Засилване и разширяване на двустранното сътрудничество в областта на туризма предвижда одобреният от правителството проект на Меморандум за разбирателство между България и Чили.

Заложеният в него срок е 5 години с възможност действието му да се поднови автоматично за още пет години, съобщиха от Министерски съвет.

Документът предвижда страните да насърчават обмена на информация в областта на статистиката и образователните програми, туристическата реклама и промоцията, проучванията и проектите за изследване на развитието на туризма, законодателството и програмите свързани с туризма и неговото качество, устойчивото развитие и технологичните иновации.

Облекчава се и обменът на информация за програмите за развитие на туризма, които се осъществяват в двете държави с цел насърчаване на инвестициите в туристическите дейности в другата държава.

За Чили
Преди около 10 000 години мигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.

През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Той е приет за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие, но не е оставил никакви трайни следи по тези земи.

Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540-41), който основава поредица села. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.

Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.

През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.
В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20 в. страната приема редица аржентински либерали.

Характерно за чилийското развитие е силният флот и силната армия.
През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.

В началото на 20 в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнително честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.

През втората половина на 60-те години на 20 в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.

През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Лявата политика на Алиенде и сериозните икономически трудности на страната, съпроводени от социални вълнения водят до военен преврат през септември 1973 г. През следващите 16 години Чили е управлявано от военната хунта начело с ген. Пиночет.
През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.