Ежегодният Руски икономически форум в Лондон се е използвал досега от мнозина богати бизнесмени и политици като начин да разпуснат извън родината си, коментира британската медия Telegraph. Но тази година тези, които са взели участие в изложението, не са поставяли забавленията на първо място.

Говори се, че мнозина са били подучени от президента Путин да не взимат участие във форума, тъй като в момента отношенията между Москва и Лондон са доста кисели - Березовски, разследването на смъртта на Литвиненко, новият ракетен щит в Източна Европа - с две думи, има защо.

Все пак за редица руски компании, които искат да се разрастват на Запад, форумът е дал поводи за пиене на шампанско: сключени са замайващо много сделки. Най-силно е било представянето в енергийния сектор, което всъщност и трябваше да се очаква. А на върха на тортата от руски желания за доминиране на глобалния енергиен пазар стои черешката на ядрената енергия.

Русия има амбициозен двоен план. Желанието е да се строят повече атомни станции в страната, но и да се постигне ядрена експанзия в целия свят от Великобритания до Китай. По всичко личи, че Русия има интереси както към Азия и Близкия Изток, така и към Западна Европа. Обаче резултатите от допитване, осъществено от YouGov, показват колко трудно ще е на Русия да спечели позиции на международната сцена.

Изследването показва, че британските бизнес лидери са изпълнени с подозрение към придобивания на руските енергийни гиганти Газпром и Роснефть на Острова. А анекдотично изразено, страховете от руската експанзия се нажежават още повече, когато става дума за  атомна енергия. Въпреки това, Русия вече има преуспяващ бизнес в някои области на ядрения сектор.

Ръководител на консултантска фирма за ядрена енергия твърди, че наследството от ядрени бойни глави, за които е необходим високообогатен уран, дава на Русия изключителен капацитет на пазара за доставки на енергия. Русия е важен международен доставчик на уран, който за граждански цели се обогатява до по-ниско равнище по сравнение с военните нужди. Освен това Русия приема радиоактивни отпадъци - главно от Франция.

Но за да може Русия да постигне по-изгодно приложение на ядрения си потенциал, то тя трябва да преодолее спомена за най-страшното ядрено бедствие в своята история. Експлозията в реактора на Чернобил през 1986 не само разруши много човешки съдби и потъпка ядрената гордост на Русия, а също така доведе до 20 години прекратяване на развитието на нови ядрени технологии.

Има знаци за възстановяване. Отчасти за да запази запасите си от нефт и газ за пазара, който в бъдеще се очаква да става все по-доходоносен, отчасти да спази задълженията по протокола от Киото, Русия планира да изгради 35 нови ядрени реактора у дома до 2020.

В момента АЕЦ дават около 16% от производството на електроенергия в страната. Говорител на Росенергоатом, организацията, която управлява използването на ядрената енергия вътре в страната, счита, че до 2020 ядрената енергия ще носи 20% от производството на електроенергия, а в следващите периоди до 30%.

Миналата седмица Русия започна нов проект, според който бившите атомни подводници ще станат плаващи баркаси, които ще се изпращат в различни части на страната за да ги захранват с енергия.

За да се справи с новата си програма Русия се нуждае от ядрени специалисти. Повечето руски ядрени физици са около петдесетте, а години след Чернобил ядрена физика на практика не се преподаваше в университетите. Сега това се променя и парите влизат в университетите, за да се създаде ново поколение специалисти за нуждите на руските енергийни компании, които искат да пробият в ядрения сектор.

Изпълнителният директор на енергийния конгломерат En+, една от компаниите контролирана от олигарха Олег Дерипаска, е казал: „Осигуряваме финансиране за преподаването на ядрена физика в университетите в Русия, така че знанието да не се загуби когато настоящото поколение инженери излезе на пенсия през следващите няколко години". Тези нови мозъци няма да останат затворени в страната, а ще могат да помогнат и на руската ядрена експанзия навън.

Русия започна да помага на Иран да строи ядрения си реактор в Бушер. Макар проектът да породи редица недоволства и в момента да е преустановен поради деликатната ситуация, електроцентралата е била позволена от ООН и външна техническа помощ е била наложителна за избягване на бъдещ ядрен инцидент.

Освен това Русия гради АЕЦ в Индия и Тайван и има изгледи да стане част от голям проект за изграждане на ново поколение атомни централи в континентален Китай.

Най-новото е, че Русия спечели договора за изграждане на атомната електроцентрала в Белене, България. Сергей Кириенко, ръководител на Росатом, руската агенция за ядрена енергия, е казал по отношение на сделката в България: „Без преувеличение можем да кажем, че това показва руското връщане на европейския пазар на ядрени технологии".

Имаше и нервни, които считат, че Русия използва влиянието си както единствен доставчик на газ на България да циментира позицията си и виждаха в сделката поредно потвърждение на руския енергиен империализъм. Друг високопоставен експерт твърди: „Ще използва ли Русия позицията си в сектора на нефта и газа за обвързване, особено на старите си сателитни държави? Да. Но така биха направили и американците".

Анализаторите считат, че на Русия й предстои още много дълъг път докато започне да се взема на сериозно като участник в търговете за строителство в новата ядрена програма на Великобритания и още повече в САЩ.

Руските технологии са разработени с главен мотив военни цели. Западът също започна по същия начин, но в началото на 1970те постави на първо място гражданските цели. В европейската система комплексните изисквания за сигурност са си на мястото. На руснаците ще е твърде трудно да се конкурират.

Според руски енергийни експерти, направени са големи промени. В руските научни елитни среди се работи над нов дизайн на ядрените реактори и Русия може да си спечели доверие навън, работейки с чужди партньори, което е обща практика в ядрения сектор.

Пречка за Русия е, че докато тя има огромни запаси от високо обогатен уран от военното си минало, в земята няма сигурни запаси. Това може да се окаже проблем, тъй като повечето страни на пазара на нови ядрени реактори искат сигурност поне за 20 години напред. Все пак това не е непреодолима пречка.

Франция, която също няма уран, е един от най-големите ядрени играчи в света и получава урана си от партньорство. Естествен партньор на Русия е Казахстан, където са разположени 15% от световните запаси на уранова руда.

В момента ядрената индустрия в Русия е собственост на държавата. Но Газпром пък и други енергийни гиганти могат да предявят амбиции да представляват руските ядрени интереси.

Според наблюдател, 10% от урана използван сега в САЩ първоначално е бил в руски ядрени бойни глави, което в момента не поражда някакво по-специално отношение. Но не е далеч времето, когато Русия ще започне да играе далеч по-забележима роля на пазара на мирна ядрена енергия.