„Бюлетини под юргана", четем от първата страница на „Стандарт"
Чували с бюлетини се разнасяха като картофи в нощта след изборите. Изнервени членове на секционни избирателни комисии в столицата бяха принудени да висят с часове в студа пред зала "Универсиада", за да предадат документите. Някои не издържаха и отнесоха талоните с народния вот по домовете си. Други пък ги зарязаха край пейки и кофи за боклук, докато им дойде редът. Същият хаос цареше и в областните градове. "Опашките се образуваха, след като за час пред залата дойдоха над 5000 души", обясни шефът на софийската ОИК Марина Белчева. За капак в 80% от протоколите бяха открити грешки, което допълнително забави приемането. От РЗС и БСП дори поискаха касиране на вота в столицата. "Става въпрос за технически грешки, които не променят резултатите", обясниха обаче от ЦИК. Като компенсация за ходенето по мъките хората с чувалите ще вземат по 60 лева бонус.
Още по темата от „Стандарт"

„Кабинетът планира съвсем да стопи фискалния резерв през 2012 г.", прогнозира от първата си страница „Сега"
Въпреки че българите са европейците с най-ниски доходи, кабинетът "Борисов" реши да засрами европейските си колеги, като заложи свръхзатягане на финансовата дисциплина догодина. Министерството на финансите записа в проектобюджет 2012 дефицит от едва 1.3% вместо спряганите досега 2.5%. Голямата мистерия обаче е как ще се постигне това, след като се предвижда минимален ръст на икономиката от 2.9%. Най-вероятно цената ще е поредното намаляване на фискалния резерв, който според плановете за 2012 г. може да падне от сегашния минимум от 4.5 млрд. лв. до общо 3 млрд. лв., както и увеличение на държавния дълг от сегашните 11 млрд. лв. на 15.3 млрд. лв.

Най-странното е, че наред с описаните мерки за фискална дисциплина вчера министрите се надпреварваха с оптимистични обещания за увеличаване на разходите - като увеличаване на минималната работна заплата с 20 лв. до 290 лв. от 1 април 2012 г.

"Бюджетът за 2012 г. в номинал е същият като този за 2011 г. В разходната част се предвиждат около 20 млн. лв. по-малко заради целта всяка година дефицитът да бъде намаляван", обясни сметките си финансовият министър Симеон Дянков след извънредното заседание на кабинета вчера. Незначително свиване на разходите се наблюдава в секторите държавни служби, минно дело, горива, енергия, селско стопанство, транспорт и съобщения и др. Пренасочват се пари от МВР за образование, култура и спорт.

Икономисти и представители на бизнеса обаче се усъмниха пред "Сега" в сметките на правителството. Според проектобюджета няма промени в данъчното облагане, така че оттам не може да се очаква значително увеличение на приходите. Подсилване на приходната част не може да се получи и от нарастване на производството, тъй като заложеният ръст в икономиката е едва 2.9% вместо предвижданите 4%.
Още от статията на „Сега"

„Бюджет 2012: Без реформи, но с амбициозни инвестиции", обобщава от първата си страница „Дневник"
Реформите в публичния сектор няма да са приоритет на правителството и през следващата година. В проекта за "Бюджет 2012", който кабинетът обсъди на извънредно заседание вчера, парите за повечето министерства са същите като през тази година.

Това означава, че няма да има съкращения и преструктурирания, които да доведат до по-висока ефективност в администрацията и държавните структури и намаляване на разходи. В същото време правителството очаква двойно свиване на бюджетния дефицит заради увеличение на европарите с амбициозните 80%.

Това трябва да помогне на държавата да изпълни и друга заложена цел - повишаване на инвестициите й с 43% до 5.2 млрд. лв., което може да се разчита като антикризисна мярка. Досега с отлагането или липсата на някои ключови реформи (като пенсионната и административната или сагата с БДЖ) свиването на бюджетния дефицит ставаше основно с орязване на инвестициите.

Въпреки все по-големите опасения за нова рецесия в Европа правителството продължава да дава твърде оптимистични прогнози за икономиката и потреблението в България, показва и макрорамката.

Други ключови неща в бюджет 2012

- Въпреки че не е предвидено в бюджета, минималната заплата може да нарасне до 290 лв. от април по предложение на социалния министър Тотю Младенов. Идеята се подкрепя от колегата му Симеон Дянков

- Пенсиите няма да бъдат повишавани през следващата година. Без промяна остават осигуровките, социалните плащания и обезщетенията

- Държавата може да бръкне по-дълбоко във фискалния резерв. Предвижда се минималният му праг да падне до 3 млрд. лв. при 4.4 млрд. за 2011 г.
Още по темата от „Дневник"

„290 лева минимална заплата догодина?" пише „24 часа"
Минималната работна заплата може да стане 290 лв. вместо сегашните 270 лв., но от 1 април 2012 г. Размерът на социалните плащания, които са вързани с нея, засега не се променят. Това предвижда бюджетът за догодина, обявен на сайта на финансовото министерство. Документът бе обсъден от правителството, но ще бъде одобрен окончателно следващия понеделник.

Дотогава ще се търси съгласие със синдикатите и работодателските организации по идеята минималната заплата да се увеличи. На държавата това ще коства около 25 млн. лв., каза министърът на финансите Симеон Дянков.

Новите разчети не предвиждат увеличение на пенсиите. Бюджетът за социални плащания, както и по повечето държавни функции, остава както тазгодишния. По думите на Дянков бюджетните разходи ще намалеят с 20-30 млн. лв.

МВР ще получи 6-7 млн. лв. по-малко, което е намаление от под процент спрямо тазгодишния му бюджет от 1,006 млрд. лв., който бе сред малкото неорязани през 2011 г.

Ще се търсят икономии по използването на специални разузнавателни средства и от парите за ДАНС, каза вътрешният министър Цветан Цветанов. С най-много - 20%, е орязан бюджетът за разузнаване, но министър Дянков не пожела да съобщи какви са мотивите за това.
Още от статията на „24 часа"

„2000 гръцки компании „емигрирали" у нас за две години" е едно от заглавията от първа страница на „Класа"
Финансовата и икономическа криза, която разтърсва съседна Гърция, е от полза за България, като за последните 2 години около 2000 компании са преместили дейността си у нас. Това посочи финансовият министър Симеон Дянков в интервю за германския в. "Ди Велт". По думите му привлеченият капитал се оценява на 1 млрд. евро. „При нас ДДС е 20%, а в южната ни съседка е 26%, плоският данък е 10%, а в Гърция той е 28%", изтъква финансист номер 1. Сега България е убежище за гръцки компании, инвеститори и капитали, категоричен бе той и изрази надежда южната ни съседка да тръгне по по-добър път на развитие.

Близо 800 компании се очаква да преместят дейността си у нас до края на годината, предаде GreekReporter. Изданието уточнява, че България е привлекателна дестинация, тъй като разходите за труд са четири пъти по-ниски от тези в Гърция.

Йоана Янару, ръководител на търговския отдел в гръцкото посолство в България, обяснява, че през последните десет години България е дестинация номер едно за гръцките компании, които местят бизнеса си в чужбина.
Още от статията на „Класа"

„Гръцки фирми напомпаха икономиката ни с €1 млрд." е водещото заглравие от секцията „Бизнес и икономика" на „Монитор"
Притокът на капитали у нас от Гърция е близо 1 милиарда евро, съобщи в интервю за германския вестник „Ди Велт" финансовият министър Симеон Дянков. Заради сериозната криза в южната ни съседка само през последните две години близо 2000 компании са се прехвърли от Гърция в България. Освен това много гръцки граждани са вложили парите си в български банки, съобщава още Дянков. При все това "бих предпочел съседът ни да е по-добре, това би стимулирало търговията" между двете страни, казва още финансовият министър, цитиран от Франс прес.

В интервюто Дянков отбелязва още, че финансовата и икономическата криза, която разтърсва гръцките съседи, облагодетелства България. "Сега се създава впечатлението, че гърците са по-зле от нас, а това ни помага много като правителство", допълва Дянков, съобщи БТА. Дълго време българите, които правеха жертви, за да поддържат дълга си на едно от най-ниските равнища в Европа (16 на сто от брутния вътрешен продукт през 2010 година), гледаха със завист гръцките си съседи заради по-високия им жизнен стандарт. Сега България служи за убежище на компании, инвеститори и гръцки капитали. "Ние сме облагодетелствани от факта, че климатът за компаниите в Гърция се влоши", коментира още Дянков.

Според сайта GreekReporter.com присъствието на гръцките компании в България се оценява на 3 млрд. евро, като са създадени 100 хил. нови работни места. Той отбелязва още, че гръцките компании напускат родния си пазар и местят бизнеса си в България, където разходите за работна ръка са 4 пъти по-ниски.
Още от статията на „Монитор"

„Българите одобряват тавана на агросубсидиите", информира „Труд"
Над 78% от българите, участвали в анкета на земеделското министерство, подкрепят плановете на Европейската комисия от 2014 г. да се въведе таван за агросубсидиите от 300 000 евро за ферма.

Анкетата е публикувана в интернет на адрес www.mzh.government.bg. Гласуването на страницата продължава и всеки заинтересуван гражданин може да се включи в нея, уточниха от министерството.

До неделя своя вот в допитването на агроведомството бяха дали 218 души. От тях 25,23%, или 55 души, са отговорили, че подкрепят лимита с мотива, че в момента субсидиите не се разпределят правилно. Според 53,21% (116 души) ограничението е необходимо, защото така ще бъдат насочени повече пари към малките и средните производители.
Още от статията на „Труд"

„Заради Евро 6: Бум в продажбите на камиони", съобщава „Стандарт"
Тенденцията за увеличаване на продажбите на нови камиони у нас ще се запази през 2012 г. Дори се очаква още по-голям ръст, отколкото през първите девет месеца на тази година от над 70%. Това прогнозира пред "Стандарт" маркетинг мениджърът на вносителя на камионите Volvo у нас "Волво България" Ина Игнатова. Очакваният ръст на продажбите се дължи на екологичния стандарт Евро 6 за товарните возила, който влиза в сила от 1 януари 2013 г. От тогава в ЕС няма да могат да се продават нови камиони, отговарящи на валидния в момента стандарт Евро 5. Новите камиони по Евро 6 обаче ще бъдат по-скъпи от продаваните в момента заради по-модерните и екосъобразни двигатели, които ще замърсяват по-малко околната среда. Затова собствениците на транспортни фирми ще предпочетат през 2012 г. да закупят нови возила на по-ниски цени, за да избегнат по-сериозните харчове след това, обясни Игнатова. В България обаче много фирми предпочитат да купуват камиони втора употреба, за които няма никакви забрани, независимо от възрастта им и изхвърляните вредни газове.

Един камион, отговарящ на стандарта Евро 6, ще изхвърля в атмосферата около 100 пъти по-малко вредни емисии от старите камиони по улиците, каза директорът по екологичните въпроси на Volvo Trucks Хенрик Клоо.
Още от статията на „Стандарт"

„Дянков: България печели от гръцката криза", информира „Сега"
Кризата, която разтърсва Гърция, е от полза за България, а българите "до известна степен са щастливи от нещастието на гърците", откровеничи вицепремиерът Симеон Дянков в интервю за "Ди Велт". По думите му гръцките компании търсят убежище от кризата у нас. Само за 2 години 2000 гръцки фирми и 1 млрд. евро са емигрирали в България, не крие задоволството си Дянков.

Дълговите проблеми на Гърция принудиха премиера Папандреу да прокара план за увеличаване на данъците и намаляване на публичните разходи, за да запълни бюджетната дупка. Това доведе до влошаване на бизнес климата в страната и накара много местни фирми да обърнат поглед към България, където разходите за труд са четири пъти по-ниски от тези в южната ни съседка. Магнит за гръцките компании са основно плоският данък и лесната процедура за регистриране на нова дейност, посочва Йоана Янару, ръководител на търговския отдел в гръцкото посолство у нас.
Още от статията на „Сега"

„HSBC ще разработи и схема за руско финансиране на "Белене", разкрива „Дневник"
Българският енергиен холдинг (БЕХ) е възложил на консултанта - британската банка HSBC, да изработи схема за финансиране на проекта АЕЦ "Белене" от компании от групата на "Росатом", съобщиха от холдинга. От дружеството все пак допускат и други потенциални източници на дългово финансиране.

В началото на октомври Москва изяви готовност да осигури изцяло средствата за построяването на втора ядрена централа в България. "Връщането на кредита ще е за сметка на приходите от продажбата на тока от АЕЦ "Белене".

По този начин България вече няма да даде нито един лев за строежа на "Белене", а ще получи работеща електроцентрала, която сама ще погаси своите дългове, реализирайки електроенергията си на европейския пазар, който тогава вече ще е дълбоко интегриран", обясни тогава зам.-шефът на държавната руска компания "Росатом" Кирил Комаров.

България няколко пъти променя мнението си за финансирането на проекта "Белене". В средата на март 2010 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че централата или ще бъде построена с еврофинансиране, или няма да бъде построена. Три поредни години Москва предлага да финансира частично проекта, но за момента получава отказ.

От БЕХ обясниха, че до 31 март 2012 г., освен да бъдат определени по-точни параметри за финансиране, HSBC ще трябва да направи първоначално проучване на пазара, за да установи какъв е интересът от потенциални стратегически инвеститори и да започне дискусия между всички заинтересовани страни.
Още от статията на „Дневник"

„Земеделските стопанства у нас са намалели с 44%", съобщава „Класа"
За периода 2003-2010 г. земеделските стопанства у нас са намалели с 44 %, твърди портал Европа, позовавайки се на данни от Евростат. Според европейската статистика през 2010 г. броят на земеделските стопанства в ЕС е 12 милиона, а земеделската земя е около 170 милиона хектара. В сравнение с 2003 г. броят на земеделските стопанства е намалял с 20%, а площите са намалели с 2%. Средната площ на земеделските земи, притежавани от стопанствата преди няколко години, е около 12 х.а., а днес тя е нараснала до 14 хектара. Данните са предоставени от Евростат в рамките на селскостопанския обзор за 2003-2010 г., който се публикува в Европа за първи път, съобщава портал Европа.

Към днешна дата според статистическите данни на седем държави от ЕС се падат 80% от всички земеделски стопанства в Европа. Най-голям брой земеделски стопанства през 2010 г. са били регистрирани в Румъния (3,9 млн. стопанства, т.е. 32% от общия брой на предприятията в ЕС-27). На второ място е Италия, която притежава 13,5% от всички стопанства (1,6 млн. стопанства). След това са Полша (1,5 млн. стопанства, 12,5%), Испания (1 млн. стопанства, 8,2%), Гърция (0,7 млн., 5,9%), Унгария (0,6 млн., 4,8%) и Франция (0,5 млн., 4,3%). Броят на земеделските стопанства е намалял в периода от 2003 г. до 2010 г. във всички държави членки с изключение на Малта и Швеция. Най-голям спад се наблюдава в Естония (-46,6%), България (-44,2%), Латвия (-34,4%) и Полша (-30,7%).

България е на първо място по ръст на обработваемите площи за периода 2003-2010 г. с увеличение от 24,7%. Това показват данните на европейската статистическа служба. По този показател след страната ни се нареждат Латвия с ръст от 19,9% и Естония с повишение от 18%. Най-голям спад е регистриран в Кипър - 24,3%, Словакия - 9,4% (в периода 2003-2007 г.) и Австрия - 8%.
Още от статията на „Класа"