На Балканите, регион с население от над 55 милиона души, цари пълен безпорядък, а най-объркано е положението в България, където кметът на София Бойко Борисов наследява това, което той самият нарича "пълен колапс на страната", след като смачка управляващите социалисти на парламентарните избори през уикенда, според анализ на Амброуз Еванс Причард, публикуван в британския вестник Telegraph.

Бившият карате треньор, който според Причард се е научил на политика като бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков и на бившия премиер Симеон Сакскобургготски ("бившето дете-цар"), е обещал да изтреби местната мафия и да спре растежа на бюджетния дефицит.

В анализа се посочва, че подобно на Латвия, в България действа механизъм на валутен борд, обвързан с еврото и с еднакво мрачни резултати. Паричната политика е била прекалено хлабава през това десетилетие заради нуждите на бързо развиващата се икономика.

Дефицитът по текущата сметка е достигнал 25% от БВП през 2008 г., най-високият от 80 развиващи се пазари в света, следени от рейтинговата агенция Fitch. Брутния външен дълг е достигнал 102% от брутния вътрешен продукт. А експанзията в сектора на имотите е извън всякакъв контрол. Според Причард, ако Латвия може да служи за пример с петнадесет месеца напред за развитието на икономическия цикъл в България, цените на имотите у нас могат да паднат с 50%.

"Макро икономическата ситуацията в България е ужасна", според Ларс Кристенсен, директор на отдел развиващи се пазари в Danske Bank.

"Чуждестранните инвестиции падат рязко. А спадът на икономиката се ускори през май и юни. И макар смяната на правителството да носи някакво подобрение, не бих изключил свиване на БВП от 15% до 20% от неговия миналогодишен пик", смята Кристенсен.

Той е загрижен, че негативите от този спад ще ударят други страни, тъй като  основните кредитори на българската икономика са Гърция, Унгария и Италия.

Причард посочва, че гръцката централна банка вече е казала на заемодателите - главно на Националната банка на Гърция, EFG Eurobank, Alpha и Pireaus - да не отклоняват средства от спасителния пакет за банковата система в размер на  €28 милиарда евро към  балканските си дъщерни дружества, с оглед на големия "кредитен риск".

Според Причард това нарушава политиката на ЕС за поддържане на стабилността на банковите филиали в Източна Европа, но Атина има малък избор, с оглед на собствените й икономически проблеми.

Западноевропейските банки са отпуснали заеми в размер на  €1.7 трилиона към страните от бившия комунистически блок, посочва Причард.

Според плана на Г20 приет в Лондон през април, Международният валутен фонд получава $750 милиарда, за стабилизационни заеми, голяма част от които, за страните от Централна и източна Европа, докато пролетното възстановяване не направи по-лесно за региона да рефинансира чуждестранния си дълг. Но в ядрото си проблемът остава неразрешен, смята Причард.

МВФ обикновено изисква силно намаление на дефицита на страните, като условие за отпускане на заем, а този път ЕС се присъединява към фонда.

Според Нийл Шиъринг от Capital Economics съществуват признаци, че дефлацията може да реши част от проблемите:. "Латвийците приеха 20% понижение на заплатите. Това е болезнен процес, но корекцията започва да работи. Съществуват очевидни рискове, но не мисля, че ще има криза от азиатски тип в Източна Европа."

Но песимистите са повече. Ханс Ридекер от BNP Paribas счита, че "безработицата в България може да достигне 20% или повече. Това ще доведе до социална нестабилност."

Според Причард рисковете варират според страната. В Румъния цари фискален хаос, но страната има повече място за маневриране с оглед на плаващия курс на валутата и това, че тя вече си осигури кредитна линия от $26 милиарда от МВФ.

Самир Пател от Research2 смята, че Сърбия, Хърватска, Македония, Албания, Черна Гора и Босна ще се нуждаят от „постоянен приток от външен  капитал, за да поддържат икономиките си.

„Ако Балтийските страни са кошмар за Швеция, Балканите могат да станат такъв за Гърция, Италия и Австрия. В Южна Европа има риск от тежка икономическа криза“, счита той.