Китай може да има неочаквано малък принос за глобалното икономическо възстановяване, като според анализатори втората по големина икономка в Азия ще остане в застой, след като продължителният период на балоно-подобни инвестиции в заводи и други дълготрайни активи приключи, съобщи MarketWatch.

Третата по големина икономика в света вероятно е изправена пред "W"-образна форма на възстановяване, като растежът на публичните инвестиции в дълготрайни материални активи, ще се забави до около 10% през следващите 12 месеца, според анализатори на Deutsche Bank.

Дори и нарастване в износа няма да бъде достатъчно, за да компенсира спада в инвестициите. Инвестициите в дълготрайни активи са около три пъти по-важни от износа в приноса си към растежа на брутния вътрешен продукт на Китай, смята главния икономист на Deutsche Bank за страната Юн Ма.

Растежът на инвестициите в дълготрайни активи в Китай е 33% за периода от януари- до май, отколкото за същите месеци на 2008 година.

Но според анализа на Deutsche Bank инвестициите ще намалеят с 30 на сто през следващите 12 месеца, като само относително силни капиталови потоци, насочени към недвижимите имоти ще облекчат спада.

"Смятаме, че растежът на инвестициите в дълготрайни активи в Китай ще се забави от  60% на годишна база през следващите един или два месеца, до нула в средата на 2010 г., описвайки траектория с обърната V-форма," според Юн, който добави, че моделът ще бъде повторение на този от 1998-1999 г., след Азиатската финансова криза.

Юн се опасява, че спадът на инвестициите ще има силен негативен ефект върху структоро-определящото търсене на строителните материали и оборудване.

От Deutsche Bank считат, че  през следващите тримесечия икономиките на Южна Корея и Тайван ще започнат да се възстановяват по-бързо и ще бъдат по-силно облагодетелствани от засилването на потребителското търсене в глобален мащаб.

При такъв сценарии най-добре ще се справят потребителските и технологичните компании в цяла Азия. Ма мисли, че тези сектори ще бъдат победители, когато правителството на Китай, разочаровано от усилията си да ускори растежа чрез инфраструктурни разходи, измести фокуса на неговата подкрепа за социално подпомагане и потребителска консумация.