Европейската комисия ни е ощетила, определяйки квотите за емисии на парникови газове и правителството трябва да вземе мерки, за да повлияе на това решение. В противен случай то би имало пагубен ефект за икономиката ни и в частност производствения ни сектор - така можем да обобщим становището на Българската стопанска камара относно решението на Комисията от 26 октомври 2007г., изпратено в открито писмо до ключови членове в правителството и българския парламент.

Определените общи разполагаеми квоти за 2007 и 2008-2012г. от 42.27 млн. т. СО2 екв. ограничават драстично възможностите за развитие и растеж на основните предприятия от енергетиката, металургията, производството на цимент, хартия и целулоза, строителна керамика, стъкло, химия и др., твърдят от камарата.

При взимането на решението не са отчетени ред фактори  като реалните възможности за ръст на икономиката ни, нарастващият дял на индустрията в българския БВП, изпреварващият ръст на въглерод интензивните сектори в икономиката, ниската натовареност на производствените ни мощности (71%) спрямо средната за ЕС (85%).

Според БСК решението дискриминира индустрията на България.

То залага по-нисък ръст на разполагаемите квоти спрямо приетите за референтни емисии за 2005 г., вкл. по отношение на страни с идентичен и по-висок икономически ръст и с относително пълно натоварване на мощностите.

Средногодишно квотите представляват намаление от 37.4% спрямо предложеното от българска страна. Намалението за България следователно е много по-голямо от средното такова за останалите страни-членки на ЕС, спрямо предложеното от тях (10.5%).

Според мнението на камарата, решението не е правилно, погледнато и от техническа гледна точка. ЕК неправилно е взела данните за емисиите за 2005 г., посочени от България в нейния план, като изходна точка за анализ и оценка.

Комисията не е взела предвид затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй, чиято експлоатация елиминира средногодишно емисии от над 7 млн. т. СО2 екв. Само по този елемент към годишното количество разпределени квоти следва да бъдат прибавени не по-малко от 8 до 9 млн. т. квоти в зависимост от различните сценарии за ръст на БВП и въглеродна интензивност на икономиката.

Комисията оценява въглеродната интензивност на българската икономика, като използва номиналния БВП, вместо БВП изчислен по паритета на покупателната способност (за България разликата е над три пъти при съотношения 1:1 при зрелите икономики на развити страни членки на ЕС). По този начин неправомерно се завишава потенциалът за намаляване на емисиите при крайното изчисляване на общото средногодишно количество разполагаеми квоти.

При решението Комисията не се е позовала на ред документи от изключителна важност, а е посочила мнения на „независими експерти", което не изключва конфликт на интереси.

В част от писмото от Камарата обясняват предвижданите негативни последствия за българската икономика.

Според изчисленията на БСК при цена 30 евро на тон СО2 екв. при наложената квота ще покачи себестойността на българската индустрия с 770 млн. евро годишно. Това ще доведе и до нарастване на цените на топло и електроенергията за бита и индустрията и съответно на други стоки.

Възможно е съкращаването на производствои работни места в секторите, поддатливи на конкуренция от трети страни (цимент, желязо и др.), както и фалит на отделни предприятия.

Като последствие  би се влошил също  инвестиционния климат и междуотрасловите връзки.

БСК посочва и възможните стъпки, които българската държава би могла да предприеме.

В съответствие със съществуващи процедури трябва да бъде стартирана официална процедура за постигане на ново решение на ЕК, което да замени и допълни това от 26 октомври 2007г. От Камарата препоръчват още да се проучи практиката на Съда на европейските общности по аналогични дела, повдигнати от новите страни членки и да се обърне внимание на приложената аргументация.

Същевременно следва да бъдат предприети действия за преразглеждане на квотите по инсталации и сектори, като се елиминират съществуващи дефекти на националния разпределителен план и се отчетат преходните периоди, договорени от България.