„Държавата издържа десетки ненужни агенции и комисии”, „Октопод и в пенсионната система”, „Дефицитът - новият голям проблем на Европа”, „Кризата захапа 1/4 от ДАНС”

„Държавата издържа десетки ненужни агенции и комисии", информира от първата си страница „Класа"
Въпреки кризата и обещанието за оптимизиране на разходите в администрацията държавата продължава да издържа десетки агенции и комисии, ползата от които е спорна, но пък щатовете и издръжката са раздути. На бюджетни пари разчитат 35 изпълнителни агенции, други 37 агенции и комисии, създадени по закон, 23 звена, открити с разпореждане на Министерския съвет. Има и 45 съвета, както и неизвестен брой междуведомствени комисии.

Това показва прегледът на съществуващите в момента административни звена, направен от "Сега". Част от тези агенции могат лесно да бъдат трансформирани в търговски дружества и свалени от държавния бюджет.

Най-сериозен потенциал за оптимизация има при изпълнителните агенции към министерствата и в част от създадените по закон национални служби. Тук рекордьор по агенции и раздути щатове е земеделското министерство. Аграрният министър Мирослав Найденов вече обеща да преобразува изпълнителната агенция за борба с градушките в търговско дружество. Това ще свали от издръжка 823 души, които занапред ще разчитат да си заработват заплатите чрез търговска дейност. Това обаче е само едно от звената с раздута численост към земеделското министерство. Впечатление тук прави агенцията по горите, прочула се предимно със скандални заменки, и националната ветеринарномедицинска служба. И след трансформацията на държавната агенция по горите в изпълнителна агенция числеността на персонала остава голям. В 16-те регионални дирекции на горите според официалния регистър работят 971 души, а заедно със служителите на 147 горски стопанства и 41 ловни стопанства персоналът е 1880 души. За сравнение - в 16-те регионални инспекции за опазване на околната среда и водите работят общо 604 чиновници. Под 600 са и служителите на 28-те регионални инспектората на образованието.

Огромен щатен състав поддържа и Националната ветеринарномедицинска служба - 2084 души. В регионалните служби за контрол на ветеринарно-медицинската дейност работят над 1600 души. Има и териториален дисбаланс в числеността на персонала. Така например в област Видин (население 110 310 души по данни на НСИ) към службата работят 90 души, във Варна (463 260 души население) служителите са 112. Службата има два самостоятелни научни института - диагностичен ветеринарномедицински институт с щат от 180 души и институт за контрол върху лекарствата за животни с 56 служители. Отделно службата поддържа и самостоятелна лаборатория с 53-ма души персонал. "Можем да мислим за евентуално сливане на лабораторията към диагностичния институт", признаха вчера от земеделското министерство.
Още от статията на „Сега"

„Октопод и в пенсионната система", разкрива от първата си страница „Монитор"
Скандалната застрахователна компания "Алианц България" на Димитър Желев е Октопод и в пенсионната система, показа разследване на "Монитор". Огромни суми от парите за трета пенсия на работещите в БДЖ, АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" са се изпарили. Общото между всички тези предприятия е, че те осигуряват за допълнителна пенсия работниците си в един и същи доброволен пенсионен фонд ­ този на "Алианц България". В по-голямата част от случаите това става по силата на договори, сключени преди повече от 10 г., без за това да са провеждани каквито и да било търгове или конкурси.

Към днешна дата доброволният пенсионен фонд на „Алианц България" е собственост и се управлява от пенсионна компания със същото име ­ ПОАД „Алианц България". 65,4 на сто от нея е собственост на „Алианц България Холдинг", а 34% се държат от Националната електрическа компания (НЕК).

Според запознати схемата с пенсионните осигуровки е подобна на тази, която „Алианц България" прилага със застраховките в енергетиката. Както „Монитор" разкри преди време, тя действа от 1998 г. и се осъществява чрез застрахователни полици, сключвани от държавните енергийни компании с точно определен застраховател ­ ЗАД „Енергия". 50 на сто от нея се държи от „Алианц България", контролирана от Димитър Желев. Благодарение на нея през последните 5 г. са били източени най-малко 200 млн. лв.
Пенсионни врътки
Емблематичен пример за това, как пенсионната компания на „Алианц България" е успяла да отхапе най-голям дял от пазара на доброволното осигуряване ­ близо 42%, е договорът є с ТЕЦ „Марица-изток 2". „Монитор" разполага с копие от въпросния документ.

Според него на 5 юни 1998 г. между НЕК и „Енергиен осигурителен фонд" (впоследствие „Алианц България" ­ виж карето) е сключен договор за допълнително пенсионно осигуряване на работещите в ТЕЦ „Марица-изток 2". По онова време топлоелектрическата централа е собственост на НЕК, има 2000 служители, а на пазара работят само доброволни фондове, чиято дейност не се регулира от никой държавен орган. Контрактът е сключен без определен срок и със задна дата ­ от 1 април 1998 г.

Според записаното в него, „ТЕЦ Марица-изток 2" се е задължила ежемесечно да внася 24% от минималната заплата на всеки свой работник в „Енергиен осигурителен фонд".

Това прави по около 12 лв. на работник ежемесечно, или 144 лв. на година. Впоследствие със серия от анекси към договора вноската е увеличена и през 2003 г. тя вече стига 22 лв. на месец и 264 лв. на година. Анексите също са безсрочни.
Още от статията на „Монитор"

„Дефицитът - новият голям проблем на Европа", анализира от първата си страница „Дневвник"
Лидерите на ЕС, изглежда, намериха решение на гръцката дългова криза с пакет за около 30 млрд. евро, но тя е малък проблем в сравнение с новото далеч по-сериозно предизвикателство - лошата бюджетна дисциплина на страни в еврозоната.
На срещата си лидерите решиха до края на годината да се изработи нов механизъм за предотвратяване на втори подобен случай и наказания за фискална безотговорност.

Германия, която излиза политически най-силна от кризата около Гърция, настоява за изключване на "държави рецидивисти" от еврозоната и създаване на европейски валутен фонд за евентуално подпомагане и преструктуриране на дълговете на закъсала страна. Въвеждането в действие на всичко това обаче ще е толкова сложно, че изглежда почти невъзможно.

Според "Ройтерс" новата посока за борба с кризисни тенденции ще е да се следи по-внимателно трупането на дълг над допустимия праг от 60% от БВП, отколкото спазването на прага за дефицита - 3% от БВП. Още един нов момент може да са правила, изискващи подобряване на бюджетните баланси (т.е. да не се прекалява с разходите) във времена на икономически възход, за да издържат по-леко на натиска, когато дойдат лошите.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Кризата захапа 1/4 от ДАНС", разкрива от първата си страница „Стандарт"
И родното ФБР падна в капана на кризата. Една четвърт от служителите на ДАНС вече са на трудовата борса, научи "Стандарт". Съкратени са както чиновници, така и тайни агенти. Орязани са звената, които дублират МВР, а четирите главни дирекции са преструктурирани.

Щедро раздаваните заплати и премии на калпак също остават в миналото. Служителите ще получават пари според показаните резултати. Оценки ще им пишат преките началници.

Заради кризата ДАНС може да се прости и с лъскавата сграда на столичната улица "Черковна". В коридорите на агенцията се носел слух, че една от мерките за затягане на колана предвижда връщане в по-скромния офис на ул. "Черни връх". В момента в ДАНС тече и проверка на Сметната палата.
Още по темата от „Стандарт"

„Лекарите чакат 1,2 млрд. лева за клинични пътеки в болниците", информира от първата си страница „Класа"
Около 1,2 млрд. лева са необходими за остойностяване на клиничните пътеки в болниците, ако в тях бъде включен и трудът на лекарите. Това каза вчера пред „Класа" проф. Генчо Начев, директор на университетската болница „Св. Екатерина". Той обясни, че тази цифра може да бъде надхвърлена, ако в клиничните пътеки се включат всички разходи, а не само консумативи и медикаменти. Начев допълни, че по данни на Министерството на финансите заплащането на труда на лекарите по клиничните пътеки е средно около 45% от стойността им. „В Европа навсякъде стойността на труда е около 55% от цената на услугата, независимо каква е тя", коментира още той. Според Начев всички пътеки са недостатъчно остойностени, включително и сърдечната хирургия, и инвазивната кардиология, за които се говори, че са над реалните стойности. „От Министерството на финансите, където и в момента се прави цялостна оценка на клиничните пътеки, казаха, че трябват около 800 млн. лева за остойностяването им в болниците, без да се включва трудът на лекарите", коментира пред „Класа" председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Той обясни, че до момента БЛС е получил само общата рамка и вижданията за бюджета на пътеките, но не са им показвали разчети колко и кои пътеки са недооценени. „Не е казано, че тези пари ще се намерят веднага, но трябва да се започне постепенно, защото все пак няма как да сме извън икономиката на страната", коментира още Райчинов. По отношение на подготвяните протести на 7 април председателят на БЛС обясни, че те ще бъдат само предупредителни и е дадено право на районните колегии да преценят дали да има протест или не. „Основните ни искания са за денационализация на здравната каса, което означава тя да се управлява на трипартиден принцип - държава, синдикати и пациентски организации, както и да бъдат премахнати делегираните бюджети и лимитите в доболничната помощ", обясни Райчинов. Той допълни, че лекарското съсловие иска своевременно изплащане на средствата на изпълнителите, както и отблокиране на 200 млн. лева, които според него са изчезнали през ноември миналата година, когато се появиха проблемите с плащанията към медиците. Според ген. Стоян Тонев, началник на ВМА, механизмът, по който могат да влязат средства в здравеопазването, е да се повиши събираемостта от здравни осигуровки, както и с въвеждането на частните здравни фондове в системата от 2011 г.
Още от статията на „Класа"

„Без реформи няма да стане", е озаглавил седмичния си анализ икономистът Емил Хърсев в „Сега"
Дойде Страстната седмица, но не идват очакваните отговори за пакета мерки, които властта ще вземе, за да закрепи застрашително дефицитния държавен бюджет. Куцо, сакато и гърбато вече упражни красноречие по тази тема, затова обещавам, че няма да ви досадя с пореден залп размисли кой данък с колко и как трябва да се увеличи. Поуките, които се крият в предаваните от векове притчи за страданията Христови, са много по-важни от пореден списък "антикризисни" мерки. Христос е бил реформатор и пророк, син Божи и цар израилев. Заради твърдението, че е цар израилев и син Божи, го разпнали. За пророк не го признали, но неговите реформи във вярата и обществото са сложили началото на нова ера в човешкото развитие и са наложили нова глобална религия.

Христовото житие разкрива едно правило за неизбежност на реформите: необходимите промени се налагат със силата на природен закон, колкото и да роптае срещу тях народното вишегласие. Бих формулирал това правило така: Когато не правиш необходимото, за да не те боли, необходимото се случва само и боли повече.

За съжаление - поне досега - не виждаме в правителството стремеж да се заеме с неизбежните реформи. Обсъжданите надълго и широко "антикризисни" мерки са все начини и средства да се избегнат и отложат реформите. Преговорите по тях между кабинета и "социалните партньори" напомнят беседите на Пилат Понтийски с фарисеите; правителството се задълбава в тях, та един ден да каже като римлянина "ето, аз си умивам ръцете (и ваша ще е вината за това, което ще се случи, а не моя"). Не успял с това умиване.

Правилото за чергата, което някой може да нарече и "закон за оптималния размер", е онази икономическа закономерност, която най-често се пренебрегва и нарушава от индивиди, фирми и държави. Тази грешка често се оказва фатална. Заради нея са се разорявали супербогаташи, фалирали са фирми, а държави, в т.ч. империи, са се стопявали в нищета и са изчезвали. Според това правило всеки икономически субект (държава, фирма, домакинство) във всеки момент има оптимален размер, т.е. черга, до която може да се простре. Да се шириш извън чергата, значи да вземаш назаем от друг, а това се плаща тъпкано и излиза солено. В българската фискална история имаме вече емпирични доказателства, че максимални приходи в бюджета постъпват при данъчно бреме, което е малко под 40% от брутния продукт. Нека са 40%. При прогноза за БВП за тази година от 63.6 млрд. лв. максимумът, който държавата може да изземе и похарчи, са едни 25.4 млрд. лв. Всеки опит - с вдигане на ДДС, акцизи, данък здраве, данъчна оценка на земята, осигурителни ставки и пр. данъци и бирнически трикове от какъвто и да е вид - намалява, вместо да увеличи приходите в бюджета. Качваш данъчното бреме и производството се скрива в дупките, а хазната се празни, вместо да се пълни. Тези 25.4 млрд. лв. са едната граница за харчовете на хазната. Другата са фактическите постъпления. Държавата трябва да харчи не повече от онова, което успее ефективно да събере.
Още от статията на „Сега"

„Държавата да остави развитието на инфраструктурата на пазара", предлага икономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch в анализ за „Дневник"
Съществува някакъв консенсус, че под "инфраструктура" разбираме пътища, железопътни линии, пристанища, летища, водоснабдителни и канализационни проекти. Но като че ли обединяващото не е в същината на този капитал, а в увереността, че държавата трябва да се погрижи за такива инвестиции.

Още повече че първосигнално изглежда винаги вярно, че са нужни повече ресурси, вложени в инфраструктура, за да имаме по-добър шанс за растеж и просперитет.
Кой обаче да отговори на въпроса колко и каква инфраструктура е нужна?
Хората, вярващи в централното планиране, очакват държавата да знае отговора на този въпрос. Опитът както в Европа, така и в България показва, че правителствата системно се провалят в това си начинание.

Как иначе да обясним факта, че например в села с 500 души население се строи модерна канализация, докато в областни градове има цели квартали без никаква (а някои и с режим на водата)? Как да обясним грандоманските проекти за инвестиции в железниците, докато разстоянието София - Перник, изминавано от хиляди работещи ежедневно, отнема час и половина с влак?

Инфраструктурата е вид капитал, ползването на който може да повиши производителността в икономиката и да подобри качеството на живота на хората. Нуждата от изграждане на инфраструктура следователно трябва да се разглежда като пряко зависима по ползите, които тя носи.

Също така е рационално да очакваме, че колкото са по-високи ползите, толкова повече хора ще са готови да платят за тях. Това звучи като учебник по икономика, но веднага трябва да посочим теоретичните критики към способността на пазара да насочва ресурси към инфраструктура: На първо място - инфраструктурата е естествен монопол.

Наистина изглежда доста разхищаващо да се строят 3, 5 или 20 жп линии по една дестинация или до всяка къща да достига повече от един водопровод. Ако това е вярно, то конкуренцията не може да действа и един частен монополист би увредил интересите на ползвателите.

Но нека разгледаме "пазара" на тези услуги в по-широк план. Потребителят не ползва услугата "на пряк автомобилен път между точка А и точка Б" - вместо това той се интересува от услугата "най-добър транспорт на стоки или пътници от А до Б".

В такъв случай имаме избор - дали между две шосета или между автомобилен, железопътен или въздушен транспорт. Действително автобусите от София до Варна се конкурират с влаковете и самолетите; притежателят на релсите по маршрута може да е монополист в предоставянето на достъп до жп инфраструктура, но не може да ограничи потребителя в използването на алтернативни начини за придвижване.

Ако не искаш да минеш през Сърбия по пътя за Западна Европа, минаваш през Румъния - и това контролира стопанина на магистралата в Сърбия да не повишава твърде много таксите. Разбира се, независимо кой стопанисва инфраструктурата държавата може да регулира цените на частните оператори и да защитава по този начин потребителите.
"Публично благо"
Другите два аргумента се базират на предположението, че инфраструктурата има характер на "публично благо". При публичните блага е трудно да ограничиш тези, които не плащат, да ползват услугата.
Още от статията на „Дневник"

„1,5 млрд. лв. ще вкара в бюджета задължителната регистрация по ДДС", прогнозира икономистът Филип Цанов в „Класа"
От десетина дни се водят сериозни дебати по различни антикризисни мерки, предлагани с цел да се повишат приходите в бюджета. За да се изпълни тази цел, се лансира и идеята данък добавена стойност (ДДС) да се повиши до 22%. При дебатите обаче се пропуска една важна мярка, която може да спести вдигането на ставката.

В момента има праг за регистрацията по ДДС - тя е задължителна само за фирмите, които имат годишен оборот над 50 хил. лв.

Какво трябва да се направи според мен? С промяна в закона регистрацията по ДДС да стане задължителна за всички стопански субекти, включително и за едноличните търговци. Тази регистрация ще се прави още при откриването на нова фирма. А тези, които вече работят, но не са регистрирани, могат с промяна на закона да бъдат задължени например за месец да се регистрират.

Така автоматично ще бъде изваден наяве сивият сектор, който се крие от фирмите, деклариращи оборот под 50 хил. лв. Част от търговците правят всичко възможно, за да не декларират пълните си обороти, тъй като така ще бъдат обект на завишени проверки.

Какви са останалите ползи?

В бюджета ще влязат допълнително 1,5 - 2 млрд. лева приход от ДДС (повишението може да стигне 30%) и няма да се налага да бъдат вдигани данъците. Стотици стопански субекти ще започнат да вкарват този данък в бюджета. Ако сега 50% от фирмите са регистрирани по ДДС, с мярката ще бъдат включени и останалите 50%.
Още от статията на „Класа"

„Уникално летище харизано на фантом", разкрива „Стандарт"
Над 400 военни имота, част от ликвидираното "Воинтех", са били разпродадени за жълти стотинки от правителствата на НДСВ и БСП. Земята е продавана за левче на квадратен метър, а военната техника - самолети и яхти, са изтъргувани като старо желязо. Така един самолет е бил продаван за 2 бона. Всичко е ставало чрез подставени лица, а голяма част от средствата са пълнели партийните каси. Това разкри рейд из приватизираните парчета, воден от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

Уникално високопланинско летище в Габровско е харизано за жълти стотинки. Сделката е от 2007 г. и е сключена след търг с тайно наддаване, разкриха депутатите от ГЕРБ, които на място инспектираха приватизираните обекти. За аеропорта, който се намира край габровското село Мичковци. са броени 425 000 лв. Навремето той е използван от местните за аероклуб и школа за начално военно обучение. Сделката е финализирана криминално само с предварителен договор за продажба с неизвестна софийска фирма. На практика това е заповед за продажба, подписана от военния министър тогава Веселин Близнаков.

По-късно най-вероятно заповедта е изповядана като окончателен договор в съдебна зала, предположиха пред "Стандарт" експерти по продажбата на държавна собственост. В графата купувач обаче пише "неизвестен".

Пистата на летището е 1,4 км. От тях 800 м са бетон. Базата се състои от триетажна битова сграда с отоплителна система, кухненски сектор, столова, два хангара и склад.

Само застроената площ без пистата е 4000 кв. м, които са продадени за 354 000 лв., което е 88 лв. на кв. м. Ако към цената се калкулират пистата и незастроената площ, цената сигурно ще падне на 2 лв. на кв. м, обясниха парламентаристите от ГЕРБ.

"Всичко е ставало на четири очи, с пряко договаряне", посочи Красимир Велчев.

По подобен начин е продаден и теренът на летището в Божурище, чийто терен от 1100 декара е заменен за 160 негодни за живеене апартамента, а земята се е продавала по 30 стотинки на квадрат. Сделката е извършена по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и финализирана в последната седмица на царското управление.
Още от статията на „Стандарт"

„Компромис по компромис - консенсус за антикризисния пакет", анализира „Дневник" резултатите от преговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество
Пакетът с антикризисни мерки е почти готов, след като в събота Националният съвет за тристранно сътрудничество се договори за повечето инструменти и партньорите постигнаха консенсус благодарение на взаимни компромиси.

Две от най-съществените решения обаче трябва да бъдат взети днес - за увеличението на ДДС и за замразяване на цените на тока, газа и парното. Повишаването на ДДС беше посочено от премиера като сигурно в петък вечер в "Панорама".

Борисов потвърди от Брюксел, че пакетът с мерки включва увеличението на данъка, емитирането на дълг и приватизацията на дялове в държавни компании. За ръста на ДДС той каза "експертите ще решат с колко процента".

Ако тристранката спази намеренията си и антикризисният план бъде финално одобрен днес, той ще бъде предложен за гласуване в правителството вероятно още в сряда. Повечето предложения, около които се обединиха социалните партньори в последните дни, както и изчисленията за ефекта им бяха направени от Националната агенция за приходите (НАП). Определението им, че са антикризисни, означава и че ще важат до подобряване на фискалната ситуация.

Някои от новите мерки вече предизвикаха недоволство. Този път от застрахователите. В пакета, който трябва да осигури още 230 млн. лв. в бюджета до края на годината, е предвидено по-голямо облагане на застрахователните дружества - те ще плащат 10% данък върху приходите, а не върху печалбата, както е сега. От тази мярка в бюджета се очакват допълнителни 100 млн. лв.

Представители на застрахователни компании отказаха официално становище вчера. Някои реагираха лаконично, но крайно: "Глупости" и контрираха с предложение към екипа, който обсъжда мерките, по същата логика да обложи и оборотите на банките. Шеф на голяма компания, пожелал анонимност, обясни пред "Дневник", че миналата година всички дружества, с едно или две изключения, са завършили на загуба и вече трудно покриват изискванията за минимални резерви - фондът, от който се изплащат обезщетенията на клиентите.

Днес се очаква официалната позиция на асоциацията на застрахователите. "Защо е глупост, не знам. Идеята е да се върне старата форма на облагане върху оборота, защото при 2.3 млрд. лв. оборот на застрахователния бизнес за миналата година те са платили едва 5 млн. лв. данъци", каза Камен Колев от Българската стопанска камара (БСК) и участник в тристранката.
Още от статията на „Дневник"

„Природният газ поскъпва с под 10 на сто", прогнозира „Монитор"
Поскъпването на природния газ от 1 април ще е близко до 10 на сто. Това обяви вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев пред БНР. Днес регулаторът трябва да постанови окончателно с колко ще се увеличи цената на синьото гориво.

Според Семерджиев възможностите за задържане на цените са доста по-големи по отношение на управлението на държавното газово дружество "Булгаргаз".  По този въпрос са водени разговори с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който е обещал съдействие за замразяване на цените на природния газ и на електроенергията, съобщи още шефът на регулатора. Според източници на "Монитор" обаче най-вероятно увеличението на цената на синьото гориво ще е с около 5-7%.

Пред БНР Семерджиев потвърди, че се обсъжда вариант, при който газът може да поскъпне с около 5%. При това положение няма да се наложи промяна в цената на парното. Ако нарастването на цената на синьото гориво обаче е по-голямо, това ще доведе до скок на парното с около 7-8 процента, обясни още шефът на регулатора.

Според Ангел Семерджиев подобно задържане на цената може ще стане по силата на законови механизми. Сред тях е и идеята да бъде занулена законната надбавка на "Булгаргаз". По наредбата за ценообразуването на природния газ тя е в размер до 2 на сто, но в конкретния случай от 1 април беше заложена надценка от 1,5 на сто.

Освен това според шефа на ДКЕВР финансовото състояние на "Булгаргаз" е такова, че дружеството би могло да поеме задържането на тарифата. Това обаче не може да продължи повече от 6 месеца, смята Семерджиев.
Още от статията на „Монитор"

„Мит е, че приватизацията носи бързи пари в бюджета", казва в интервю за „Сега" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк"
Г-н Хампарцумян, кои са вашите "фаворити" в потопа от антикризисни мерки?
- Нямам такава класация. Защото това са само идеи и докато е така, няма смисъл да ги обсъждаме. Извадени от контекста, те нямат смисъл, и обратно - имат смисъл, ако са обединени за постигане на някаква цел .

Всички гледат на приватизацията като на "бърза помощ" за бюджета?
- Бърза ли? Една добре направена процедура, особено ако става дума за предприятия с по-висока стойност, със сложна структура, отнема 12-18 месеца. 

А борсовата приватизация?
- И тя иска време, има изисквания към одита на резултатите, към счетоводството и т.н. И трябва да се има предвид, че сега купувачите очакват значително подценени цени. Освен това приватизацията е добро решение, когато има качествени държавни регулатори - достатъчно силни и независими, за да бъдат арбитри между интересите на корпорации и потребители, особено там, където има квазимонополи. Виждате, че приватизацията на ЕРП не донесе някакво особено удовлетворение на клиентите им, напротив, има дискусии. 

Сериозно ли е изобщо да се обсъжда като мярка замразяване на цените на тока, парното, природния газ?
- Държавният регулатор може да си позволи да задържи цените, но това не може да е дългосрочно. И ще бъде компенсирано с покачване в следващ период. При това компенсацията може да е свързана не само с цените, но и с падане на качеството, забавяне на инвестициите. Общественият интерес не е в това токът непременно да е евтин, а и да имаме добра електроиндустрия. Регулаторът трябва да намери баланса.

Не е ли парадоксално едновременно да се обсъжда замразяване на цени и покачване на ДДС, което очевидно ще качи цените?
- Очевидно се обсъжда огромен набор от различни възможности, но можем да дадем оценка само ако вече има система от мерки, насочени към постигане на някакъв резултат. Намирането на общ знаменател в трудна ситуация е сложно нещо. Но това е отговорност на всеки от нас - общество, компании, граждани. Може да се наложи да търпим трудности. 

Когато Чърчил в началото на Втората световна война сменя Чембърлейн, вече е бил необичан политик, но всички са знаели, че той има волята да свърши нещо. И когато в парламента го питат какво обещава, той отговаря: три неща - кръв, пот и сълзи, ще бъде много трудно, но ви обещавам, че ще победим в тази война.

Няма да минем без тежки и непопулярни реформи - в здравеопазване, пенсионната система, сигурността, съдебната система. Дали ще се намаляват заплати, дали ще е нов дълг, програма, подкрепена от МВФ, или друго - има много възможности и всяка от тях има положителни и отрицателни страни. Въпросът е как си балансираме икономиката, как да създадем фундамента, върху който тя да почне да расте - устойчиво, и да не зависим от два-три сектора. Ние се разглезихме предните 10 години, защото всичко вървеше само нагоре. Но да продадеш няколко ниви и да станеш милионер не е нещо устойчиво във времето, не може това да ни дърпа вечно напред.
Още от интервюто на „Сега"

„Свиваме излишните разходи в болниците", казва в интервю за „Монитор" Жени Начева, шеф на НЗОК
Г-жо Начева, как ще коментирате предложението на Българския лекарски съюз пациентите да плащат за преглед при специалисти, когато са изчерпани направленията или когато болният не иска да чака за направление, а държи да бъде прегледен от специалист?
- Мога само да кажа, че това е един проект, който все още е в процес на обсъждане, и се определят плюсовете и минусите на подобна идея.

Какви други предложения имате, с които бихте могли да попълните дупките в бюджета на НЗОК и въобще на парите за здраве?
- Другата мярка, която се обсъжда, е преразпределение на клиничните пътеки в посока намаление на някои цени, увеличение на други или запазване на трети. Но явно резултатите показаха досега, че има нужда от една ревизия на клиничните пътеки.

Кои са тези пътеки според вас, които най-драстично се нуждаят от промяна?
- Написали сме писмо до лекарския съюз в две посоки - освен цените на пътеките да се оптимизират алгоритмите на хоспитализация на пациентите.

Вашите проверки от последните дни показват доста драстични нарушения, доколкото си спомням?
- За съжаление е така. Най-обичайните нарушения са, че пациентите са приемани в болница, като са подписали една епикриза и в същото време са си вкъщи, а не се лекуват в болничното заведение. Другото нарушение е, че се насочват и се хоспитализират с една диагноза от общопрактикуващите лекари, а се приемат в болниците по друга диагноза. Или пък отиват на лечение в болница, без да е необходимо това.

Имате ли вече резултати как вървят през този месец финансите на НЗОК?
- Този месец финансите вървят, както и през миналия месец. Има тенденция за свиване на разходите в болничната помощ, но тя все още не е ясно очертана, защото в едни болници има намаление на пациенти, в други - увеличаване на броя на лекуваните. Сега за съжаление има някои вирусни и други заболявания, които също дават отражение върху увеличената хоспитализация. Те не са свързани пряко с финансиране от НЗОК, но след това има други последващи и съпътстващи заболявания, за които пациентите са принудени да постъпват в болница, като например последващата пневмония.

Има ли вече яснота колко ни струва епидемията от морбили?
- Аз смятам, че разходите за този вид дейност би трябвало да са за сметка на републиканския бюджет, от здравноосигурителни вноски, където заплащаме за остри заболявания. Тази диагноза -  морбили, я няма в клиничните пътеки. Покриваме само усложнения след заболяването като диагноза по клинични пътеки. За морбили има една клинична пътека, но там се включват усложнени случаи, когато трябва да се лекуват в болница.

Искам да ви питам за работата на ТЕЛК и многократното завишаване на инвалидните пенсии, има едно предложение вие да контролирате отпускането на медицинските средства. Разработвате ли тази идея?
- Разработваме тази идея, но за съжаление нашата работа с представители на Министерството на труда, на Изпълнителната агенция за лекарствата и Министерството на здравеопазването показват, че досега е имало абсолютна безотговорност между много институции и накрая неефективност на целия процес по предоставянето на инвалидни колички и други помощни изделия на хора с увреждания. Ние се опитваме да анализираме бизнес процесите и да съсредоточим контрола както по предписването, така и по предоставянето на тези изделия на инвалидите в страната по един по-прозрачен механизъм, където има ясно разписани права, отговорности. Трябва да се изгради регистър на тези лица, да има регистър на самите изделия, да има ясни правила за тяхното ценообразуване. Досега такива практики не са съществували за съжаление. Затова и там има най-голям недостиг на средства и примери, които свидетелстват за нарушения.
Още от интервюто на „Монитор"

„Когото и където да проверим изскачат нарушения", казва в интервю за „Дневник" Албена Златарева, зам.-директор на НЗОК
Д-р Златарева, колко пари е похарчила здравната каса за лекарства през първите два месеца на тази година?
- За януари касата е платила лекарства за 31.6 млн. лв. За февруари сумата е почти същата. Преразходът е 6-7 млн. лв. месечно. За да не свършат парите предварително и да не останат хората без лечение, сме длъжни да се вместим в предвидения бюджет от 26 млн. лв. месечно.

Как смятате да го направите, без да ощетите пациентите?
- Вече предприехме няколко мерки. Тъй като не можем да правим политика, не можем да правим нормативна база, единственото, което можем да направим като контролиращ орган, е да изготвим справки и анализи и да ги предоставим на институциите, които имат възможност да взимат решения и да променят законите. Освен това представихме справка на надзорния съвет на касата, в която отбелязахме групите заболявания, където има най-голям преразход на лекарства.

В резултат на този анализ през седмицата направихме работни групи с пациентските организации и с асоциациите на оригиналните и на генеричните фармацевтични компании за намиране на преки решения как да бъдат снижени разходите. По този начин, от една страна, показваме към нашите партньори желание за диалог, а от друга  - пълна прозрачност.

Общата ни работа е единият механизъм, чрез който се мъчим да се справим. Другият е засилване на контрола по изписването на медикаментите от лекарите и отпускането им от аптеките. Според мен данните от проверките, които правим, са доста шокиращи.

Ще ви дам пример - при проверени 255 лечебни заведения за извънболнична помощ (джипита, специалисти и групови практики) нарушения са установени при 235 от тях, което е 92%. Проверени са и 195 аптеки, като при 152, или 80%, има нарушения при продажбата на медикаменти.

Сериозни ли са нарушенията или, както казват лекарите, става въпрос за "точки и запетайки"?
- Не са точки и запетайки. Става въпрос за неправомерно изписване и отпускане на медикаменти. За тези нарушения са наложени санкции за 143 хил. лв., като нашите глоби никак не са високи. Отново ще ви дам пример със случайно избран град - Ямбол.

Проверени са 7 лечебни заведения, от които 7 са с нарушения. Инспектирани са и 5 аптеки - всички са били в някакво нарушение. В Шумен са проверени 11 лечебни заведения, нарушения има в 11. Обикновено става въпрос за т.нар. полипрагмазия, при която за едно заболяване се изписват по 5-6 лекарства.

Как ще коментирате идеята касата да не плаща лекарствата до 3 лв.?
- Това предложение дойде от пациентските организации и асоциацията на оригиналните компании. Решението ще трябва да вземе надзорният съвет на НЗОК. Става въпрос за 400 медикамента, които ако не се плащат от касата, ще доведат до спестяване на 46 млн. лв.

Идеята е, че всеки може да си купи лекарство, което струва примерно 2 лв. Ние обаче сме обществена институция и при това социално насочена и сме длъжни да имаме предвид, че това може да засегне възрастните и бедните хора, които пият по няколко евтини лекарства. Затова на този етап не можем да се ангажираме с подобно решение.
Още от интервюто на „Дневник"

„Да гледаме на мерките срещу кризата в съвкупност, не една по една", казва в интервю за „Класа" Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световната банка в България
Г-н Фихтъл, как оценявате предприетите от българското правителство мерки за излизане от кризата и какво още може да се направи?
- Кризата удари сериозно домакинствата, бизнеса и правителствата по цял свят. Българското правителство беше успешно в задържането на разходите през втората половина на 2009 г., запазвайки по този начин стабилността на валутния борд. В момента е еднакво важно да се предприемат реформи, които са в подкрепа на икономическия ръст и пазят фискалната стабилност. За пример мога да посоча продължаването на реформите в няколко сектора, които биха гарантирали възстановяването и изравняването на жизнения стандарт, и на първо място е образованието. Чрез подобряване качеството на образованието ще се подобрят уменията, а оттам и производителността на труда. Намаляването на населението в трудоспособна възраст ще създаде проблеми, защото по-малко хора ще работят и ще трябва да генерират по-висок БВП. На второ място е качеството на здравеопазването, като в същото време се осигурява контрол над разходите за здраве. Приходите намаляват много бързо и е невъзможно да се поддържа толкова голям брой болници, които в същото време осигуряват доста ниско качество на услугата.

Тоест вие подкрепяте идеята част от болниците, които са неефективни, да бъдат затворени?
- Трябва да се премахнат неефективността и пилеенето на средства, да се намали броят на болниците, но не само това, а и да се увеличи качеството на обслужването в останалите. Възможни са големи подобрения и те са нужни както за хората, така и за медицинското съсловие, което заслужава една по-добра среда за работа. Промени трябва да се направят и в пенсионната система, така че българите да получават адекватни пенсии, без да застрашават макроикономическата стабилност. Като цяло трябва да се подобри и ефикасността на публичния сектор и да се осигуряват по-добри услуги на обществото и в същото време да се намалят ненужните разходи.

Относно мерките на правителството подкрепяте ли идеята за повишаване на ДДС с 2%?
- Трябва да гледаме мерките не една по една, а в тяхната съвкупност като пакет. Това, което мога да кажа, е, че е много е важно да се постигне консенсус заедно с работодатели, синдикати и общество. Някои от мерките може да бъдат доста болезнени, защото ще трябва да се затегнат сериозно коланите.

Какви са най-големите опасности за България?
- Аз съм оптимист и съм фен на България. България успя да остане стабилна - макроикономически и финансово, особено в кризата. Рисковете от външната среда напоследък са намалели, тъй като перспективите в глобален мащаб се подобряват, независимо че това става с по-бавен темп в ЕС. Трябва да подчертая, че България има до голяма степен възможност да контролира качеството и доверието във вътрешните си политики, а това ще е важно за бъдещото възстановяване и повишаването на инвестициите и заетостта.
Още от интервюто на „Класа"

„Използвайте кризата за смели реформи", казва в интервю за „Стандарт" посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик
Ваше Превъзходителство, вече сте малко повече от два месеца в България. Какви са впечатленията ви, какво ви изненада или разочарова?
- О, аз обичам България. И се наслаждавам на всяка минута от времето ми тук. Приятно ми е да опознавам София, а всеки уикенд се опитвам да пътувам извън столицата. Сега ще ходя в Соколския манастир. Искам да науча повече за традициите и културата ви. Тук всеки ме посреща топло, с отворени обятия, където и да отида. Що се отнася до разочарования, аз бих ги нарекъл по-скоро предизвикателства. Аз виждам протестите срещу дупките (казва думата на чудесен български - бел. ред.). Виждам и противоречия по повод корумпирани съдии. Въобще виждам трудностите и изпитанията, пред които са изправени българите, както и ефектите от световната криза. Която пък налага да се вземат дори трудни решения.

Когато пристигнахте в страната в края на януари, още на летището казахте, че ще се вслушвате не само в българските лидери, но и в хората. Предполагам, че вече си говорите с обикновените граждани. Какво ви споделят те?
- На хората, с които съм се срещал и говорил досега, истински им е дошло до гуша от престъпността и корупцията в България. И те си дават сметка, че тези проблеми дават отражение върху собствения им живот, че засягат цялостния живот на родината им. И те искат промяна. Мисля, че точно това желание бе изразено на парламентарните избори миналия юли. Това е предизвикателството пред правителството - да се изправи и да се захване с тези проблеми. И, разбира се, толкова много хора са засегнати от икономическата криза. Много трудно е да загубиш работата си или да ти намалят заплатата и да се опитваш да си изплащаш ипотеката или лизинга на автомобила ти. Ако тръгнете из САЩ, хората там ще ви се оплакват от същите проблеми.

Питат ли ви често кога визите за български граждани ще бъдат вдигнати? Както неотдавна се случи за съседите ни от Гърция.
- Това е решение, което трябва да вземе американският Конгрес. И е много трудно да се предскаже кога ще се случи това. Аз подкрепям на 100% включването на България в безвизовата програма на САЩ. И работя с българското правителство, за да се изпълнят всички критерии, за да стане това. Вижте, добрата новина е, че вече можем да издаваме на българите 10-годишни визи. Това са 10 години! Мисля, че това е чудесен момент.

Вие бяхте първият западен дипломат, който поздрави българското правителство за операция "Октопод".
- Мога отново да поздравя правителството, защото това бе много смела и професионално изпипана операция срещу организирана престъпност и корупция. Откакто направих това изявление, имаше серия от арести. И те продължават. Мисля, че това е много добър знак. Но това не означава, че това е решението, не е отговорът на проблема. Трябва съдебната система да действа отговорно и недвусмислено да се покаже, че правосъдието е възтържествувало. Това не се случва за една седмица или за месец, дори и за една година. Естествено, ще има спънки и трудности по този път, неизбежно е. Но посланието ми е - необходимо е да има устойчиви и непрекъснати усилия срещу погазването на закона и това, което видяхме до момента в това отношение от страна на правителството ви е много добър знак.

Европейски дипломати отчетоха "добрата воля" на кабинета. Но кого да обвиним, че все още няма присъди - полицията, прокуратурата или съдиите?
- Не мисля, че е въпрос на вина. Знам, че българите искат да видят системата да работи, виновните - заслужават да са зад решетките, а невинните трябва да са свободни. Ето така трябва да работи една съдебна система.

У нас често избухват скандали между институциите. Какъв е коментарът ви?
- Знаете ли, в САЩ казваме една сентенция, която гласи, че демокрацията никога не е лесна. Понякога става голяма бъркотия, но вижте, полезно е да има такъв тип спор. Именно това е начинът, по който демокрацията работи. Ние в САЩ имаме изключително независима съдебна система, много независима законодателна власт и много независима изпълнителна власт. И повярвайте ми - и там се случват бъркотии. Вижте само например дебата по здравната реформа, която току-що бе приета.

На президента Обама му отне повече от година да се занимава с този въпрос, преди най-накрая законът за здравеопазването да бъде гласуван.

Какво мислите за антикризисните мерки на българското правителство? И там вървят дебати - дали да се вдигат данъците, или драстично да се орежат разходите?
- Икономическата ситуация в България е много трудна. Както и навсякъде в Европа и в САЩ. Трябва да се направят съкращения на разходите или пък да се намерят допълнителни приходи. Това е огромно предизвикателство. Много трудна работа за министъра на финансите, но и за цялото правителство, за парламента също. Пак се връщаме към необходимостта да има дебат. Българите трябва да решат какво ще е най-добре за тях и какво ще е най-доброто средство да излязат от кризата.

Преди седмица се срещнах с лидерите на синдикатите "Подкрепа" и КНСБ. Това бе чудесна възможност за мен, защото чух гледни точки, които са много различни от тази на правителството. Тогава си помислих: много добре, че тук има синдикати, които не са съгласни с вижданията на кабинета. Даже предложих на синдикалните лидери да посетя фабрики, да се срещна с работниците. Да питам хората какво мислят за 22% ДДС. Да видя как гледат на 2% допълнително здравна вноска. И откъде мислят, че ще дойдат парите, за да се плати за образование, болници и т.н. Но това са все трудни въпроси. Отговорът им не е лесен.
Още от интервюто но „Стандарт"