Строителството у нас не е било с такъв размах от 2007-ма насам - какво ще стане с цените?

Обемът на строителството в България през 2025 г. е вторият най-висок за последните поне 22 години, като единствено през 2007 г. са били започнати по-голям обем от площи. Това посочи пред БТА главният анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции Петър Мастиков.

На този фон, купувачите на жилища в новите сгради все по-често са купували в брой в края на миналата година, показват данни от пазара.

Общо новите сгради са с РЗП от 8,6 милиона квадратни метра или 7,5% повече в сравнение с 2024 г.

По думите му ръстът се подхранва от еврозоната, по-високите доходи на населението, евтиното финансиране и недостига на съвременни жилища. Експертът отбеляза, че големи проекти се реализират въпреки политическата нестабилност, блокираните общински структури и забавянето на разрешенията за строеж.

Пазарът на имоти в София навъртя 500 000 сделки от 2008-а и (почти) постави нов рекорд

Еврото определено е подтикнало купувачите към действия

"Вероятно, ако ги нямаше тези донякъде изкуствено поставени бариери, новостартираните обекти щяха да достигнат още по-голям обем", коментира още Мастиков.

Накъде ще се движат цените

В същото време той даде данни от строителни компании, според които оскъпяването на строително-монтажните дейности за 2025 г. е достигнало 15-18%, като очакването е тенденцията да продължи и през тази година даже с възможно ускорение заради въвеждането на еврото.

Очаквано, по-скъпите труд и материали водят и до по-високи крайни цени на жилищата: "Може да доведе до момент, в който пазарът да достигне границата на платежоспособността".

Източник: forum-real.com

Петър Мастиков

Анализите на пазара за момента очакват между 5 и 10% ръст на цените след пика през 2024-2025 г. "Много от "паническите" покупки приключиха през 2025 г. Сега купувачите ще са по-разумни и няма да бързат да купуват на всяка цена, което спира двуцифрените ръстове", смята Петър Мастиков.

Това се случва на фона на други два паралелни процеса - намаляването на задължителните минимални резерви на банките освобождава 16 млрд. лева и ще поддържа лихвите по ипотеките на ниво от 3-3,5%, а освен това през последния месец предлагането на имоти се увеличава.

Цените на имотите в София по квартали в началото на 2026 година

Долната граница прескочи 2000 евро на квадрат

Левовете - в тухли

В последните месеци на 2025 г. нараства делът на сделките за жилища, реализирани със собствени средства на купувачите в София. Ако към средата на годината без помощ от финансова институция се случваха около 30% от покупките в столицата, то в края ѝ те представляват около 45% от всички - иначе казано, говорим за 50% ръст на техния дял в общия брой сделки.

Това става ясно от анализ на най-голямата агенция за недвижими имоти у нас - "Имотека".

Същото е видно даже и в Пловдив, който е определян като "градът на ипотеките".

Явор Пейчев, "Имотека"

"Предстоящото въвеждане на еврото изигра ролята на сериозен катализатор за част от купувачите и ги тласна да вложат спестяванията си, независимо от размера им, в жилища. Тази стъпка им даваше увереност, че средствата им са защитени от възможни несигурности като промени в банковите условия, например. Допълнителен фактор за тях бе и очакването за повишение на цените на имотите след въвеждането на еврото, подкрепено от опита на други държави от еврозоната", коментира изпълнителният директор на "Имотека" Явор Пейчев.

Да погледнем към Хърватия

Какво предстои? Петър Мастиков даде пример с процесите в Хърватия: през 2022 г. (годината преди влизането ѝ в еврозоната) жилищата са скочили със 17-20% годишно, а след началото на 2023 г. темпът постепенно се е успокоил до 11-13%. Към момента "има отчетено намаляване на сделките, тъй като цените достигнаха нива, които са непосилни за местното население" и интересът идва основно от чуждестранни купувачи особено в крайбрежните райони.

У нас София за 2025 г. е със средни цени от 2487 евро за квадрат (23,49% поскъпване на годишна база), но в "Оборище" вече говорим за 3765,33 евро на квадрат. Тенденциите са подобни в цялата страна, като изчерпването на подходящите парцели води до мащабно абсорбиране на индустриални зони.

В същото време

Към момента в страната има около 2,1 млн. жилищни сгради с над 4,2 млн. жилища с обща полезна площ от 334 млн. кв. м. Само 54,3% от тях обаче са обитавани. Това показват данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

"45,7% или почти половината от сградите са необитаеми, което е сериозно увеличение спрямо 2011 г., когато обитаваните са били 73%", заяви преди дни нейният изпълнителен директор Ивайло Алексиев.

Налице са големи регионални различия, които ясно показват демографския спад, тенденцията за изоставяне на еднофамилните къщи в малките населени места и високата концентрация в многофамилните сгради в градовете вследствие на вътрешна миграция в търсене на работа, коментира още той.

И допълни: "Близо 29% от жилищата в обитаваните сгради са необитаеми, което води до допълнително изкривяване на енергийните анализи".