Всяка година властта започва дебати за безмитните магазини по хамлетовски "Да ги има, ли не". Пред време МВФ нарочи безмитната търговия като една от големите вратички, през която изтичат парите на хазната. Тогава компромисът бе, че безмитни магазини трябва да има само на летищата. Сега отново започва спор около поредната промяна в Закона за безмитната търговия, според която безмитните магазини на територията на страната с държавите, които не са членки на ЕС - Турция, Сърбия и Македония трябва да бъдат затворени. Това означава, че освен магазините и двете бензиностанции на входните трасета с Турция и Сърбия трябва да бъдат затворени и тези в зона "Пристигащи" на летищата в София, Варна и Бургас. Основанието е директива на Европейската комисия, според която не трябва да има безмитни обекти на входящите трасета на границите с държави извън ЕС.

Съмненията дали родната политическа класа ще се справи с тази задача са огромни тъй като всички демократични правителства правиха опити за закриване на фришоповете, започвайки от 1990 г. когато финансов министър бе Иван Костов /той не успя да направи това дори когато беше премиер/, но нито едно не успя да стори това. През 2003 г. финансовото министерство също обяви тяхното закриване, но 500-те милиона лева, които се въртят в бранша годишно се оказаха голям залък и за царския кабинет. Ако си припомним тогава само ден след заплахата за закриване на техния бизнес те реагираха заявявайки, че по този начин хазната ще загуби около 100 млн. евро годишно плюс косвените загуби от продажби, които ще се поемат от конкуренцията в съседни страни. Сега безмитните оператори оценяват тези загуби вече на 150 млн. евро годишно.

Тогавашното правителство обаче си замълча и не контрира безмитните оператори с факта, че около 30% от пазара на вносен алкохол преминава контрабанда през фришоповете, сочи проучване на Коалиция 2000 и Центъра за изследване на демокрацията. Още по-влошена е картината с контрабандата на цигари течаща през безмитната търговия. Публична тайна е, че близо 2/3 от цигарите регистрирани в безмитните магазини се изнасят за Западна Европа /да си припомним т.нар. английски канал/, а останалата част влиза вътре в страната.

Експертните анализи сочат, че през последните 15-16 години безмитните магазини се превръщат в сфера, за която на най-високо политическо равнище се вземат решения за разпределянето на доход, генериран от злоупотреба с акцизни стоки. Според оценка на анализатори към Коалиция 2000 два факта поддържат подобно твърдение:

  • Първо, разрешенията за безмитна търговска дейност по граничните пунктове може да се получават само на най-високо политическо равнище;
  • Второ, политиците често са използвали печалбите на "Трансиимпекс" за решаване на финансови кризи в публичния сектор, като например, БДЖ. Това е потвърдено при неофициални интервюта с големи западни вносители на известни марки алкохол.

Според експертните оценки съществуват две основни схеми за нарушения на митническия и данъчен режим през безмитните магазини:

  1. Първата схема е свързана с пласирането на дребно на стоки закупени от безмитните магазини. Тук наред с неорганизираната контрабанда съществуват и по-големи мрежи включващи няколко десетки души правещи по 10-20 курса дневно. Контрабандните стоки се складират в специално наети квартири в близките села, след това ги поема незаконно изградена дистрибуторска мрежа към вътрешността на страната. Българските безмитни магазини са по-привлекателни за контрабандистите на дребно, тъй като поддържат по-ниски цени в сравнение с обектите в южната и югоизточната ни съседка. Наблюдава се и обратния процес, при който граждани на Македония и на Сърбия и Черна гора пазаруват от нашите безмитни магазини и се връщат обратно без да се регистрират официално, че са посетили България, от което произтичат и несъответствията между реализираните обороти и данните за пътникопотока;
  2. Втората схема нанася по-големи щети на бюджета и е свързана с незаконния внос на едро - контейнери с акцизни стоки (алкохол и цигари). Има различни хипотези за главните действащи лица в нея. Основната е, че са различни от собствениците на безмитни магазини, но цигарите се докарват от външнотърговски фирми, регистрирани в офшорни зони.

Това, което трябва да се има предвид обаче е, че в икономиката, като в казармата нищо не се губи, а само сменя собственика си. Турция например, според информация в пресата е вдигнала забраната за строежа на безмитни бензиностанции по границите си и освен това възстановява ДДС и акциз на горива на транспортните фирми, когато излизат извън страната. Нещо повече, дори съседна Румъния, която влиза заедно с нас в ЕС е запазила безмитните си магазини, по думите на шефа на Асоциацията на безмитните оператори.