Банковите пазари на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпяха съществени промени през последните години. Докато някои държави, като Унгария и Чехия, вече имат добре развита банкова система, то други пазари все още не са изцяло развити и им предстои дълъг път, за да достигнат степента на проникване, характерна за страните от Еврозоната. През последните десетилетия банковите пазари в ЦИЕ бяха силно повлияни от политическите промени в региона.

В миналото социалистическите банки играеха преди всичко счетоводна роля в планираното разпределение на ресурсите, чиито лихвени проценти бяха определяни по административен път. Спазването на кредиторските права и фалитът не съществуваха. Трансформацията на социалистическите банкови системи беше обречена на трудности. Кредитните портфейли на тези банки бяха наследени от централно планираната икономика, в която кредитът беше предоставян не по пазарни принципи, а според политическите цели.

След падането на комунизма банковите пазари станаха нестабилни. Промишлеността наследи структурни проблеми от комунистическата епоха: голям брой лоши кредити, структурна сегментация, държавна собственост и, като цяло, висока концентрация в банковия сектор. Практиката на финансиране на губещи предприятия продължи и в етапа на промените. Затова много от страните на ЦИЕ претърпяха повече или по-малко тежки банкови кризи към края на 90-те, което породи по-драстични реформи.

След няколко години на несигурност, секторът се стабилизира благодарение на поредица от изпитани мерки, включващи отделяне на търговските банки от централната банка, либерализация на лихвените проценти, обновяване на кредитните портфейли, преструктуриране и приватизация на държавните банки и техните предприятия кредитополучатели, отваряне на банковата система към частни и чуждестранни дружества в ранен етап от прехода.

Започнаха да се реализират дейности по сливане и придобиване, и редица чуждестранни инвеститори станаха стабилни мажоритарни акционери в най-големите банки на региона. Чуждестранни банки управляват голяма част от банковите активи в региона, като също така предоставят конкурентен бенчмарк (стандарт, който служи като база за сравнение - бел. ред.) за останалите банки на местни собственици. Процесът на присъединяване към ЕС повиши защитата от закона и политическата сигурност в много страни от ЦИЕ, и допълнително стимулира икономическия растеж.

В зависимост от икономическо развитие на страните от ЦИЕ те се класират в категориите "възникващи пазари" (т.е. Сърбия, България, Румъния), "развиващи се пазари" (т.е Унгария, Полша) и "развити пазари" (Еврозона).

Страните от ЦИЕ показват впечатляващ потенциал за развитие. Ниската степен на проникване на общата стойност на заемите в ЦИЕ създава основа за силен ръст на кредитирането в съответния регион. Основните движещи сили за ръста на заемите в повечето страни са услугите към физически лица и ипотечните кредити - следствие от повишаващия се БВП на глава от населението и съответно нарастването на потребителското търсене на стоки и жилища.

Различията между Еврозоната и страните от ЦИЕ, отнасящи се до съотношението обща стойност на депозитите към БВП, са много по-малки в сравнение с общата стойност на заемите към БВП. Това се базира на факта, че растежът на заемите започна много по-късно от този на депозитите. Докато депозитите са на едно сравнително високо ниво в страни като Чехия и Хърватия, във възникващите банкови пазари голяма част от парите все още се държат в личните касички и сейфове. Очаква се търговските банки да продължат да изместват „домашния трезор" с нарастване на доверието в банковия пазар. Навлизането на чуждестранни играчи обикновено има положителен ефект върху доверието в банковия пазар.

Състезанието с цел достигане стандартите на Еврозоната е в разгара си: банковият пазар на СЕЕ продължава да предлага както атрактивни темпове на растеж, така и впечатляващ потенциал за подготвяне на почвата, благодарение на все още ниската степен на проникване на пазара. Съотношението обща стойност на текущите активи към БВП в Еврозоната е около 200%, докато много страни от СЕЕ все още не са преминали границата от 100%. Очакваме растежът на БВП във всички страни от СЕЕ да се задържи на ниво над средното за Еврозоната. За да достигне по-висока степен на проникване на пазара, се очаква банковият сектор да расте със значително по-бързи темпове, отколкото тези на БВП в СЕЕ.

От всички банкови продукти и услуги, се очаква потребителските и ипотечни кредити да предложат най-атрактивните печалби и най-високи темпове на растеж, подкрепени от увеличението на БВП на глава от населението и нарастващото доверие в банковия сектор. Докато в дълосрочен план се очаква нетните лихвени нива в СЕЕ да се приближават до по-ниските нива в ЕС, условията в страните от Централна и Източна Европа дават възможност да се въведат по-ефективни продукти. Те ще компенсират поне частично натиска в резултат на спадащите нива на лихвените проценти. Растежът на заемите ще бъде по-висок от този на депозитите: съотношение общи стойности на депозитите към БВП е вече по-близо до средното за ЕС, отколкото съотношението кредити/ БВП. Нарастващите обеми на заемите неизбежно ще доведат до активи, обременени с по-висок риск.