Правителства се опитват да постигнат тайни бартерни и двустранни споразумения със страните - големи износители на хранителни стоки, пише FT. Търси се сигурност заради ставащите все по-оскъдни храни и рекордния скок в цените на селскостопанската продукция.

Фоново условие също така е съществения недостиг на глобалния пазар на храни, причинен от забраната за износ от страна на някои от най-важните износители на зърно. Забраната бива преодолявана с двустранни споразумения между правителствата, считат специалисти.

В четвъртък търговците на пшеница разполагаха с информация, че Украйна и Либия са се споразумели бившата съветска държава да отпусне 100,000 хектара от собствената си земя, за да отглежда на нея зърно за африканците. Анализатори в Киев подложиха на въпрос доколко е уместен този ход, след като по-рано през годината правителството официално ограничи износа на зърнени храни.

Дискусии породиха и бартерните договори, подписани между Египет и Сирия, като Кайро се съгласи да доставя ориз на Дамаск в замяна на гарантирана пшеница. Филипините миналия месец също търсеха - но неуспешно - споразумение с Виетнам за големи количества ориз.

Абдолреза Абасиан, експерт в разположената в Рим Организация за храни и селско стопанство казва: „Увеличава се ползването на двустранни съглашения". Според дипломатите двустранните и бартерните контракти действително са очертаваща се тенденция.

За някои правителства този тип споразумения е от интерес, тъй като предвид бъдещите ограничения на експортьорите, доставките ще бъдат осигурени. Водещите износители на ориз, пшеница и соя като Аржентина, Виетнам и Русия, ограничиха чуждестранната си търговия с тези стоки и притесниха внасящите храни страни.

Търговците на зърнени храни казват, че също и Индия е водила преговори с Казахстан за постигане на двустранен договор за пшеница. През последните две години Ню Делхи бе принуден да форсира вноса на зърно - само че не е сигурно дали сделката с Казахстан ще бъде сключена. Тази седмица премиерът на Средноазиатската държава нареди на министрите си да оценят доколко е необходимо въвеждането на забрана върху износа на пшеница.

Тенденцията към двустранни договорености в селското стопанство представлява обратен завой спрямо политиката от последните години. Двустранните договорености през 1990те започнаха да отстъпват място на международния свободен пазар на храни; тогава бе изоставена и предишната доктрина за самодостатъчност.

Според анализатори, двустранните договори най-вероятно се сключват по пазарни цени и съществени преференции за" страни - приятели" няма. Според дипломати, Русия, Украйна и Казахстан са най-силно въвлечени в сключването на двустранни договори, тъй като по този начин увеличават пазарния си дял.

Някои богати развиващи се страни инвестират с мениджмънт на ценовия риск, използвайки деривативи на селскостопански търговски стоки като например фючърси на пшеница, царевица и соя, търгувани на Чикагската стокова борса, казват банкери. От миналото лято цените на хранителните търговски стоки се повишиха с 45%, според ООН. През тази година рекорди поставиха цените на пшеницата, ориза, царевицата и растителното масло.