Ако Нобеловата награда за мир наистина се даваше за опитите на човек или организацията да направи света по мирно място, то тазгодишните лауреати Ал Гор и Програмата на ООН за околната среда, са изключително странен избор. Ако обаче погледнем назад ще видим, че през последните няколко години, наградата за мир е давана на хора, които нямат нищо общо с постигането на мирни взаимоотношения между народите.

През 2004 г. наградата беше присъдена на Вангари Маатаи, кенийска еколожка, която се бори с обезлесяването на африканските гори и превръщането им в пустиня. За 25 години дейност, участниците в зеленото екологично движение на Маатаи "Движение на зеления пояс" успяват да посадят повече от 20 милиона дървета из цяла Африка. През 2006 г. наградата бе дадена на бангладешеца Мохамед Юнус и неговата банка Грамийн, които направиха революция в микрокредитирането на най-бедните предприемачи в азиатската страна.

Единствено през 2005 г. Нобеловата награда за мир е спечелена от човек, който направи много за успокояване на напрежението в Близкия Изток, което можеше да прерасне в глобален конфликт. Това беше Мохамед Ел Барадей и представляваната от него Международна агенция по атомна енергетика.

Защо се получава така, че в последно време все по-голям кръг от хора могат да бъдат номинирани за наградата за мир? Комитетът, който е натоварен с тежката задача да прецени кой заслужава отличието, преди известно време въведе нова дефиниция за Нобеловата награда за мир. Тя вече може да бъде присъдена на човек или организация, които са спомогнали за превръщането на Света в по-добро място за живеене, като начините за постигането на това не са конкретизирани. Ето така Ал Гор се нареди сред великите имена печелили някога престижната награда.

Програмата на ООН за околната среда работеше усилено през последните години, за да измерва разрушително влияние на глобалното затопляне върху земните условия на живот. През изминалите 4 години, учените от организацията подготвиха стотици доклади, които доказват, че то е факт, а не научна измислица. Ал Гор от своя страна се посвети на разпространяването на страховитите данни сред масовата публика, посредством филма си „Неудобната истина".

Въпреки че критиците на Гор откриха различни фактологични грешки във филма, като това, че нивото на световния океан ще се покачи със 7 метра, ако ледовете по полюсите се стопят, това не го прави по-малко въздействащ. Идеята на произведението беше да накара хората да се замислят за начина си на живот и за бъдещето на планетата. Освен това при такова мащабно изследване на земните процеси, нямаше как да не бъдат допуснати грешки, коментират специалисти от ООН.

„Бившият следващ американски президент", както шеговита нарича себе си във филма Ал Гор, се опита да убеди президентската администрация и Конгреса да подпишат протокола от Киото в годините, когато беше вицепрезидент на Клинтън, но безуспешно. Тогава президентът даде своето съгласие, но Сенатът се противопостави.

Безспорно филмът на Гор е по-скоро пропаганда, отколкото научнопопулярно произведение на филмовото изкуство. Британският съд разпореди тази седмица, филмът „Неудобната истина" да не се прожектира пред ученици в училищата, освен ако преди това не е говорено за него, а децата със здравословни проблеми бъдат помолени да не го гледат. Въпреки всичко, като че ли той повлия на общественото мнение в Америка, където сега започва кампания по намаляване на вредните емисии, нещо което абсолютно бе отхвърляно по време на президентския тандем Клинтън-Гор.