В рамките на този месец чилийските бизнесмени, които оперират в Пекин, ще имат възможността да подпомогнат на място своята национална Banco de Chile. Индийците, работещи в Малайзия, скоро ще могат да направят същото, когато индийската Vijaya Bank получи окончателно разрешение и отвори в Малайзия свой клон.

Епохата, в която американските и европейските банки бяха единствената чуждестранна алтернатива в развиващите се страни отдавна отмина. Сега в тези държави нараства броя на банките, притежавани от банки от други развиващи се страни.

Тази тенденция е следствие на ръст на чуждестранните инвестиции и в търговията сред по-бедните държави, които изглежда имат преимущество, когато работят сред познати закони и обичаи. Според едно ново изследване на Световната банка, 27% от чуждестранните банки в развиващите се страни са собственост на банки от други развиващи се страни. По-голямата част от това линейно разрастване се случва на регионално равнище.

Банките в държави като ЮАР, Малайзия и Унгария се разклоняват в съседните си държави. Но вече редица интер-регионални примери, като този с Banco de Chile, започват да бият на очи.

Чуждестранното кредитиране също е във възход. Съвместното кредитиране на банкови групи в развиващите се страни е нараснало от само близо 700 млн долара до 6.2 мрд долара за периода 1985 - 2005 според финансовия доклад за глобалното развитие на Световната банка (Global Development Finance report).

"Това е естествено развитие, идващо от нарастването на търговията и икономическите отношения между южните държави", казва Нуриел Рубини от изследователската фирма Roubini Global Economics. Търговията между развиващите се страни също се е увеличила, подпомогната от вече приетите регионални търговски съглашения, като нараства по-бързо от търговията по оста Север - Юг. Увеличените търговски потоци означават повече клиенти в движение, а банките са склонни да следват клиентите си.

Общите езици и правни системи също играят роля в регионалното банкиране "без граници", защото банките, притежаващи знание за съседите си, имат преимущество пред по-богатите. Пристигането на чуждестранни банки означава по-големи възможности за страните с нисък доход, които в противен случай биха се лишили от редица банкови услуги. Нарасналата конкуренция има потенциал да подобри местните банкови системи. Според цитирания доклад, южноафриканската Stanbic увеличава ефективността на Обединената стопанска банка на Уганда, а Източноафриканската групировка Ecobank заздравява банките, които придобива в Западна и Централна Африка.

Но банките от региони със слаба регулация се излагат на риск, когато купуват в развиващите се страни. Има зависимост между факта, че на пазара навлизат всъщност не най-добрите банки и сигурността в банковата система. Банките от развиващите се страни могат да са непостоянни в кредитирането и при финансови кризи в собствените си страни да бъдат изложени на риск. Също така те могат да отнемат оскъдния кредит от добрите му ползватели у дома.

Въпреки, че обхватът на банките от развиващите се страни нараства, те остават дребосъчета в сравнение с банките от богатите страни. Банките от развиващите се страни държат само 5% от чуждестранните банкови активи във всички развиващи се държави и 27% от тези в икономиките, където годишните доходи са под 825$ на глава. Когато броят на банките нараства, се очаква да го последва и ръст на активите. С разрастването на търговията, инвеститорите в другите развиващи се страни са по-склонни да използват местните клонове на познати банки.