Когато по-философски настроени общественици се опитват да насочат вниманието на публиката към наистина глобални проблеми, те понякога използват похвата на „космическия наблюдател". Това хипотетично същество ни гледа отгоре и най-често се учудва на постъпките ни.

Нека помолим космическия наблюдател да погледне към България. Да речем, че фигурите на нашите политици са твърде дребни и незабележими и наблюдателят няма да им се удиви твърде много. Но че нещо става по българското крайбрежие личи и отвисоко. Строят се хотели за масов туризъм.

Ясно е, че туристът търси на първо място удоволствие. Но има и друга страна на монетата - домакинът. Каквото удоволствие предлагаш, такива туристи и ще имаш. Понякога ми е жал за гостите на страната ни, които са попаднали в бетонния плен на морските курорти.

Нека действително си признаем, че повечето чуждестранни туристи виждат България през призмата на механи в битов стил и мустакати сервитьори. Всеки си гледа бизнеса, не искам да съм досаден моралист.

По-възмутителното в случая е, че национални ценности като Рилския манастир започват да се нагаждат за угода на масовия турист - консуматор. Ако Златните пясъци и новите концепции за туризма в Созопол бяха действително всичко, което познавах от България, тук нямаше никак да ми харесва.

Може би е малко прекалено да искаме от космическия наблюдател да задържи вниманието си върху малка България по-продължително време, затова нека се прехвърлим върху погледа на чужденеца.

На страниците на в. „Таймс" една позитивна млада англичанка е описала нейната „истинска България". „Дойдох на Черноморския бряг, преситен от пакетен туризъм и започнах да се чудя какво изобщо е България. След които тръгнах към вътрешността на страната". Карен Макинтайър е имала късмета да попадне в Стария Пловдив.    

В описанието й по-нататък изобилстват думите живописен, чаровен, скрито съкровище. Амфитеатърът „спира дъха й". Влиза и в българска православна църква: „колоните сякаш ще се срутят всеки момент, но службата бе магическа и прочувствена". Следват лениви кафенета и радост от изобилието на котки в Стария град.

Представете си, че голяма част от туристите, които донасят в страната ни няколко  милиарда евро, не виждат нищо подобно на Стария Пловдив, Трявна или Широка лъка. Представете си стереотипен хотел, претъпкан плаж, обслужващ персонал който сами си знаем какъв е.

Нека сега си представим един туризъм, насочен към хората, които имат някакви културни интереси. Преди 12 месеца се опитах да фантазирам с текста „Какво ще се промени за българите след първи януари 2007". Промени се - увеличава се броят на европейците, които идват у нас, за да видят що за хора сме. От домакините зависи какво ще видят те.

„Ако имате някога в скоро време път през България, ще ви кажа да забравите морския бряг или столицата  и да вземете влак за Пловдив, за да усетите частица от истинската България ..." За столицата не знам. Но не съм склонен все още изцяло да отписвам крайбрежието.