна от числата на паричната статистика, нека използваме въпросните 6.2 млрд. лв. Срещу тях банковият сектор има вече заделени повече от 2.6 млрд.лв. провизии и над 1.1 млрд. лв. отбиви от капитала, т.е. приблизително 4 млрд. лв. от възможната загуба вече е покрита от банките. В същото време с изключение на потребителските кредити, по всички останали има обезпечения, които въпреки спада на цените на имотите, все още имат достатъчно висока стойност, за да покрият разликата до 6.2 млрд. лв.
Още от интервюто на „Класа"

„Броим се пробно онлайн от 1 септември", казва в интервю за „Монитор" доц. д-р Мариана Коцева - председателят на НСИ
Г-жо Коцева, неотдавна коментирахте, че има сигнали за излизане от кризата. По-убедителни ли стават тези сигнали към днешна дата?
- НСИ непрекъснато изнася икономически данни и следи това, което се случва. От последната седмица имаме актуални данни за строителството през второто тримесечие на 2010 г. и за пазара на труда. По отношение на последните е добре да се знае, че Агенцията по заетостта обявява официално регистрираните в Бюрата по труда безработни, докато НСИ прави представителна анкета сред населението. Така НСИ обхваща всички безработни, независимо дали са регистрирани в бюрата по труда. Затова и броят на безработните, отчитани от НСИ, е малко по-голям от този, който регистрира Агенцията по заетостта. Последните данни за безработицата сочат, че тя е 10%. Тоест безработицата се стабилизира и остава на равнището си от предходното тримесечие. Проведеното през август 2010 г. бизнес наблюдение например показва известно подобряване на стопанската конюнктура в страната. Положителната промяна се дължи на отчетения по-добър бизнес климат в строителството, търговията на дребно и услугите.

Какво се случва в строителството?
- По отношение на разрешенията за строеж се наблюдава известно съживяване в сектора. Една от най-интересните тенденции, които се очертават, е, че броят на сградите, които започват да се строят, се увеличава, но намалява разгънатата им площ. Другото интересно нещо е, че по-големият спад се отчита при строителството на сгради. Гражданското строителство обаче започва да се възстановява към нивото си отпреди резкия спад през 2009 г. Става въпрос за инфраструктурните проекти - мостове, пътища, съоръжения и др. За това неслучайно инвестициите в инфраструктурата в много държави се разглеждат като възможност за стимулиране на икономиката.

Кога очаквате да отчетем положителен ръст на БВП?
- Като председател на НСИ винаги казвам, че статистиката не прави икономически прогнози, защото те се основават на определени допускания за политики. Но това, на което обръщам внимание от статистическа гледна точка, е, че моментът, в който за първи път се регистрира положителен ръст на БВП, се приема от икономистите за край на рецесията. В тази връзка ние ще кажем технически, че имаме край на рецесията, ако отчетем положителен растеж на БВП. Което не означава, че всички ще имат усещането, че кризата е свършила. В тази връзка често цитирам президента Джими Картър, който на въпрос „Какво е рецесия?" е отговорил: „Рецесия е, когато съседът ви си загуби работата, депресия - когато я загубите вие." За това усещането за криза не се изчерпва с един положителен ръст на БВП. Много държави от ЕС влязоха в кризата от 6 до 9 месеца преди българската икономика и започнаха да излизат от април 2009 г. В България първите положителни сигнали, които бяха за увеличаване на износа, се появиха октомври, или шест месеца по-късно. За тази криза важното обаче е да се знае, че ако използваме термина на икономистите, тя не е V-образна. За нея е характерно, че нямаме толкова бързо възстановяване, тоест тя може да е W-образна или L-образна в различните страни. Друга нейна характеристика е, че дори в Европа регистрираните положителни сигнали (растежи) - било то за БВП, или за индустриалното производство, са в рамките на 0,5-1%. Това е много малко, тоест увеличението в БВП става много бавно.
Още от интервюто на „Монитор"