Арабите от Персийския залив прибират баснословни печалби, а бедните им братовчеди, разпръснати из арабския свят, се борят с покачващите се цени на енергията и храната - пише от Бейрут специалният кореспондент на Ройтерс.

Инфлацията в страните от Персийския залив се повиши, отчасти заради разточителното харчене на рекордните приходи от петрол и природен газ. Нараснало е търсенето на всичко - от къщи до енергия и вода. Валутите на тези страни са обвързани с долара и също пострадаха от глобалната обезценка на щатската валута, която подхранва инфлация и прави някои вносни стоки по-скъпи.

Но битката с покачващите се цени е още по-трудна за столиците на арабските страни, които не са облагодетелствани от петролни залежи.  От Кайро в Египет до Сана в Йемен повечето авторитарни правителства са принудени да претеглят фискалните разходи за субсидиране на горива и храни с експлозивния политически риск от социално недоволство.

Собственик на пункт за химическо чистене в Дамаск, Сирия се оплаква: Вече нищо не е евтино, дори магданоза.

Увеличените цени на храните удариха бедните в Близкия изток, точно както и другите внасящи храна развиващи се страни по света, но нестабилността в този регион може да се разпростре далеч извън границите му. Близкият изток е чувствителна зона.

Затова според Световната програма за храните (WFP), агенцията на ООН която храни повече от четири милиона души в Египет, Ирак, Сирия, Йемен и окупираната от Израел Палестина, последствията от гнева в Близкия Изток могат да имат по-сериозен геополитически характер, отколкото другаде. Голямото имуществено неравенство в тези страни също трябва да се отчете.

В ОАЕ и Бахрейн, комбинацията от покачващи се цени и падаща покупателна сила на долара събуди недоволството и протеста на работниците мигранти, много от които живеят в мизерия сред небостъргачи и демонстрационни зали за скъпи коли.

Инфлацията се е повишила в целия регион. В Саудитска Арабия годишното поскъпване през февруари е 8.7%, 27 - годишен връх. Според Economist Intelligence Unit, средно за региона Близък Изток и Северна Африка инфлацията е била 8.9% през миналата година (не претеглено спрямо БВП). Прогнозите на EIU са за 9.9% инфлация през настоящата и 8.5% през 2009 година. Тези данни идват от регион, където инфлацията исторически бе пренебрежимо ниска (с малки изключения).

Инфлацията подяжда жизнения стандарт на арабската средна класа, тя прави бедните по-гладни, но според анализатори това няма да доведе до разместване на политически пластове.

„Ефектът е бедност, социални безредици, хората живеят по-мизерно", казва Луис Кобейка, професор по икономика в ливанския Университет Нотр Дам. „Но няма да се разрасне извън това заради политическите репресии на арабските диктатури".

И все пак проблемът е глобален и няма да изчезне.

Според Агенцията за храните на ООН, за последните девет месеца зърнените култури, варивата и растителното масло са поскъпнали с 40%. Това може да се отдаде на намаляването на световните стокови запаси, увеличеното търсене от развиващите се икономики, а също така на индустрията за биогорива. Цените на храните в Сирия са се покачили с 20% за предишната половин година. В Йемен, една от най-бедните арабски страни, цените на пшеницата са се удвоили от февруари, за два месеца олиото там е поскъпнало с 20%.

Потребителите са изправени пред избор какво изобщо могат да си купят, като храната отнема по-голяма част от домакинските бюджети, вероятно оставяйки по-малко за образование и здравеопазване. Така Нидал Маклуф, търговец от град Рамала на Западния бряг на река Йордан, казва че клиентите му са се ограничили само до най-необходимото. „Това лудо глобално увеличение на цените намали апетита за покупки", казва той.

Според изследване на гуверньора на Централната банка на Ливан, покупателната сила на ливанеца е намаляла с 10 - 15% през миналата година заради слабостта на долара, по-скъпия бензин и търговски стоки. Според друг икономист, цените на вносните стоки са нараснали с 145% от края на 2007 г. Ливанският паунд е обвързан към долара, покупателна сила има евро.

Арабските правителства се опитват да отговорят, но реакциите им се различават. Някои производители на петрол от Залива увеличиха заплатите на сънародниците си, приемайки риска да подхранят инфлацията в страната. Но гражданите на Саудитска Арабия бяха недоволни на 5% увеличение на заплатите през януари, тъй като съседните държави вдигната заплащането с по-голям процент. Тази седмица Саудитска Арабия намали вносните мита върху храни като замразено птиче месо, млечни продукти, растително масло, строителни материали.

Скромни износители на петрол като Египет, Сирия и Йемен запазват субсидиите за населението. Те бяха принудени да го строят, тъй като правителствената помощ се оказа жизнено важна. В Йордания субсидиите за горива бяха премахнати през февруари и за една нощ цените се повишиха с 76%. Сега правителството обещава да облекчи ефекта с повишаване на заплатите в публичния сектор и мрежи за социална сигурност.

В Египет над 14 милиона души живеят с по-малко от $1 дневно, докато инфлацията достигна 12% през февруари. От години Египет предоставя евтин хляб на работещите бедняци, за да им помогне да оцелеят и да смекчи социалното недоволство. Тази година в опашките за субсидирания хляб загинаха 11 египтяни от началото на февруари.

Премиер министърът на Египет Ахмед Назиф обяснява, че хората, които преди са купували хляба си за повече пари на свободния пазар, вече не могат да си го позволяват и увеличават търсенето на евтиния правителствен комат. Освен това правителството на Египет забрани износа на ориз до октомври, за да удържи вътрешните цени.

Разбира се, богатите страни от Персийския залив биха могли да преотстъпят част от приходите си за по-бедните арабски държави, но досега „подобна подкрепа често е придружавана политически съображения", гласи завоалираният коментар на Ройтерс.

От програмата на ООН обаче действително считат, че Персийският залив трябва да започва да дарява по-големи суми на международните агенции, които да смекчават ефектите от бедността в региона. „С петролното богатство идва и степен на отговорност, особено щом цената на петрола прави тях даже още по-богати, а [цената на петрола] е една от силите, която вкарва все повече хора в бедност за храна".
Снимка: Reuters