Китайска поговорка твърди, че червеят на кукичката трябва да се харесва не на рибаря, а на рибата, за да се закачи на въдицата. Интуитивно, след много проби и наблюдения „на какво кълве пъстървата", до китайската мъдрост са стигнали двама пловдивчани, успешно инвестирали в рибарски бизнес. Николай Щерев и Владимир Сотонов са не само приятели, но и съдружници от много време насам. 

Преди 18 години построили рибарник за пъстърва и рибен ресторант, където да предлагат както вкусно приготвени деликатеси, така и жива риба. Речено-сторено и сега повечето пътници, минаващи по обедно време по подбалканския път в Долината на розите, се спират да похапнат прясна пъстърва, приготвена майсторски в ресторанта, носещ името на фирмата „Бяла река".

„През 1997 г. решихме да направим ВЕЦ между Карлово и Калофер, но неочаквано първоначалната ни идея за водохранилище и малка централа, се промени", открехва завесата на първоначалното натрупване на капитала единият от съдружниците - Николай. Сега той е на 38 години, а Владимир гони 40-те, но и двамата по младежки се втурват да експериментират във всичко, което може да им донесе печалба. Така идеята за малка ВЕЦ в движение се променя и на гола поляна край оживения подбалкански път изникват първо рибарникът, а после - ресторантът и магазинът за жива риба.

„Действам елементарно - като видя, че нещо се търси, предлагам го на пазара", очертава формулата на успеха Владимир Сотонов. Според него в сегашната икономическа криза, може да се окаже, че

от развъждането на риба да се печели най-добре

в съвместния им бизнес. През последните 3-4 г. в него са инвестирали над 1 млн. евро, но се оказва, че „това са точно дадени пари, при това не са взети от друго място, а след като фирмата излезе на печалба, решихме да ги реинвестираме", уточнява Сотонов. Той си спомня, че през 1996-1997 г. повечето хора инвестират в недвижими имоти и дори много приятели са ги упреквали за вложените в риба пари, които лесно могат да им се изплъзнат. Вместо да платят примерно 500 хил. лв. за един парцел и да почакат,  докато се удвои цената му, те инвестират в бизнеса с рибата. „Само преди 6 месеца мои приятели ми казваха, че греша, но сега твърдят друго", казва предприемачът и уточнява, че не усеща кризата във фирмата, която произвежда пъстърва, а при други дейности. Съвместната им компания има няколко строежа, които са в проектна готовност, но ще ги спрат, а догодина ще развиват повече рибното стопанство. Преди 3-4 години пловдивчаните правят поредния си удар като

купуват земя на цената на балатум

в местността Гьопсата в землището на пловдивското с. Войняговци. Намира се на 5 км от Баня, близо до р. Стряма. До нея няма нито път, нито мост, а само карстов извор, където водата блика с температура от 12 до 18 градуса през цялата година. Местните хора не са можели да я ползват за земеделие, защото почвата е само баластра. Водата била каптирана в канал, където селяните водели животните си на водопой. На разстояние от около 100 м двамата предприемачи създават два нови рибарника, където сега могат да отглеждат пъстърва целогодишно. Разчитат само на собствени средства и дори не потърсили финансова подкрепа от печално известната у нас програма САПАРД. "Работим на принципа на пробите,  като се учим от мегакомпании като „Мерцедес", шегува се Владимир. - Те вземат една кола, бутат я и прааас, където се счупи, тъкмо там я укрепват. На практика става обиране на луфта. Преди години хората са карали  20-30 км в час, а сега надхвърлят 300 км. Принципът е еднакъв навсякъде - като подобриш технологията, получаваш по-добри резултати. Затова и в рибовъдството са навлезли нови технологии". След като

още първия месец излезли на червено

с около 5-6 хил. лв., решили да потърсят водещи експерти в бранша. Амбицията да направят най-доброто ги отвела в Дания, където има специализиран институт за отглеждане на пъстърва. Оттам внасят ноу хау, което имат право да продават в България. Прилагат класическа схема за отглеждане на пъстърва и оборудват рибарниците с модерна техника. Водата от карстовия извор преминава през батерии, където се обогатява с кислород. Прави четири "превъртания" през клетките на рибарника, като дори в най-студените зимни дни температурата й спада до 12 градуса. Инвестициите в датската система за отглеждане на пъстърва възлизат на около 500 хил. лв., но автоматиката позволява пълно регулиране на процесите при минимална енергоемкост. Сега в една клетка има 600 кг риба и освен от вярното куче-пазач и работниците във фермата,  "стоката" се охранява и с електронни видеокамери. Усилията на предприемачите са насочени към намаляване на себестойността на произвежданата пъстърва, така че да се конкурира успешно със субсидираната продукция, идваща от Гърция и Турция.

"Цената на кг жива пъстърва трябва да е над 5 евро, защото в отглеждането й се влагат много консумативи като фураж, електроенергия и др.", изчислява Владимир Сотонов, който не е успял да завърши семестриално специалността "Електроника" в софийския МЕИ, но пък добре използва знанията, добити в пловдивската математическа гимназия. "Все още не произвеждаме големи количества риба", допълва Николай Щерев. Според него

датската технология

позволява в изградените рибарници да се отглежда около 600 т риба годишно, но реално ще получават между 200 и 300 т пъстърва. За да не се прекъсва процесът, 3-4 пъти в годината купуват зарибителен материал. Внасят хайвер от САЩ, а специалният фураж за храна на рибата - от Дания.

Пловдивчаните все още не изнасят продукцията си зад граница, а проучват рибния пазар в България. Големите вериги магазини поемат периодично между 10 и 20 тона, защото искат пъстървата да е прясна. Изричното условие рибата да е почистена ги принудило да направят малък цех за преработка. Вече се замислят дали да не използват възможностите на европейската програма за рибарство,  откъдето щедро обещават субсидиране на рибарството. Възпира ги мисълта, че ще трябва да отделят твърде много време за проекти и задължителния контрол по изпълнението им.

"И сега няма нищо тъмно или черно в сметките ни, но това ще изисква твърде много съобразяване с чиновниците", твърдят предприемачите, които по европейските стандарти спадат към категорията млад фермер. Предстои да разширяват бизнеса си, но на първо време ще строят път и рампа към рибарниците в местността Гьопсата, а нищо чудно

да помислят и за туристически бизнес

свързан със страстта към риболова. "Ще го направим, стига да преценим, че има добра възвръщаемост на средствата. Работата те грабва - става състезание, щом започнеш да печелиш добре", категоричен е Щерев.

Въпреки че имат още един рибен ресторант в Пловдив, повечето им приятели споделят, че ходят специално до крайпътното заведение, за да похапнат прясна пъстърва. Още в 8 часа сутринта няколко момчета започват работа там, за да може след два часа да има уловена и почистена риба. Щом партидата свърши, веднага започва ново зареждане на кухнята, откъдето излизат майсторски направени рибни блюда. Така е всеки ден от седмицата.

Сега във фирмата работят общо 35 души, но вероятно съставът ще се разшири,  щом обемът на производство го налага. "Още повече че и в България рибата става предпочитаната здравословна храна", казва Николай Щерев. Затова двамата съдружници продължават да търсят възможности за намаляване на себестойността на произвежданата риба и вярват, че има технология, която позволява цената на килограм жива пъстърва да стигне 1.5 евро. Времето ще покаже дали пъстървата ще кълве и на тази примамка.

В очакване на златната рибка

В бюджета за 2009 г. са заложени 8 млн. лв. за национални доплащания по оперативна програма "Рибарство", която започва с двегодишно закъснение. Според директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Пламен Камбуров досега са приведени от Брюксел 11.2 млн. евро, които се съхраняват в БНБ, като лихвите по тях отиват за техническа помощ по изготвяне на проекти по рибарската програма. И докато рибарите чакат европари, национален ежедневник обяви интересен конкурс под названието "Златната рибка".

В него предприемчиви журналисти с благословията на чиновници от земеделското министерство, а вероятно и от Държавен фонд "Земеделие" обещават на куражлиите, които хвърлят въдица, за да уловят "златната рибка", да получат наградите си на 22 декември. Целта била да се изпращат идеи за проекти по програма "Рибарство". Конкурсът обаче хвърли в паника служителите от ИАРА, а суматохата  стана още по-голяма, когато от Брюксел ги запитали защо конкурсът не е съобразен с публикуваните вече наредби на оперативната програма. Много трудно било на служителите да обяснят, че между ведомствата, ръководени от агроминистър Валерии Цветанов, липсва всякаква координация.

Проекти за 2 млн. евро

До 2 млн. евро може да вземе един кандидат по една мярка на програмата "Рибарство" до края на 2013 година. Максималният размер на заплащането за един проект по първата открита мярка - инвестиции в риболовни кораби, е 2 млн. евро. ЕС възстановява 40% от одобрените разходи.

По втора мярка на програмата, предвиждаща минимални инвестиции от 10 хил. евро в производство на аквакултури, могат да кандидатстват рибовъдни ферми. Максималната сума, която може да се вземе по тази мярка, е 1 млн. евро. Субсидиите са в размер на 60% от одобрените и извършени разходи, съобщават от агенцията по рибарство и аквакултури.