Независимо от редица предупреждения през последните 15 години за липсата на представяне на жените в най-високите ешалони на бизнеса, ситуацията почти във всички европейски страни досега не се е подобрила, пише The Independent.

Жените заемат едва 8.5% от високите корпоративни постове в най-големите 300 компании на Европа според изследване на Европейската мрежа на жените професионалисти и консултантската компания Mercer.

Има големи различия в страните от ЕС в това. Скандинавските страни осигуряват най-голям достъп на жени до ръководни професии: от членовете на бордове на големи компании, 28.8% в Норвегия и 22.8% в Швеция са жени.

В Испания и Италия се залита към другата крайност: съответно 4.1% и 1.9% от фирменото представителство са за прекрасния пол. Но Люксембург и Португалия са истински шампиони, защото в бордовете на компаниите в тези страни жени няма.

Полът оказва решаващо значение за професионалната позиция. Само 11 процента в класацията топ 100 на жените заемат директорски позиции в бордовете, докато при мъжете процентът е 35%, само 8% от жените оглавяват комисии, за разлика от 27% от мъжете.

Ако се запазят сегашните нива на ръст на женското участие в бордовете на компаниите, равенство между половете може да се очаква към 2065 г.

Авторите на изследването са били изненадани, че автобиографиите на жените са по-бедни откъм съдържание от тези на мъжете: изненадата идва от това, че в природата на жените е да бъдат забелязвани. Изглежда отговорът е, че жените са и по-скромни и не дължат задължително да изтъкнат в автобиографиите си всичко, което са постигнали. Разбира се, скромността се преобразява в унищожителна агресия, ако дамите са решили на всяка цена да напреднат.

В резултат на присъщите на пола психологически различия в подаването на информация за себе си, в Интернет търсачките е много по-трудно да се намерят данни за професионалното минало на жените, отколкото за мъжете. А липсата на присъствие в Мрежата сериозно може да навреди на кариерата.

Друга изненада е била, че мъжете-членове на бордове са „отлюспвани" средно по два пъти, за сравнение с 1.5 пъти за жените. Мениджъри преди да станат членове на бордове са били 57% от жените и 84% от мъжете.

Специалисти в мениджмънта разсъждават, че двата главни фактора, пречещи на професионалното израстване на жените, са липсата на показност и на минал опит. Някои жени още се възпират да надигнат глава - но да си член на борд е въпрос на публичност и жените трябва да излязат на преден план.

Много мъже директори искат да назначават жени в борда си, но се оказва, че няма достатъчно подходящи канидатури на пазара на труда. Жените засядат във функционални професии като човешки ресурси и маркетинг и не се сдобиват с онзи широк опит на движението по всички управленски структури на компанията. Фактът, че ролите на HR и на маркетинга вече не са командни в компаниите, също не помага много на жените.

Жените създават семейства и това е свързано с прекъсване на кариерата за определен срок, но при желание те могат да натрупат нужния опит преди това. Въпросът е за готовността за поемане на рискове: преди да се кандидатират за дадена позиция, жените държат да притежават 95% от предявените изисквания, за мъжете процентът е 75%.

Но общият извод е, че макар и бавно, нещата в професионалната равнопоставеност на половете се движат в правилната посока.

Установен е и главният управленски недостатък, преодоляването на който може да се превърне в голямо благословение за компаниите: липсва установена практика, която предоставя на жените възможността за висококачествена добре платена работа на непълно работно време.

Жените искат да въртят семейство и да имат висока кариера, но предлаганата им работа не се оказва достатъчно гъвкава. Така че все повече жени се отказват да се борят с бетонираното от работодателите работно време, които работодатели им натякват, че семейният живот е  недостатък, а децата окови, и чисто и просто започват собствен бизнес. До 42% от малкия бизнес във Великобритания се притежава или съпритежава от жени.